Борис Велчев: Прокуратурата не се е провалила във важните дела

Интервю с Борис Велчев - главен прокурор на България за предаването „Годината” по Дарик радио

Ще влезе ли организатор на купуване на гласове в затвора?

Сигурно ще влезе, ако ме питате кога ще стане това…

Сигурно ли е?

Сигурно е, сигурно е. Ако ме питате кога ще стане това ще ви отговоря по начина, по които вие ми зададохте въпроса – когато бъдат събрани съответните доказателства.

Добре де, но какво разбираме под организатор. Аз разбирам кандидат, защото той е заинтересованият от цялата работа да спечели?

Знаете ли, г-н Вълчев, тази година купуването на гласове, което впрочем не беше някакъв уникален феномен именно тази година, това беше позната практика под една или друга форма, придоби много измерения. И кандидатите плащаха, но и техни спонсори плащаха. И когато говорим за организатори, аз не съм сигурен кого точно визираме. Самият кандидат, които трябва да бъде избран, и който често пъти не плаща със собствени средства или тези, които плащат от негово име. Обаче имаше и кандидати, които плащаха от свое име. Така че доста сложна е картината, за да можем да я обобщим в едно изречение.

Това е година, в която няма предпазна клауза от ЕС заради българското правосъдие. Може би изненада, ако отчитаме за какво си говорихме точно преди година в това студио. Обаче няма и големи бандити в затвора, как ги наричахте вие – “едрите акули”, в едно интервю в “Стандарт”. Само да припомним, вие няма да коментирате сигурно конкретните казуси, но Маргините са вече свободни със затлачени дела, делото срещу Ивелин Банев - Брендо, с които се занимаваха международните органи за борба с наркотрафика, какво стана с това дело и аз не разбрах, но не знам да е осъден например. А пък свидетелят Йорданка Запрянова беше убита през тази година на 22 февруари, с Вальо Топлото също нищо не се случи. Какво ще кажете на хората, които ни слушат, които питат – къде са големите акули?

Дълъг ще бъде отчетът, ако трябва в момента да кажа всичко онова, което зная. Да, и което не сме свършили, разбира се. Аз никога не съм крил и пропуските на прокуратурата, знаете това. Иска ми се да почна от последното име, което споменахте, името на Валентин Димитров и да кажа – не е вярно, че нищо не е се е случило. Напротив, случило се е и продължава да се случва. Приключи разследването по едно от делата за длъжностно присвояване. Обвинителният акт надхвърли 1000 страници, г-н Вълчев. И аз ви моля да си представят как се четат 1000 страници, но не роман, а обвинителен акт.

А как се пишат?

А после си представете как се пишат 1000 страници и колко хиляди и десетки хиляди страници трябва да бъдат прочетени преди да се формулират онези 1000, които да влязат в съда. Надявам се разбирате, че разследването на подобен тип престъпна дейност не е нито проста, нито лесна, нито бърза работа. Впрочем най-голямата вреда на прокуратурата в България я правят криминалните фирми. В тях цялото действие се развива за порядъка на час и половина - от извършването на престъплението до влизането на присъдата в сила. В живота, както ние с вас добре знаем, нещата стоят малко по-иначе. Моля ви, нито едно от тези дела, които ги споменахте да не ги обричате на неуспех. А неуспех по тях, за поне искрено вярвам в това, няма да има.

Самият вие сте изнервен ако съдим по друго ваше интервю от февруари тази година в “Капитал”, защото казвате - няма видим ефект от борбата с организираната престъпност. Това главният прокурор го казва, който все пак гледа много повече организираната престъпност. Това главният прокурор го казва, който все пак гледа много повече борбата с организираната престъпност. Какво да кажем за обикновения гражданин, за който пък съвсем няма видим ефект.

