Събитието на годината е освобождаването на българските медици в Либия. Интервю с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин за „Годината” по Дарик радио
Почти половината от слушателите избират не Европейския съюз и първата година, а освобождаването на медиците.
Още едно доказателство, че Европейският съюз ще бъде разбран от всички тогава, когато започне да носи, такива, осезаеми неща. Освобождаването на медиците беше осезаемо за българите. Европейският съюз, за съжаление, още не е, но ще стане.
Да, обаче медиите номинираха Сесилия Саркози за български политик на годината, това донякъде може е би екстравагантно и изненадващо, но съдържа оценката, че това не е резултат на българската политика. След малко слушателите ни ще го чуят почти по същия начин произнесено и от Иван Костов.
Е, Иван Костов е нормално да говори така. Аз няма да се изненадам от него. Това изцяло е резултат на българската политика. Просто много е близко събитието, за да се разкажат някои неща, които мисля, че трябва да мине време, докато се разкажат.
Разкажете нещо, което не сте разказвал.
Е, не, защото все пак има хора, които са активни все още в политиката, които са свързани и с управлението, включително и в Либия и в други страни, ще дойде времето и ще се разбере повече информация за този случай. Тогава се надявам, че ще бъде съвсем ясно, че това е действително постижение на българската външна политика.
Ще научи ли българското общество, а и не само българското, цената на свободата на сънародниците ни? Емирът на Катар не пожела да каже нищо, докато президентът Първанов му беше на гости.
Аз затова ви казвам, че сигурно трябва да мине известно време, докато може да се разкаже всичко по този случай.
Цена имаше.
Цена имаше, разбира се, не само финансова обаче. Цената е и с много усилия и доста високи политически залози, които също бяха ангажирани в този случай.
Сърдити ли са французите, че не взехме техните кораби за милиард евро, а предпочетохме 20 пъти по-евтините белгийски военни кораби?
Не става въпрос за сърдене. Очевидно е, че това са конкурси, обявени от предишното правителство за въоръжаване в армията, които просто не са по силите на държавата. Не е нормално такива огромни суми да се харчат точно в този момент за въоръжаване, и то по едно и също време.
Нещата изглеждаха като свързани, понеже сега Кадафи отиде след случая с медиците и сключи огромни договори с Франция.
Това е така и ако имаше Франция много важна роля, това беше точно в този последен етап на целия случай, в който именно с бъдещите отношения с Франция, за които Кадафи много настояваше, бяха един от най-силните аргументи, с които Франция на практика успя да даде този финален тласък на целия случай. Така че сега отиде Кадафи във Франция и това нещо се официализира.
Бащите, по-скоро в случая майките на успеха се оказаха много. В Европа като че ли оцениха много повече ролята на Европейската комисия, на комисаря Бенита Фереро-Валднер, на немската дипломация. В България остана Франция, ето, Сесилия Саркози, която даже не е институционално свързана с управлението в своята страна, е символът на освобождението.
Ако имаше, така френски аналог на Дарик радио, и там я номинират за политик на годината на Франция, сигурно тя ще се притесни, защото очевидно, че страни доста от тези неща. Пак казвам, все още много неща не се знаят по този случай и това изкривява донякъде представите. Действително самата договореност с Либия, ангажиментът и схемата, по която се разреши накрая случаят, беше договорен с много активната роля на Германия и на външния министър Франк Валтер Щайнмайер, и на Европейската комисия и двете посещения на Бенита Фереро-Валднер там. Разбира се, в много тяхна координация... на практика ние бяхме архитектите на цялата тази кампания, бих казал, в Либия. Но Франция на прави най-ефектното - тя даде...
Самолета.
Тя даде последния тласък, качи ги на самолета и ги доведе в София. Така че точно това се видя и не е изненадващо. Ако бяха дошли на немски самолет, сигурно Щайнмайер щеше да бъде номиниран за политик на годината в България. Но пак казвам, надявам се не след дълго време да може всичко по този случай да се изясни.
Значи има тайна?
А успех на... Има, да.
Има тайна.
Има неща...
Значи са прави тия от френския парламент, които правят комисии, за да видят какво стои зад цялата работа?
