Доналд Туск
Доналд Туск / netinfo

Доналд Туск никога не пропуска футболния мач, който играе с приятели си в навечерието на Нова година. Спазва тази традиция от времето, когато боядисваше високите, почернели от сажди заводски комини в комунистическа Полша през 80-те години на миналия век. Приятелите на Туск се надяват, че този земен човек няма да изневери на традицията, дори и след като днес положи клетва като нов премиер на Полша.

Партията Гражданска платформа, ръководена от Туск, победи на парламентарните избори на 21 октомври тази година партията "Право и справедливост" на брата-близнак на полския президент Лех Качински - Ярослав. Това стана само 2 години, след като Туск претърпя доста болезнено за него двойно поражение.

На парламентарните избори през 2005 г. Гражданска платформа остана на второ място след "Право и справедливост". Тогава Туск загуби и надпреварата за президентския пост, спечелен от Лех Качински.

Този 50-годишен политик с момчешки вид дълго време беше смятан за прекалено мекушав за суровата полска политика. Той обаче натрупа опит и си взе поука.

"Опитът направи Туск по-жилав и издръжлив", казва Войчех Дуда, приятел на Туск от времето, когато двамата са учили заедно история в Гданския университет през втората половина на 70-те години на миналия век.

"Туск е един от най-опитните полски политици, защото е преглътнал не един горчив хап", допълва Дуда, главен редактор на политическото издание "Пшегльонд политични". "Политическият му опит и политическият му багаж го прави подходящ за премиер", казва още Дуда.

Като при много поляци от неговото поколение политиката нахлува в живота на Туск, още когато той е много млад. Туск произхожда от работническо семейство. Баща му е дърводелец, а майка му медицинска сестра. Живее в балтийския пристанищен град Гданск и става свидетел на бурната епоха на работническите стачки, обхванали Полша през 70-те години на миналия век.

Училището му е близо до главния вход на корабостроителницата "Ленин", вижда как силите за сигурност на комунистическия режим откриват огън по стачкуващите работници през декември 1970 г. Това оформя политическите му възгледи, както казва самият Туск, и го отвежда в редиците на антикомунистическата опозиция.

Туск помага за основаването на независим студентски съюз в Гданския университет, където през 1980 г. завършва история. Това е повратна година за този град, годината, в която е създаден профсъюзът "Солидарност", оглавен от Лех Валенса. След това Туск работи като журналист, но остава без работа, когато комунистическите власти въвеждат военно положение, опитвайки се да смажат "Солидарност". Тогава Туск става активист на нелегалната демократична опозиция.

По време на военното положение Туск живее в гарсониера със съпругата си Малгожата и малкия им син Михал. За кратко дори продава сладки на гарата в Гданск, за да свърже двата края. Въпреки че е без работа, Туск продължава с ангажиментите си в нелегалната продемократична преса - пише статии и разпространява антикомунистически памфлети и книги, забранени от подкрепяния от Москва режим.

През 1983 г. Туск става съосновател на вестник "Пшегльонд политични", нелегално издание, в което публикува под псевдонима Анна Барч.

Приблизително по същото време Туск си намира работа заедно със свои идейни съмишленици като бояджия на комини в кооперацията "Шветлик" - една от малкото форми на частен бизнес, разрешен по времето на комунизма в Полша. Самият Туск твърди, че този опит го е убедил, че частната собственост укрепва самоуважението и достойнството на хората.

По време на предизборната си кампания Туск обеща да избави поляците от бюрокрацията, която, както той каза, спъва бизнеса. Подобна реформа ще отвори пазара и ще позволи творческата енергия на хората да даде тласък на полската икономика, заяви Туск.

След падането на комунизма Туск беше депутат и председател на Либерално-демократичния конгрес, а после на Съюза на свободата. Днес тези две партии вече не съществуват. През 2001 г. Туск основа Гражданска платформа.

Туск е известен със спокойствието и лекотата, с която върши нещата. Той запази имижда си на обикновено момче и все още обича да играе футбол в Гданск през уикендите.

"Надявам се, че няма да се промени, като стане премиер", казва Томаш Матуланек, стар приятел на Туск от времето, когато боядисваше заводски комини.

"Надявам се, че винаги ще го виждам на футболния мач в навечерието на Нова година, разбира се, ако задълженията му на премиер не му попречат", допълва той.

Източник: БТА

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Свят