Знаете ли, за обикновения гражданин не зная как е, защото всеки от тях си има своя гледна точка. През 2006 година прокуратурата е дала защита на около 90% от гражданите, които са се обърнали към нея. Казвам това, защото оправдателните присъди са по-малко от 4% в сравнение с броя на внесените обвинителни актове. Така че гражданите, които са пострадали от престъпността, онези хиляди и десетки хиляди граждани в България, за които често пъти не се сещаме са получили защита и те вероятно не мислят така за прокуратурата. Но вие сте прав, техните дела, техните болки никой не ги отчита. Ние сме се фиксирали върху едно 20, 30 ли 50 дела - основателно сме се фиксирали и по тях съдим прокуратура. Като казвам основателно казвам го без ирония, защото наистина мисля, че по тези дела можем да демонстрираме имаме ли наистина воля и способност да се оправим с тежката престъпност. Изнервен съм, признавам си. Много ви се искаше резултатите да бъдат много по-бързи, но бързината е лош съветник понякога. Ние внесохме през текущата година над 20 обвинителни акта по знакове. Много от тях ни бяха върнати от съдилищата. Една от причините по които това се случи не е съдържателно лошата работа по разследването, а бързането, в което се допускат технически грешки. Ето това бързане ще се мъчим мъничко да овладеем, защото не е толкова важно това дело до влезе 2 месеца или три месеца по-рано. Важно е да влезе в съда по такъв начин, че да излезе от него с осъдителна присъда.

Да потърсим от къде идват проблемите. “Борим мафията на счупени бюра” - пак Борис Велчев от пресата през годината или “Правят ни на маймуни с епидемия от болести”.

И едното и другото го има, г-н Вълчев. Ако сега ние с вас напуснем това студио и отидем в Софийската районна прокуратура впрочем в една от нейните пет части, защото тя е разделена на пет в София ще видите, че счупените бюра не са рядкост, а честно казано не всички имат и бюра, на които да седнат. Не казвам това за оправдание - казвам това, защото просто е факт. А що се отнася до епидемиите - не мога да си изкривя душата - сигурно съм допуснал грам ирония. Дано тя да е била основателна и да не съм се подиграл с истински страдания на хората, но пък има и дела, провалени поради болести.

Вие сте вторият в рамките на този час, който казва за този проблем - отлагането заради болничните листове. Няма ли кой да се събере в държавата и да се реши въпросът как се издават болничните листове, какъв е контролът върху тази система, кой контролира лекарите или при тях действа принципът “Гарван гарвану око не вади” и няма да се намери втори лекар, който казва че първият е излъгал.

Със сигурност няма да направя това обобщение, което казвахте, защото съм сигурност че подобно обобщение би било нечестно спрямо огромна част от медиците в България. Факт е обаче, че отлагането на дела по съображения за здравословно състояние е много честа практика. Много от делата се отлагат злоупотребително по този начин и по този начин се делегитимира самият процес. Делото срещу братя Маринови е един типичен пример, но хайде да използвам повода, че го споменах ако позволите за трийсет секунди. Това е известно дело и хората се вълнуват от него. Прокуратурата непрекъснато е обвинявана, че се е провалила по това дело и аз се питам в какво е провалът. Очевидно не може да се очаква от нас да лекуваме братя Маринови, тъй като ние все пак не сме медицинска организация. Провалът в промяната на тяхната мярка за неотклонение и в това, че процесът им не мое да тръгне се дължи на факта, че те представят документи за тяхното, или на други техни съучастници, здравословно състояние. Те полагат усилия процесът да не продължи. Дали това е защото прокуратурата е толкова слаба и не е събрала доказателства.

А проверявате ли тези, които твърдят, че те са толкова болни?

Разбира се, че ги проверяваме.

Значи те са толкова болни?

Назначават се експертизи, те се проверяват от други допълнителни експертизи - това е оня процесуален способ, който ние можем да използваме за проверка на едно съждение на компетентен медицински специалисти. Да, така става, проверява се. Но хайде да кажем така - ако те са наистина болни, следователно процесът се отлага правомерно, основателно. Ние не сме държава, в която властва инквизицията. Ако по някаква причина те са използвали някаква вратичка в закона, някакви гранични състояние между болестта и здравето и са се възползвали от това да отлагат процеса, нека да кажем кой го прави не го прави прокуратурата. Те го правят. Мога да ви кажа защо, вероятно защото никак не са спокойни от изхода на това дело.