Аз примерно отказах да отида в тази комисия, получих покана и реших, че не е уместно да отида на препитване във френска парламентарна комисия.
Каниха ви?
Да.
Покана беше.
Имаше покана, но...
Да отидете и да обясните каквото вие знаете по случая. Това ли искаха?
Точно така.
А кога?
Е, това беше, когато работеше комисията. Някъде октомври, ноември месец.
Да, преди...
Ноември месец мисля, че беше това... тази покана. Аз не мисля, че е редно по принцип български политик да се явява, първо, формата на изслушване в парламентарна комисия на чужд парламент, било то френски. С Франция имаме отлични отношения. Те... много добре се познава във Франция случаят, неговият генезис и начинът, по който той се разреши. Тази комисия до голяма степен беше създадена под, така, въздействието на опозицията, вътрешната, във Франция, която искаше да покаже какви големи ангажименти е поела управляващата партия във Франция. Мисля, че беше изключително неуместно аз да се намесвам в такъв един вътрешен спор във Франция. Ето и това не се знаеше. Виждате ли, има много неща, които не се знаят даже след случая, след като сестрите пристигнаха в България. Между другото аз и на тях им казах, че те са живи и здрави, свободни в България, но за българските институции, особено за Министерството на външните работи случаят не е приключен, защото връщането им и освобождаването им създаде доста напрежение в Либия и не трябва да забравяме, че в Либия имаме наши сънародници, които са все още, в арабските страни имаме наши сънародници. Либия направи някакви демарши в международни организации по повод освобождаването ни... по повод освобождаването на сестрите. Ще мине период дълъг от време, докато действително се нормализират отношенията ни с тази страна и това е задача, по която ние продължаваме да работим. За нас случаят не е приключил.
Защо през 2007 г. стана така, че всъщност България плати повече отколкото получи от ЕС? Защо фондовете, които бяха одобрени, преди да влезем в ЕС, не тръгнаха, не влязоха в България и се оказа, че тази вноска от 600 млн. България всъщност финансира ЕС, вместо да стане обратното, каквато беше идеята?
Това не е точно така, защото България продължава да получава значителни средства още по предприсъединителните програми, които сега завършват тази година.
ФАР, САПАРД.
Точно така. И не може да се каже, че ние сме платили повече. Обаче аз винаги се възмущавам, когато на ЕС се гледа като на, така, касова операция - взимане и даване на вноски на финансови средства. Ние ще получим много от ЕС. Знаете, до 2013 г. за нас са определени 11 млн. 112 млн. евро, които, живот и здраве, ние би трябвало да усвоим. Ще платим много малко, много по-малко като членски внос, но не това е ползата от ЕС. Ползата от ЕС е много по-мащабна и в много повече сфери. Ползата от ЕС е това, че младите хора от България могат от тази година, от началото на годината, да пътуват и да учат навсякъде в Европа като европейски граждани, не да плащат високи такси. Ползата е в това, че българските граждани също могат да се движат навсякъде. Ползата е в това, че вече 12 страни напълно са либерализирали трудовия си пазар за българи, а в останалите има значителни облекчения за големи групи български граждани и много скоро ще отпаднат всички ограничения. Ползата е от това, че българският бизнес има много по-широк пазар. Ползата е от това, че България участва в на практика най-голямата и най-развитата икономика в света, така че ползите съвсем не се изчерпват с членския внос.
Изгоден ли е договорът от Лисабон за България, който и вие подписахте през тази седмица? Защото чисто прагматично изглежда, че ние ще загубим много вероятно възможността да имаме еврокомисар, като се намали Европейската комисия на принципа изгарят първо по-малките. България може би няма да има комисар.
Не е така. И на мен много ми се иска договорът от Лисабон не просто да бъде ратифициран в парламента, а преди ратификацията му да има доста повече обсъждания, така че действително да се разбере. Комисарите ще се намалят на две трети от страните членки, като няма да има малки и големи страни. Всички страни, това изрично го пише в договора, ще бъдат равнопоставени и тези комисари ще се въртят на ротация. Мисълта ми е сигурно ще има, така, периоди, в които Германия, Франция, Италия няма да имат комисари, а България ще има.
И те ще са също толкова дълги, колкото периодите, в които България няма да има?
