Според най-разпространената (и вероятно най-точната) дефиниция, телекомуникациите са техника за пренасяне на съобщение от едно място до друго. Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:
Преносна среда
- Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
- Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)
Телекомуникационна услуга
- Пренос на глас (телефония)
- Пренос на образ (телевизия, видеоконференция)
- Данни (достъп до споделени ресурси)
- Комбинирана
- Предавател
- Преносна среда
- Приемник
- едно към едно (един предавател — един приемник (англ. point-to-point)) телефонен разговор
- едно към много (един предавател — точно определен брой приемници (англ. point-to-multipoint)) конферентен разговор
- разпръскване (един предавател — всички приемници (англ. broadcast)) незащитено радиопредаване
Телекомуникациите са основата на съвременните информационни услуги, в това число обикновени телефони, мобилни услуги, позиционни системи, компютърни мрежи, Интернет.
Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:
- Фиксирани оператори (телефонен пост, селекция и преселекция)
- Мобилни оператори
- Интернет доставчици
- Кабелни телевизии
- Съкращения в телекомуникациите
