Председателят на Народното събрание Георги Пирински в предаването "Годината" по Дарик радио
Според българите най-голямото събитие на 2007 г. е освобождаването на българските медицински сестри в Либия обаче фактът, че Сесилия Саркози е в класацията на български политик на годината показва, че май българите възприемат това събитие като плод не на усилията толкова на българските политици, колкото на чуждите.
Все пак самото освобождаване беше свързано с участието и идването в България на Сесилия Саркози, така че това съчетание ми се струва, че е обяснимо, но що се отнася до самото събитие, за мен поне едва ли може да е спорно, че събитието е членството в ЕС. Това е една от опциите, мисля, които бяхте предложили на вашите слушатели.
Това е на второ място, а истината е... Хубаво. ...че през годините всичко, свързано с ЕС - от започването на преговорите през падането на шенгенските визи, през приключването на преговорите, при подписването на договора, след това потвърждаването на датата 1.01.2007 г. за влизане, беше събитие. И когато стана вече не е събитие. Първо, това, че стана на 1.01.2007 г., а не 2008 г., е наистина достойно за отбелязване, защото съвсем не беше сигурно, че това ще стане така. Икаквито и събития да се случват, това е събитието с трайно значение и влияние за бъдещото развитие. Това не е еднократно, така, ярко случило се нещо, промяна, която се отпечатва във всички аспекти на живота. Аз поне, мислейки си по въпроса, който сте задали на слушателите, за мен едно от особените събития, което едва ли чак всички ще се съгласят, но си заслужава да отбележим това, че получихме признанието евро да бъде именно евро в изписването на български, а не еуро. Знаете, че това като решение беше взето на предходния Европейския съвет през октомври, когато се финализираше Лисабонският договор, но според мен това мина малко между другото, отбеляза се... Е, хубаво, там успяхме нещо да запишем, а всъщност става дума за признаването на статута на кирилицата като трета и равностойна азбука на другите две в ЕС. Това е знак, който показва, че България е в състояние, бидейки член на ЕС по един достатъчно аргументиран, обоснован начин да защити една позиция, която не само че не се споделяше, а против която активно се противопоставяха най-влиятелни институции на ЕС като Европейската централна банка. Какво ще отговорите на онези, които казват - всъщност през първата година на европейското си членство България само плащаше за него и не започна да получава? Правилата са такива, че в началния етап има едни твърди плащания и има един процес на подготовка за получаване и, ако щете, да го приемем и така, като авансова вноска, която прави България, ама ние, ако ги мерим на тримесечие и на полугодие ефектите, значи въобще не сме наясно в какъв процес участваме. Според мен е много основателно онова, което изтъкват и министър-председателят, и министърът на финансите - че през тази една година ние успяхме да защитим оперативни програми в този обем, в който бяхме си набелязали, които дават всичкото основание и възможност да почнем да получаваме и оттук нататък предизвикателството е пред всички структури в България. Достатъчно ли е само парламентът да се произнесе по договора от Лисабон, подписан през тази седмица? Има и друга гледна точка - че Европа трябва да бъде по-демократична, че народите трябва да бъдат питани и разочарованието след референдумите във Франция и Холандия, които отхвърлиха европейската конституция, не трябва да лишават Европа от свободата в най-широкия смисъл на тази дума всеки да може да се произнася за бъдещето й. Аз не споделям това степенуване на демократичност между парламент и референдум. Всеки от тези форуми има своето приложение. В случая с договора от Лисабон самият той предвижда едно сериозно нарастване на ролята на националните парламенти и смятам, че договорът трябва да бъде внимателно обсъден и ратифициран именно в парламента въз основа на един много сериозен анализ и доклад на правителството, което да внесе законопроекта за ратификация. Кога ще стане това според вас? Според мен това е въпрос на месеци, на... в хода на първото полугодие на следващата година. Ще има ли състезание между европейските парламенти, понеже първата държава, която ще ратифицира, ще бъде забелязана? Аз лично не бих участвал в такова състезание, защото това е най-малко уместният начин. Трябва да се даде достатъчно време, необходимото време, за да може първо правителството да подготви аргументирано своята обосновка защо трябва да се ратифицира, да прецени има ли въпроси, по които България трябва да има особено повишено внимание как ще се прилагат едни или други норми, как ще се изпълняват. И разбира се, след