А с “Топлофикация” какво става. Богдана Лазарова от “Дарик радио”, през юни взе интервю от вас и вие тогава казахте, че лично сте дал списък на наблюдаващия прокурор Джамбазов, с прости въпроси, които според вас трябва да намерят отговор в рамките на разследването, нещо, което е по-скоро изключение в практиката ви като главен прокурор.

Да така е.

Получихте ли отговори?

Цитирате обаче, едно изявление малко извън контекста. Ставаше дума за “Банско Пропърти”, ставаше дума за едно от направленията, по които се развива делото “Топлофикация”. Точно това дело, което тръгна от едни одитен доклад на Столична община, в момента е разделено на шест и се водят шест отделни производства всяко с различен предмет. Ставаше дума за едно от тези производства, а не тогава, когато дадох въпросите, не получих отговор.

Досега не знаете, нямате отговор?

По-късно разбрах, защо не го получих.

Защо не го получихте?

Не, не, не по-късно разбра хо това, няма да коментирам причините сега, ранно е още за това. А в последствие отговорите дойдоха от само себе си.

Министър и шеф на следствие, зам.-министри, си отидоха заради прокурорски проверки свързани по някакъв начин с историята с “Топлофикация”. Само един беше възстановен, зам.-министър. За другите приключи ли всичко за проверяване, чисти ли са Румен Овчаров, Ангел Александров?

Няма да давам подобни квалификации в ефир, чисти ли са или не. Опазил Господ да си позволя да правя подобни разсъждения, не мога да кажа.

Някой трябва да каже.

Да разбира се, трябва да се каже. Има едно не приключило досъдебно производство, то не се води срещу двете лица, които споменахте, нито срещу г-н Овчаров, нито срещу г-н Александров. Води се срещу други лица и вие знаете това, това е една бивша следователка, т.е. действаща следователка от Националната следствена служба, г-жа Шарланджиева и зам.- министър Корнелия Нинова. Това производство трябва да приключи, надявам се в скоро време, не е приключило и когато приключи мога да коментирам, но не преди това.

Т.е. вие не казахте, че нещата с Овчаров и Александров са приключили, по-скоро не са приключили?

Въпрос на вашето обобщение, не зная кои неща визирате, аз казвам че делото, което споменах преди малко все още се разследва.

Ако тия хора бяха да не кажа обвинени в процесуалния смисъл на думата, но срещу тях имаше сериозни съмнения, че са извършили нередни неща, може би, престъпления. В някакъв момент, както трябва да се каже, че някой е виновен, така трябва да се каже, че не е виновен?

Вие сте абсолютно прав. Ние имахме някакви конкретни данни срещу, който и да е било от тези двама господа, които споменахте, щяхме да гласуваме предварителни производства срещу тях.

Значи не са виновни.

Такива няма. Но ние от гледна точка наказателната отговорност претенции към тях нямаме. Когато обаче, говорите за нередни неща надявам се да си давате сметка, че прокуратурата няма функцията да раздава морално-етични оценки.

Столична община е пак в центъра на вниманието от прокуратурата. Моделът обаче е шумно начало, като с делата срещу бившия кмет Стефан Софиянски и оправдателна присъда или потъване на нещата. Така ли ще стане и с “Трамкар” и “Столичния електротранспорт”?

Карате ме да гадая, не съм много силен в гаданията, но във всеки случай от това, което зная от последните два, три дни, защото тези производства сами са наистина на възраст два, три дни, нещата са твърде в ранна фаза, за да могат да се правят сериозни прогнози. Във всеки случай за “Трамкар” не зная, но мога дави кажа за “Софийски имоти”. Там нещата няма да потънат, там нещата са сериозни.

Осем престъпни схеми са хванали прокурорите?

