„Близо 500 миряни и свещеници стоят зад жалбите, въз основа на които Европейският съд за правата на човека в Страсбург започна две дела срещу България", каза в ефира на Дарик адвокат Иван Груйкин. Над 500 млн. евро е сумата по исковете на заведените в Страсбург дела срещу България заради разправата с алтернативния синод. Решението се очаква в догодина. Прогнозата на Иван Груйкин е съдът да се произнесе в началото на 2008 година.
Какво становище е дала страната ни по делата в Страсбург и как директорът на Дирекцията по вероизповедание оценява действащия пета година закон – интервю на Йовка Йовчева с проф. Иван Желев. Проф. Желев, колко станаха вероизповеданията в България, след като беше приет новия закон през 2002 година и има ли нужда от промени в него? За един закон, който досега не е претърпял промени, безспорно това е една положителна атестация. Законът има изключително много предимства спрямо предишния закон от 1949 година. Свободата, която се даде на вероизповеданията и преди всичко на хората разбира се, да изповядват каквато искат религия. Свободата наистина е пълна. Новият либерален режим на регистрация, който вече не е при изпълнителната власт, както беше при стария закон, а при съдебната власт, даде възможност много хора да регистрират нови вероизповедания. И те се нароиха – като използваме тази дума, този глагол в българския означава, че нещо става повече отколкото се очаква или колкото е нормално. Защото на практика това не са нови вероизповедания. Просто отделни местни поделения, както е по терминологията на закона, се регистрират като отделни вероизповедания. Така от 31 вероизповедания, които вече бяха регистрирани, сега вече са може би към 100. По наша информация те са 91-92, но информацията при нас идва с известно закъснение от СГС. Няма сред тях вероизповедания, които да създават проблем в обществото. Един проблем за мен е, че има някои вероизповедания, които имат като че ли само по един човек или най-малкото не е се е появявал втори човек от дадено вероизповедание или са двама-трима. Това е несериозно. Това не е вероизповедание в този смисъл, в който и работната група по подготовката на закона през 2002 година имаше предвид. А и редовите български граждани казват, че не е нормално един човек или двама-трима да правят вероизповедание. Ние под вероизповедание разбираме една група от вярващи, която все пак има някаква численост и може да бъде наистина фактор в обществения живот. Не е тайна, че в някои страни-членове на ЕС има граница за численост. Дори в Словакия тя е доста завишена, тя е 20 000 души привърженици на дадено вероизповедание, за да бъде регистрирано. А при нас няма дори и минимума, ако щете, от 50 или 100 души. Т.е. според вас, ако в близко време се преглежда закона, би могло да се направи поправка в закона, която да изисква поне минимален праг от брой вярващи, за да бъде регистрирано едно вероизповедание? За да не станат вероизповеданията като политическите партии, където има формации с по трима души. Ние в Дирекцията нямаме законодателна инициатива, не бихме и тръгнали да предлагаме такова нещо, но вече такива идеи съществуват сред народните представители и в комисията и извън комисията по правата на човека и вероизповеданията в НС. Така че това безспорно ще бъде нещо, което ще трябва да се прегледа, когато и ако се сметне въобще да се правят промени в Закона за вероизповеданията от този характер. Казахте трийсетина са били вероизповеданията – това е към датата на приемането на закона, нали? Да, 31 бяха. За пет години вероизповеданията стават около 100-тина. Има ли много откази? Не. Отказът е един или два. Като има връщане на някои преписки, но това не е отказ. Просто беше необходимо някои неща да се уточнят, те се уточниха и след това мина регистрацията на съответните вероизповедания. Така че всичко, което е предвидено в закона да се спазва, новите вероизповедания, които се регистрират го спазват. И в учението си и в документацията си те са изрядни, доколкото ние можем да установим в дирекцията, отделно си преценява и СГС. Този закон получи етикета, че е закон който слага край на разкола в Българската православна църква – нещо, което се случи след това и с действията спрямо алтернативния синод. Вие сте представител на държавата, следите ли какво става с тези дела, които бяха заведени от свещеници от синода на Инокентий в Страсбург? Като страна какво становище сме дали? В Европейският съд по правата на човек в Страсбург има поредица от дела именно от привърженици на т.нар. алтернативен синод, които сега претендират да получат обезщетение от държавата или да им се върнат църкви и манастири, които те са владели. Няма да казвам, че са ги владели неправомерно, има кой да го отсъжда това нещо. В медиите излезе съобщение за техни претенции за около милиард 350 хиляди български лева обезщетение. Това наистина е огромна сума и не мога да разбера как го обосновават те. Това е едно дело, което беше допуснато в ЕСПЧ. Заведени са тези искове още през септември 2004 година, предстои решаването на тези случаи може би през 2008 година.