това не само в парламента, а във всички сфери на гражданското общество да се състои достатъчно ясно и аргументирано обсъждане и разясняване какво се променя в Европейския съюз и как той ще функционира. Кое беше най-забележителното според вас в работата на парламента през тази година? Конкретното нещо, което бихте отличил? Тази година беше различна от предишните, както си спомняте, имаше един друг процес, след интензивната работа по европейското законодателство. Но ако вземем тази последна сесия - от септември до декември, тя започна с приемането на Закона за дипломатическата служба, един закон, който е втори в историята на България след друг закон, който точно преди 100 години, 1907 година, е бил приет, и завърши тук законодателният процес, като изключим данъците и бюджета, с приемането на Закона за Държавната агенция за национална сигурност. Така че може да се каже заедно с Наказателно-процесуалния кодекс от март тази година, че през годината в голяма степен парламентът се е занимавал с институционното... институционалното изграждане на основни аспекти от функционирането на държавата. А вие какво мислите, като споменавате Държавната агенция за национална сигурност, по спора нужно ли е второ МВР? Нужна е действаща система за преодоляване на това, което всеки гражданин чувства, че нарушенията, тежките, на закона и злоупотребите не със стотици хиляди, а с милиони левове публични средства засега не намират ефективно противодействие в държавата. Упрекът, господин Пирински, към парламента е, че не регламентирахте достатъчно ясно като че ли кой какво ще прави и оставихте възможности за спорове дали тази агенция ще се занимава с дадено тежко престъпление, или МВР ще се занимава, а това са потенциални конфликти. Аз не знам доколко е възможно в един дебат, парламентарен, да бъдат изяснени точно тези гранични зони на компетентност достатъчно ясно. Има достатъчно възможност да задейства агенцията, да се види, ако наистина съществуват и възникват такива спорни сфери, и да се внасят промени в законодателството.Важното е това да става достатъчно обективно, достатъчно отговорно да се дебатира, без да се политизира. И парламентът съм убеден, че ще реагира и ще внася промени в законодателството такива, каквито са нужни. Вие сте прагматичен човек, слушателите, които сега слушат това предаване, трябва да са наясно, като станат жертва на престъпление, на кого ще се обаждат - на МВР или ще търсят тази агенция? И в кои случаи пък, вместо да дойде полицай, ще звъни на вратата им, за да разследва техния случай, представител в униформа на тази агенция. Все пак за мен поне ми се струва, че е достатъчно ясно, че една агенция за националната сигурност не се занимава с масовата престъпност, тя се занимава с престъпления, които застрашават националната сигурност. Например организира група отвлича деца. Ами, тук вече наистина зависи от това самият конкретен случай до каква степен е плод на изградена мрежа, която е с международни проекции, и до каква степен става дума за някаква случайност. Сред събитията на годината според българските медии и според нашите слушатели е купуването на гласовете на изборите. Парламентът се отчете, според оценка от самата прокуратура, с един като че ли безсмислен закон, според който наказанието не може да бъде осъществено заради решението и двете страни да се считат за престъпници - и тези, които продават, и тези, които купуват гласа. Според мен преди всичко с приемането на поправката, за която говорите, това беше едно адекватно действие на парламента в отговор на един много засилен обществен протест, генериран междувпрочем в голяма степен и от медиите, срещу едно явление, което явно приема много застрашителни размери. Упрекът, че самата норма не е достатъчно работеща, и да е имал основания, вече е невалиден, защото знаете, че се промени тази норма и сега не може да се крием зад аргумента, че... кой ще даде показания, след като и той ще бъде наказан. Напротив, сега трябва да чакаме да видим тези дела, които са образувани, как ще действа прокуратурата по тях? Как ще действа съдът, ако бъде сезиран от прокуратурата. Междувпрочем този аргумент, че не може да се самосезира прокуратурата, независимо че вижда пред очите си какво става, също трябва да отпадне, включително и със съответни законови промени. Това беше година, в която се роди и нова парламентарна група. Може би не е уместно да ви карам да коментирате разпада на НДСВ, макар, ако имате коментар, разбира се, да можете да го направите. Но по-големият въпрос е трябва ли депутатите да напускат и парламента, когато напускат партията, с чиято пропорционална листа са избрани? Такава теза беше застъпвана тук, включително от напусналия