Така. Нещата са много сериозни анализирани и нещата са огромни по обем. Представете си, има трима прокурори, които сме отделили да работят по този случай. Тези прокурори работят успоредно с това огромно дело, по което те трябва първо изчетат десетки хиляди страници за да добият представа за механизмите, по които се е извършвала престъпната дейност. След това да подберат доказателствата, да разпитат десетки свидетели, да назначат десетки експертизи, да ги анализират. Това става дума за една престъпна дейност, която се е въртяла повече от 10 години, в огромен мащаб. От трима прокурори натоварени покрай това дело иска още други десетина други дела.

Какво е престъплението, което са извършили в “Софийски имоти”?

Разследват се няколко престъпления, може да се окажат и присвоявания, може да се окажат и присвоявания, може да се окажат и безстопанственост и сключването на неизгодни сделки. Нека да не бързаме с окончателната квалификация, но там нещата са много сериозни. За “Трамкар” не мога да кажа, твърде ранно ми е, но за “Софийски имоти” зная, че са много сериозни. Както бяха много сериозни и с “Топлофикация”. И аз ви уверявам, че когато процесът на “Топлофикация” приключи, когато ние можем след като е приключило делото, да покажем какво е трябвало да мине, какво е трябвало да преодолеем, какво е трябвало да анализираме и като обем, и като сложност. Ще видите, че времето, което е минало и заради, което се правят такива подмятания, че сме се провалили, никак не е било как да кажа дълго, за да се свърши работата, която е свършена.

Какво стана с царските имоти. Марко по-късно в предаването слушателите ни ще чуят интервю на запис със Симеон Сакскобургготски, който за първи път, струва ми се, е малко по-рязък като казва – “Аз се превърнах в гръмоотвод с имотите на Симеона, какво става с имотите на другите? Моите са по наследство”, -казва той. – “а на много други откъде са?” Вие ще потвърдите ли, да, имотите неговите са по наследство, нещата приключиха, с проверките?

Вие ми давате роля, която е честно казано не описана нито в Конституцията, нито в законите за главния прокурор.

Нали го проверяват?

Ние проверяваме едно единствено нещо, ние проверяваме дали са извършили престъпленията, длъжностни лица от Столична община и Областната управа, във връзка с възстановяването върху собствеността върху така наречените бивши царски имоти. Ние правомерност на реституцията, основателност на реституцията, спор за собственост между държавата и получилия имотите по обясними причини не можем да се произнасяме по такива неща. А що се отнася до тези наши заключения те са практически готови, докладваха ми ги съвсем наскоро, никъде не бързам да прогнозирам, но втората половина на януари ще излезем с окончателна позиции по всички царски имоти. Става дума за около месеци, имайте мъничко търпение.

Има ли, поне да открехнете вратата, има ли отделни случаи, в които има престъпления на длъжности лица?

Няма да открехна никаква врата преди да са приключили работата наблюдаващите прокурори. Зная техните позиции, солидарен съм с нея, но те трябва да я оформят по такъв убедителен начин ...

Няма да каже, че да или не?

Утре да дойде във вашето студио, хайде да не е утре, но след един месец и да я защитят. Става дума наистина за максимум месец.

През януари ще кажете за царските имоти?

До края на януари, от гледна точка на прокуратурата има ли или няма извършена престъпна дейност. А иначе дали това са имоти на царя, дали тези имоти, трябва да се върнат на държавата, има ли спор за собственост, това не е наш въпрос.

Много ми се ще да кажете нещо повече за позицията на прокуратурата, след като я знаете.

Имате ли други въпроси или е време да си тръгвам?

След присъдата тази седмица в САЩ срещу българи по “Петрол срещу храни”, ще изиска ли най-сетне българската прокуратура материалите от доклада на ООН и тези, които са послужили за написване на този доклад, в който се споменават български партии и фирми, свързани със злоупотреби. Не е ли някак странно американците да осъдят българин за престъпление във връзка с тази програма, а ние ...

Много ви благодаря за тази дума, която използвахте, за престъпление. Конкретен българин за конкретно престъпление.

