Аз зададох два ключови въпроса. Първият е защо не само списък с проекти, за които отиват пари, но и критерии, по които тези проекти са избрани. Тъй като, принципно погледнато, може да има стотици идеи и направления, в които да отидат парите, да бъдат изхарчени, но важното е да бъдат използвани за проекти с най-висока обществена полезност и това липсва. Другото нещо, което е наистина много обезпокоително, е как до края на годината ще ги изхарчи правителството и фактът, че няма проекти и няма яснота къде отиват парите, ще доведе до това, че различните партии ще натискат за проекти, които на тях им се струват, от управляваща опозиция, на тях им се струват добри, т.е. те ще бъдат близки до съответните партии.
Ето ето така се създават обръчи от фирми. Между другото попитах министъра на финансите ще ни даде ли списък с някакви проекти все пак и той ми даде следния отговор: вие сте законодателна власт, гласувате ни тези пари; ние като изпълнителна ще решим как да ги харчим. Не може да бъдат дадени 1 милиард общо, той като включва и 300 милиона, които правителството без санкция на парламента може да разходва, не могат да бъдат изхарчени 1 милиард лева, без да е ясно за какво, за какво се харчат. И бих препоръчал на кабинета, предвид напредналата фаза на нещата, е да се изплаща външен дълг с тия пари, вместо да се дава за някакви проекти, които никой не знае какви са още.
Колегите ви от ДСБ предлагат тези пари да отидат за 13 и 14 заплата и пенсия. Могат да отидат за 13 и 14 заплата и за пенсия, но те са толкова много, че могат да отидат и за връщане на външен дълг. Значи, вижте, връщането на външен дълг е в полза на всеки български гражданин. Новината, че има голям излишък, не е нито от днес, нито от вчера, нито от месец ноември, нито и от октомври, а тя е от началото на годината. И ако правителството искаше наистина сериозно да подходи в ситуацията, трябваше някъде юли-август да стартира процедура, при която да се види как частта от преизпълнението на приходите, което е над тези 3 процента от брутния вътрешен продукт, да бъдат разходвани. И тогава вече можеше да има сериозни проекти, които да бъдат финансирани в инфраструктурата, примерно завод за боклука в София, а не в последния момент да се чудят къде да ги изхарчат.