парламентарната група на НДСВ Николай Свинаров. Според мен не е основателно да се очаква да има законова норма, забраняваща образуването на нови парламентарни групи. Но когато това се прави всеки, който пристъпи към такова действие, трябва да си дава сметка как изглежда това в очите на избирателите. До каква степен мотивите, с които се прави едно такова действие, се възприемат като отговорно политическо поведение и доколко се считат за политически действия от по-конюнктурен, да речем, и свързан с лични настроения факт. Според вас с БНД, "Българската нова демокрация", кое е... Аз наистина не се наемам да коментирам конкретно мотивите и действията. Това е въпрос, разбира се и на самите предприели тази стъпка, и на хората, които са ги избрали. За мен решаващото е дали една нова група може да предложи нова позиция и нова политика. Защото, както стана дума и с вас в началото на това предаване, простото роене на формации, без да има валидни гледища, които те защитават, едва ли укрепва един демократичен процес. Необходими ли са промени в правителството според вас? Това наистина е въпрос, който самият управляващ екип трябва да преценява. Самоцелни промени, както и... Не, нали България е парламентарна република, нормално е председателят на парламента да има позиция. Какво означава парламентарна република, е добре да си представим. За мен преди всичко е нужно в много по-голяма степен правителството да присъства в парламента. Не само в този процес на т.нар. парламентарен контрол, а, явявайки се в парламента с важни решения, които предстои да бъдат взети и намерения. Например за мен беше лоша практика, че този милиард, който правителството разпредели, онова, което беше съобщено на пресконференция след решението на Народното събрание, трябваше да бъде съобщено преди решението на Народното събрание в Народното събрание от министър-председателя. Вие подкрепихте ли като народен представител разпределянето на така наречения излишък по начина, по който го предложи правителството? Първо, трябва да сме добре наясно, че в бюджета излишъци няма. Понятието излишък е неадекватно в случая. Има превишения, и те са принудени превишения, съзнателно държавата се мъчи да оптимизира, ако използваме тази дума, но да ограничава разходите и да генерира приходи, които ги превишават не самоцелно. Това е добре някак си да се разбира в обществото. Вие сам съзнавате до каква степен има нерешени и нефункциониращи системи. Ако, да речем, кажем и управленски, правосъдие... в колко сфери ние все още не сме докарали дотам да се работи по норма, да се работи по закон. Това означава, че в обществото и в икономиката вие имате повишена рискова обстановка и срещу тези рискове, срещу тази неуредена среда вие трябва да имате една гаранция, трябва да имате застраховка. Това превишение е застраховката на икономиката и на обществото срещу сривове. И ако искаме да ги намаляваме тези превишения, трябва да си уреждаме къщата далеч по-добре. Имате сега на края на годината един ресурс, който можете да оползотворите, за да решите някои наистина крещящи нужди, които са били спестени в хода на самото бюджетиране. Според мен това е поначало една полезна стъпка и аз подкрепих предложението. Другото обяснение обаче е, че правителството нарочно и управляващите с мнозинството си в парламента нарочно не разпределят истинските пари, които ще бъдат изкарани. Това е въпрос на дебат и този дебат трябваше да се състои в парламента и затова съжалявам, че той там не се проведе. Но дотолкова, доколкото правителството ги е разпределило и е обявило какво е направило, смятам, че то достатъчно ясно показа, че ги разпределя за реални нужди. Убедителни ли сте управляващите преди месец да твърдите, че държавата ще свърши, ако дадете 30 милиона увеличение на заплатите на учителите през последните три месеца, за което имаше и обществената подкрепа впрочем, освен стачката, продължила твърде дълго, и месец по-късно по начина и който вие критикувате, парламентът да дава едно бланково съгласие за похарчване на над милиард. Аз приемах, веднъж се срещнах пред парламента, веднъж в Народното събрание с... Бяхте сте впрочем от малкото политици на високо ниво, които се срещаха, президентът също се включи. Единствената ми позиция беше, че трябва да се води сериозен, отговорен и пълноценен диалог. И в хода на този диалог да намери отговор и въпросът, който вие задавате - много ли са, малко ли са, възможни ли са или не 30 милиона. Очевидно е, че въпросът не е в сумата, въпросът е в цялостното решение, което се намира, в отражението на това решение върху други сфери, в крайна сметка отраженията върху макрорамката. Приемате ли като социалист еднаквите данъци за бедни и богати? Без