Вие не взехте доклада да видите защо вътре го има. Най-голямата, една от най-големите български партии …

Вътре е спомената наистина, вътре е спомената една партия, не знам друго. Ние не знаем друго.

Взехте ли материалите, които са послужили за основа да напишат такова нещо?

Такива материали ние не можем да изземем по обясними причини, но аз си задавам един такъв въпрос, уважаеми г-н Вълчев. Всъщност кое престъпление да разберем или вие смятате, че прокуратурата трябва да се занимава не с престъпленията в страната, а с всичко онова, което по някаква причина се смята за неправилно, неморално, неетично. Нали разбирате, че финансите на партиите в България се контролират от Сметната палата. Това е органът, който трябва да извърши проверката има или няма финансиране законно или не на една или друга партия.

Досега вие имате ли сигнал за незаконно финансиране на партии?

Нямаме такъв сигнал, ние нямаме за цел да заместим всичките контролни органи в България. Извинете, нямаме и тези възможности.

Намери ли се работа на следователите, онези висококвалифицирани хора, които чакат някой да извърши престъпление против републиката?

Частично, да. С новия закон за Държавната агенция за национална сигурност възложи материалите по които работи тази агенция да се разследват от прокурор, който може да възложи разследването на следовател. По тази верига от действия вероятно ще натоварим следователите с работа, не е достатъчно, трябва още.

Виждате ли вече резултати от задействалия тази година постоянно вече Висш съдебен съвет? … Резултата тази седмица Николай Ганчев, прокурора, беше уволнен.

Виждам ирония във въпроса ви и затова ще се опитам да отговоря без ирония. Да виждам резултат и той може да бъде простичко показан в това, че заседанията не свършват много бързо. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че сме много добре подготвени и това е голям плюс за работата на ВСС. Твърде е рано да се съди за Висшия съдебен съвет, нека да видим да изкараме една година в този модел и да видим дали върши работа.

Добра идея ли беше създаване на държавна агенция за национална сигурност или това е второ МВР, което още повече ще обърква нещата?

Колега Вълчев, аз съм много дисциплиниран човек и когато един закон бъде приет, общо взето единственото, за което мисля като главен прокурор особено, е как да направим така, че неговото изпълнение да доведе до повече качество. Така, че добра идея или не, това е без значение. Важното е, че това една реализирана идея. Трябва да направим всичко, което зависи от нас тя да сработи.

Ясно ли е кому ще се звъни примерно при престъпление като отвличане на деца от организирана престъпна група? Понеже миналата седмица не знам дали имахте възможност да слушате имаше дебат между депутати и от управляващата коалиция жестоко се скараха по този въпрос. Стигнаха дори до абсурдни казуистики, че ако отвлекат детето на президента, за да не го накарат да подпише договора за ”Набуко”, това ще бъде за ДАНС , ако искат пари ще бъде за МВР. Което издава неяснота за какво правят тази агенция.

Върнат от всеки един конкретен казус, на плоскостта на един голям и значителен, нов и все още непознат закон може да изглежда смешен. Убеден съм, че в практиката подобни случаи ще се регулират. Няма да бъде лесно нито бързо, в началото ще има вероятно известен спор по компетентност, надявам се практиката да изясни този случай.

Най-важното за 2008 г., досега ми прави добро впечатление, че нямаше общи приказки. Председателя на ВАС каза - най-важното е административните съдилища да имат сгради навсякъде в България. Председателя на Върховния касационен съд каза - най-важното за 2008 г е новите правила, по които гражданите ще решават споровете си с влизането в сила на Гражданскопроцесуалния кодекс. А от ваша гледна точка най-важното?

Ами две неща са, най-важното разбира се е присъди по делата, по които внесохме обвинителни актове през тази година, но което е по-важното - все пак си мисля не бива да разчитаме на борбата с престъпността единствено на МВР и прокуратурата. Нека борбата с престъпността бъде повече превенция. Това, е което ни липсва.