Точно така. Всички страни ще бъдат абсолютно равнопоставени в това отношение. Така, че надали има нещо, от което България губи. Договорът от Лисабон е много добър за нас. И този договор е първият, бих казал, български европейски договор. Ние участвахме от самото начало на неговото договаряне до подписването му, при ратификацията и при прилагането в бъдеще. Досега ние приемахме европейското право, всичко, което е създадено в Европа като право, като основни договори, България се присъединяваше към тях. А сега ние писахме този договор. И така го написахме, че мисля, че се защитиха максимално интересите на България. Между другото пак това, което се видя, беше изписването на еврото и... то има по-широко значение, това е защитата на правата на кирилицата въобще в ЕС да бъде равнопоставена с останалите азбуки.
Сигурно ли е впрочем, че на еврото ще пише евро с "в"? Сигурно ли е, защото от политическото решение до това да се накарат банкерите в Европейската банка наистина да напечатат такива банкноти има известна разлика?
Това са две различни решения. На български може да пише на евробанкнотата евро тогава, когато ние влезем в еврозоната.
Кога ще стане това?
Дотогава ще мине доста време.
Ако продължава така с инфлацията, може би няма де е много скоро никак.
Не е проблем инфлацията. Има един термин, който трудно се... в смисъл, лесно се произнася, трудно се разбира, той се казва реална конвергенция. Това значи българската икономика действително да бъде много близка по показатели - не инфлация, работна заплата и т.н., а по конкурентноспособност и по основни показатели, до европейските икономики. Тогава ние имаме интерес да влезем в еврозоната. Ако трябва утре да влезем в еврозоната, мисля, че това ще нанесе повече вреди на българската икономика. Така че ние трябва максимално бързо да подготвим икономиката си да влезе. Тогава ще дойде и въпросът за изписването на еврото върху банкнотата. Ако се реши да се изпише и на третата азбука, което според мен би трябвало да е задължително, то трябва да се изпише точно както трябва - "евро".
Да, но, господин Калфин, това за конвергенцията хубаво, ама има една икономика, много близо до България, която се разплаща в евро, Косово например.
Черна гора също са приели евро. Тази икономика не е най-добрият пример, нали така?
Значи може обаче.
Не, не...
Защо България се забави?
Тук аз не говоря за възприемането на някаква валута като национално платежно средство. Тук става въпрос... влизането в една парична система означава на практика един европейски валутен борд. Замяната на националния с европейския.
Е коя година ще стане това?
Губи се абсолютно всякаква функция на парична политика на централната банка.
С тези възможности на България, коя е реалната година, в която ще оперираме с еврото?
Много зависи как ще се развива икономиката ни, но поне няколко години трябва да минат, преди да влезем в еврозоната.
Какво значи няколко? Хайде, кажете. Това означава, че се отлага идеята за 2010 г., 2011 г., понеже имаше такива приказки. За тогава...
Значи, максимално бързото влизане в еврозоната е, след като се минат две години в т.нар. механизъм валутен курс ексчейндж рейт механизъм 2".
Така.
Там трябва да се изкарат две години, той е чакалнята за...
И кога ще влезем там, според вас като икономист, каква прогноза ще дадете?
Ние ще влезем в този механизъм тогава, когато преценим, че действително икономиката ни е готова да влезе там, да изкара две години и безболезнено, без...
Инфлацията се е отразила и на икономическия ви начин на говорене. Кажете коя ще е годината?
Не, аз ще ви дам примери. Ако трябва да е по-просто. Примерно страни като Гърция, които направиха силно усилия да влязат в еврозоната, това беше последвано от много силна инфлация, силно падане на доходите на населението и, общо взето, обедняване. Това е един шок, от който Гърция вече излиза. Но добре подготвената икономика означава този шок да не се получи. Кога ще стане много зависи как ще се развива икономиката. Ако се развива по сегашния начин и със сегашните темпове, спокойно можем да кажем, че примерно след 4 или 5 години България би могла да бъде, спокойно, пак казвам, без...
Четири - 2012 г., 2013 г.
Без да се създават напрежения в еврозоната. Как ще се развива по-нататък икономиката, какви решения ще се вземат и политически, и икономически, аз мога да ви кажа в хоризонта на сегашното правителство, за следващото не мога да говоря.