облекчения за бедните, като този мизерен необлагаем минимум. Две неща по този въпрос. Първо, трябва да си даваме сметка, че България е в един етап, когато не можеш да прилагаш класически леви и десни решения, а трябва да съчетаваш една подчертано социална ориентация на политиката с мерки, които целят ускорено да развият икономиката, да намалят сивия и черния сектор в нея и да извадят оборотите на светло. Това пак е свързано с оня въпрос за превишението. Докато имаме 30-40 процента тъмна икономика, няма как да не поддържате превишение, което да ви гарантира срещу рисковете на този сив сектор. Така че в случая пропорционалното облагане очевидно е в разрез с всички основни принципи на една социално ориентирана, социалдемократическа политика, но за мен то е принудено решение, което трябва да даде ефекта, който се залага, за да може да се мине към едни по-, така, ортодоксални, ако щете, социалистически решения. Не се ли боите обаче, че БСП ще загуби хората, които гласуват за нея? А те са, да си послужим даже с поетичните изрази на Вапцаров работникът със синя блуза или по Смирненски каменарчето с изпобелялата блуза? Трябва да сме внимателни със стереотипите. Вие знаете, че БСП няма чак такова влияние в средите, за които вие говорите, което за мен е проблем, което е сериозен въпрос, защото именно там в крайна сметка е лакмусът доколко една партия наистина се възприема като социално чувствителна и социално ориентирана. Но в случая все пак съгласете се, че правителството доста целенасочено се стреми да компенсира негативните ефекти от пропорционалния данък с целеви плащания за най-засегнатите групи. Колко парламентарни комисии трябва да има в парламента, който ръководите? Чух за ваша идея да са 15 или 16 вместо 24. Идеята е на колегите от подкомисията, която скоро беше създадена към бюджетната комисия, за контрол върху публичните финанси. Това е една подкомисия, която беше създадена преди няколко месеца. И разбира се, този въпрос възникна пред мен още в началото на този парламент и аз тогава споменах, че е добре да се прегледа броят на комисиите. Разбира се, тогава това не беше възможно. Сега обаче има достатъчно възможност да се постави въпросът така - колко комисии са нужни, за да се покрият основните публични сфери и да могат народните представители пълноценно да участват в работата им. Защото 24 комисии да ги разпределите 240 народни представители, те не могат да ги покрият. Обаче веднага се преведе това в някои коментари като реакция на разпадането в НДСВ и търсене на начин, по който да се махнат тези хора, които са били от тази партия. Не, откъде идва сега актуалното значение на този въпрос... Вие сте усетил предполагам, че се поставя въпросът за цялостната администрация, не само за парламентарните структури. Като че ли се нароиха структури и институции, които набъбват експоненциално застрашително със съответно не дотам убедителен ефект от това нещо. По-скоро е отрицателен. Тъй че парламентът не е извън тази сфера от този поглед на необходимостта да се види собствено как работим и колко комисии са ни нужни. Един въпрос, на който не очаквам нещо повече от деликатен отговор... Опитайте. ...но е интересно и как той ще прозвучи. Вие сте в голямата тройка на държавата, даже в една парламентарна република може би трябва да се започне с председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя. От друга страна, сте сред големите в БСП. Усещате ли конфликт между премиера и президента? Първо, за тези отношение между хора, които са на отговорни постове, не бива да се спекулира просто така, за да има някакви теми за разговор, а трябва да се търси има ли ефективно взаимодействие между институциите. Според мен има достатъчно работещо и добро взаимодействие между президент и министър-председател. Онова, което считам, че е нужно, е още по-добро взаимодействие да има и с парламента. Не искам да го вкарвам в междуличностния контекст, но струва ми се, че и президентът трябва да ползва трибуната на парламента за обръщения към нацията в течение на годината. Тази година той се обърна в началото по повод... Когато пое новия си мандат. ...