Но така или иначе, когато през 2004 година Българската православна църква си поиска правата отново над храмове, манастири и други имоти, прокуратурата оказа съдействие. Това връщане на храмовете към каноничната църква всъщност даде повод и окуражи много от духовниците, които дотогава оставаха в разкол, да се върнат. Така че около 80 на сто от пребиваващите в разкол, тогава може би някъде около 40-50 души бяха, се завърнаха. Това беше за тях показател, че няма смисъл да остават там, защото те на практика си бяха приватизирали църквите, а тези църкви освен да хранят духовенството би трябвало да осигуряват някакви приходи и на едно централно ръководство. Което пък вече има грижата за подготовка на кадри, за издръжка на семинарии, за религиозна литература и т.н.
Във всички случаи изигра положителна роля това желание и това усилие на Светия Синод на БПЦ да си върне храмовете. Оттогава нещата се успокоиха. Има още няколко души, които са извън каноничната църква, но за съжаление това са хора, които по някакви техни лични съображения не желаят да се върнат към каноничната църква – става дума за четири-пет случая, и още може би до 10-тина случая на хора, които са загубили качествата си, според каноните и изискванията на Православната църква. Примерно са на втори или трети брак или има нещо друго, което пречи да бъдат приети като свещеници в каноничната църква. При добро желание те могат да намерят място в църквата, ако не като духовници, поне като редови членове.
Все пак ще бъде неприятно, ако България бъде осъдена в Страсбург по тези дела. Вие търсени ли сте за становище като страна, даваме ли някакво становище относно действията на прокуратурата и органите на реда през 2004 година? Министерството на правосъдието от години има отговорността за тези дела, защото на практика исковете са срещу държавата. Сега има специална агенция, която се занимава с това процесуално представителство на страната ни. Там работят опитни хора и ние им сътрудничим като компетентния държавен орган в страната, защото те са онези, които контактуват с Европейския съд по правата на човека.Даваме становища и се надяваме те да бъдат зачетени, ако се работи все пак именно по обективните критерии. Защото не зная какво ще надделее – дали някакви презумпции за това, че видите ли, всеки който се оплаква в Страсбург е с нарушени права в страната. На тези хора никой не им отнема правото да си съществуват, да си се регистрират като отделно вероизповедание, ако не желаят да се върнат в каноническата българска църква. Те по-рано имаха претенции да бъдат те БПЦ. Е, това разбира се, че е неразумно искане.
Могат да се намерят пет-шест души, които да желаят да бъдат правителството на Република България, но след като не са станали по съответния път правителството на България, естествено че не могат да бъдат и никой няма да им го позволи. По същия начин, който и да претендира да бъде БПЦ, трябва да отговаря на определени показатели. Тук не съм адвокат на БПЦ, но си има обективни показатели и не трябва да прекаляваме. Ако стремежът е някои хора да получат огромни обезщетения за сметка на българския данъкоплатец, то тогава по-скоро може да се мисли за морала на тези хора.
Има срокове, в които е възможно някакво помирение между страните или търсене на общоприемливо за двете страни решение. Това дали е минало като процедура, защото ако то е минало, вече предстои наистина решение на самия съд? Тази процедура така беше използвана от съответната страна, че да бъде сигурно, че няма да се постигне нищо по този път. Защото с тези искания..... Високите претенции, според вас, са попречили да постигнете споразумение? Така ли да ви разбирам? Ако не се лъжа, държавата плаща на свои служители за цялата година милиард и 800 хиляди лева заплати, а пък те искат милиард и 300-400 хиляди лева обезщетение за няколко души там, които претендират, че са им нарушени правата. Естествено, че няма кой да тръгне на такова споразумение. Аз се съмнявам, че това високо искане е направено с цел да не се постигне такова споразумение. Ние сме правили извънсъдебни споразумения с други вероизповедания, когато са имали претенции, но в рамките на някакви разумни суми или искания. Тук явно, че няма такова желание. Но тази процедура така или иначе мина, понеже това ви беше конкретния въпрос.