Тоест няма в сегашното да се влезе даже в тази предприсъединителна към еврото зона?
Това също е въпрос на преценка. Общо взето, сме в разговори с Европейската централна банка и със съвета на страните, които прилагат еврото. Според мен би трябвало да влезем в този механизъм, когато икономиката ни действително много бързо може да мине от него в еврозоната.
Ще признае ли България независимо Косово или няма да признае?
Има много неща, които трябва да се случат, преди да стане актуален въпросът за независимостта на Косово. И това, което България настоява, е не да се фиксира във въпроса Косово независимо ли ще бъде или не, което е между другото... въпросът, който носи разединение в Европа, а по-скоро да се фиксира във въпроса ще бъдат ли стабилни Балканите и регионът, ще се разпространява ли насилие и в Косово, и извън Косово. Ще има ли политически процеси, които водят към европейски стандарт и европейска интеграция.
Очевидно е, че между двете теми има пряка връзка.
Чак след като тези неща се случат или има гаранции, че ще се случат, ние тогава можем да поставим въпроса за признаване или непризнаване на Косово. В момента този въпрос...
Тоест няма да сме от първите, искате да кажете.
Тоест това, което искам да кажа... между другото за първата година в ЕС може би има две много важни политики, които до голяма степен се формират от България - две важни европейски политики. Едната беше черноморската политика, а другата е политиката по Косово. Включително вчера Европейският съвет взе решения, които са до голяма степен основани на позицията, която България защитава. ЕС търси съгласието там, където го има, вчера се взе решение за изпращане на мисията, на европейската мисия за сигурност и отбрана там. Ангажира се изцяло, изгражда една критична маса на консенсус и тогава, когато действително има обща силна европейска политика и гаранции как ще се развива Косово, тогава ще се постави въпросът за признаването му.
Защо България реши да остане и следващата година в Ирак? При положение че толкова други държави се изтеглят, а позиция на БСП преди изборите беше изтеглянето.
Аз ще ви напомня, че това присъствие в Ирак, което имаме в момента, е много различно от онова, което имахме преди изборите. И аз съм готов с всички аргументи да ви показвам, че в момента тази мисия, която имаме, тя, пак казвам, ако някой е забравил, тя е хуманитарна мисия. Ние сме в лагери за бежанци, рискът е много по-различен и това, слава богу, се вижда и през тази година. Това е мисия, която България би могла да изпълнява, помагайки на иракското правителство най-вече. Тъй като този хуманитарен лагер, който ние охраняваме, е проблем, в смисъл неговото разпускане. Там малко по малко се намаляват бежанците, които са в него, но надали биха могли веднага да се разпуснат. Така че преценката на България е, че по този начин помагаме и на иракските власти, и това добре се оценява и от тях. А иначе България като страна - членка на НАТО, има ангажимент да присъства в международни мисии. Така че ние в момента, в който намалим мисията си в Ирак, би трябвало да я увеличим на някое друго присъствие, международно или по-специално на НАТО. Така че в момента преценката е, че тази мисия, която изпълняваме, хуманитарната, в Ирак, поне за следващата година би могла да бъде изпълнявана от нас. Разбира се, това трябва да стане, след като се приеме и резолюция на Съвет за сигурност на ООН, така че да бъде максимално легална базата на това присъствие.
Подрежда ли България Русия сред демократичните държави на света след изборите, които Путин направи?
България не...
Има европейски държави, САЩ, които имат ясна позиция. Те смятат, че Русия не е демократична държава. А ние какво смятаме?
България не прави списък на два вида страни - демократични и недемократични. Между другото това е, не знам дали сте забелязали, това е типично за големите държави. При тях има черно и бяло. Има добри момчета, има лоши момчета. И като влезе един път някоя страна или човек в едната графа, трудно минава след това в другата. На всяка една страна, особено от гледната точка на България, трябва да се гледа по начин, в който се оценяват и вътрешните процеси, това, което избират гражданите на тази страна. Оценява се и нейното международно сътрудничество и участието й в международната сфера. Ако говорите за последните избори в Русия, България е част от ОССЕ. ОССЕ казва, че тези избори не са проведени въз основа на стандартите на ОССЕ.