да, по повод новия мандат. И след това май не... И тогава аз в своето слово споменах, че парламентът очаква президента. А той не е идвал или... Не. След това не е идвал нито веднъж. Така че тук, когато говорим за парламентарната република, безспорно парламентаристите са тези, които трябва да утвърждават авторитета й. Но и другите власти трябва не само да четат член първи на конституцията, че е с парламентарно управление, а да показват с присъствието си и с ангажимента си, че парламентът е националният форум, в който се произнасят най-важните послания към нацията. Появи се критика към президента от ваша страна? Така ли? Да. Вие го познавате добре. Смятате ли, че има почва за предположенията в редица коментари, че ще гради друга партия, че ще тръгне по модела, по който върви Владимир Путин в Русия? Тук ме отвеждате в полета, в които наистина не искам да навлизам. Не виждам такива признаци. Не виждате. Кои са най-съществените задачи пред парламента през 2008? Може би да спрете извънземните, които влияят в системата за гласуване, в рамките на шегата. Това е един сериозен въпрос, защото аз не се шегувах, като говорех за тези лъчения. Това беше едно от обясненията от технически лица, които получих. Кои са тези технически лица, г-н Пирински, не сте ли вие? Те са си хора, които... и са назначени в парламента. Но това бяха експерти извън парламента, които специално бях помолил за експертиза след един от сривовете в гласуванията. И те тогава бяха открили, че е имало необикновено висока слънчева активност точно в тези дни, когато беше въпросният срив. И навярно и сега, ако ги питам, ще кажат, че след като нищо не разбираме от космос и от електроника, няма защо много да ги критикуваме, но аз си оставам с едно свое вътрешно съмнение по въпроса. Знаете ли, това е единственият въпрос, които съм ви задал и миналата година, а повтаряемостта на въпросите за очевидни проблеми не е най-добрият признак. Не е най-добрият атестат, безспорно, че не е. И аз оставам с... това не е само от миналата година, от началото на парламента това беше един от въпросите, които си поставих, който остава нерешен. И гласуването, и пълноценният дебат в залата, така че за себе си отчитам несвършена работа, но не това е най-важният акцент в дейността за догодина. Най-важното е това, което е съществената критика към парламента, недостатъчно качественото законодателство като качество на нормите. И тук въпросът не се затваря в парламента, защото подготовката на законопроектите, основно в министерствата, идва от Министерския съвет и тук трябва да има един процес на много сериозно подобряване на подготовката и, разбира се, приемането на основните закони. Защото поправките, които се правят, са далеч над допустимия размер и процент и те са един наистина недобър атестат. Тоест вие сте за нови закони, изцяло нови закони, а не поправки? Не, поправките се налагат, но преди всичко законодателството, което е ново, трябва да бъде такова, че да не трябва да го поправяш на втория месец, след като си го приел. А подкрепяте ли по принцип приемането на нови закони, които да заместват изцяло старите? Защото по-скоро европейската практика е със столетия дори да се трупат поправки върху един и същ закон, докато той започне да действа по начина, по който Наполеоновият кодекс действа във Франция или гражданският закон в Германия. Разбира се, една от основните... основният фактор е стабилност на законодателството. Вие не може да мените изцяло законовата основа през година-две. Въпросът е тези поправки да бъдат резултат на достатъчно внимателно изготвяне и обсъждане и да не бъдат през 3 месеца. А най-важното за 2008 за България? Ами най-важното за 2008 според мен е да се подготви сериозно за изборите през 2009, защото... Няма вероятност за 2008? Не мисля, че това е сериозно начинание и претенция. По-скоро всички, които искат да участват във властта отговорно, би трябвало да свалят този лозунг за предсрочни избори и достатъчно аргументирано да се постараят да спечелят общественото мнение за това, което предлагат. Не само да трупат евтин кредит с едни или други публични акции или с гола критика на всички и всичко около тях, че не струва и трябва да се измете, и т.н. Това са послания, които в момента имат резонанс и събират овации, но те въобще не отговарят какво всъщност се предлага. Така че е нужно достатъчно сериозно да се идентифицират дълбоките проблеми на обществото, а те са от демографския проблем до дефицита в текущата сметка, и всеки ясно да излезе и да каже какъв му е планът за преодоляването на тези проблеми. И между другото да си изясним какви промени са необходими в изборното законодателство, така че следващите избори да са достатъчно честни, демократични, свободни и безспорни като резултат. Предлагахте избирателен кодекс като приоритет за парламента през 2008? Не непременно, както говорихме с вас, може да се променя законодателството. Аз не искам да предрешавам точно какви промени трябва да има, но трябва да се избегне впечатлението, че в последния момент управляващите променят закона. Да има достатъчно възможност за една дискусия и да се направят тези промени, които хората приемат за нужни и полезни. Добре, благодаря ви, г-н Пирински. Благодаря ви. Както винаги е удоволствие участието във вашето предаване.