И ние смятаме така?
И ние смятаме така. Така че... И аз много съжалявам, че не беше допусната мисията на специализираното бюро на ОССЕ, което да наблюдава пълния пакет в мисията - от предизборната кампания до деня на изборите. Това нещо не стана, защото Русия не го допусна.
Такава ясна позиция не се беше чула: България смята, че изборите в Русия не са... не бяха демократични.
България смята, присъединява се към позицията, която беше в ОССЕ, че изборите, които се проведоха в Русия, не съответстват на стандартите на тази международна организация, която е с най-голям опит по отношение на изборите. Това не означава, че България приписва Русия в някоя от графите и казва тази страна не е демократична. Има... Тя, в нея... Русия е достатъчно сложна страна и достатъчно важен участник в международните отношения и аз мисля, че отношението към нея не би било редно да бъде еднозначно. Ние винаги сме губели от еднозначно отношение към Русия. Голяма любов или голяма омраза към Русия.
Накрая да излезем от сферата на външната политика...
Къде ще влезем сега? ...да използваме вашите публицистични наклонности. Вие се изявихте в собствения си блог като ярък коментатор на разпада във вашия коалиционен партньор НДСВ. Нямам претенции да се занимавам с публицистика. От време навреме си поддържам блога с някоя статийка. Вътре няма сензация в това нещо според мен. Според вас трябва ли промени да има в правителството, след като се променят съотношенията в броя на подкрепящите депутати в парламента. Според мен това не е причина за промени в правителството. Причина за промени в правителството би могло да бъде или решение на премиера, или решение на някой от лидерите на коалиционните партии. Това, че се е променила бройката депутати, които, така, формално се числят към мнозинството не е причина. Обсъжда ли се в БСП? Кое? Промяна в правителството. На мен трудно... задавате ми въпрос, на мен ми е трудно да ви кажа в БСП какво се обсъжда, тъй като аз не участвам във вътрешнопартийните на БСП обсъждания... Да, в левицата, да, извинявайте, в левицата. Но според мен, преди да има мнение на премиера, от когото не съм чул, че има намерение да прави промени в правителството, или мнение на някои от другите двама лидери на партии, всичко останало са спекулации. Питам ви вас, защото без мнение на премиера вие имахте позиция трябва ли да има министър по европейските въпроси или не трябва да има. Да, защото... Тоест сте малко по-свободен в изказа си, когато се обсъжда какво трябва да има в правителството. ...познавам тази работа. Казах си мнението, то не беше прието и аз приех това, което е взето като решение. Няма драма в това нещо. Добро решение за България ли е плоският данък и отказът на левицата да защитава чрез данъците по-бедните хора? Например с отпадането на необлагаемия минимум. Може да се продължи списъкът. Няма отказ на левицата да защитава по-бедните хора, точно обратното. Ако погледнете цялата социална политика и политиката на доходите на левицата, тя е насочена основно към хората с по-ниски доходи. Плоският данък е една така данъчна политика, по която аз като икономист имам доста резерви, които ги казах, когато се обсъждаше този данък. По същия начин и като и предишния ви въпрос, в момента, в който в правителството се взе това решение, аз не мисля, че моето различно мнение е най-важното. Този данък е приложим. Ако искаме да има плосък данък, то тогава не трябва да има и необлагаем минимум. Защото необлагаемият минимум означаваше и различна ставка, която е нулева. Така че, ако е ще е плосък данък, трябва действително да е плосък данък и заради бяха компенсирани хората, които евентуално биха загубили от това нещо, те няма да загубят нито стотинка. Най-важното през 2008 г.? Най-важното в коя област питате, защото доста се разширихме? Аз питах така. Константин Пенчев каза "най-важното е сгради за административните съдилища". Лазар Груев каза "най-важното е влизането в сила на новия гражданско-процесуален кодекс". Главният прокурор каза "най-важното е присъди по обвиненията, по които внесохме тази година". Проблемът е, че в областта на външната политика конкретните неща по-трудно се казват. За мен най-важното 2008 година е, ако българите имат достатъчно основание и достатъчно реални факти да почувстват положителните страни от членството ни Европейския съюз и получат и самочувствието от това.
