Справка за нобеловите лауреати за мир
Нобеловата награда за мир се присъжда от петчленния Нобеловкомитет вОсло, избран от норвежкия парламент - Стортинг.Единствено тази награда може да се присъжда на организации.
За първи път е присъдена през 1901 г. на Жан-Анри Дюнан, Швейцария, и Фредерик Паси, Франция. Сред отличените изтъкнати личности и международни организации до 1977 г. са: Институтът за международно право, Белгия /1904/, Теодор Рузвелт, САЩ /1906/, Международното бюро за мир /1910/, Международният комитет на Червения кръст /1917/, Фритьоф Нансен, Норвегия /1922/, Международната служба на бежанците "Фритьоф Нансен" /1938/, Джордж Маршал, САЩ /1953/, Върховният комисариат на ООН за бежанците /1954/, Мартин Лутър Кинг, САЩ /1964/, Вили Брант, ФРГ /1971/, Хенри Кисинджър, САЩ /1973/, Андрей Сахаров, СССР /1975/. Нобеловата награда за мир не е присъждана по време на Първата и Втората световна война, както и през 1955, 1956, 1966, 1967 и 1972 г. През последните години лауреати на Нобеловата награда за мир са:
1977 г. -"Амнести интернешънъл"
1078 г. - Менахем Бегин, Израел
1979 г.- Mайка Тереза, Индия
1980 г. - Адолфо Перес Ескивел, Аржентина
1981 г. - Върховен комисариат на ООН за бежанците
1982 г. - Алва Мюрдал, Швеция, Алфонсо Гарсия Роблес, Мексико
1983 г. - Лех Валенса, Полша
1984 г. - Дезмънд Туту, ЮАР
1985 г. - Организация "Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война"
1986 г. - Ели Визел, САЩ
1987 г. - Оскар Ариас Санчес, Коста Рика
1988 г. - Международни сили на ООН за поддържане на мира
1989 г. - Далай Лама, Тибет
1990 г. - Михаил Горбачов, СССР
1991 г. - Аун Сан Су Чжи, Миянма
1992 г. - Ригоберта Менчу, Гватемала
1993 г. - Фредерик де Клерк, ЮАР, Нелсън Мандела, ЮАР
1994 г. - Ясер Арафат, Палестина, Ицхак Рабин, Израел, Шимон Перес, Израел
1995 г. - Пъгуошко движение, Джоузеф Ротблат, Великобритания, председател на Пъгуошкото движение
1996 г. - Карлуш Белу, Източен Тимор, Жозе Рамуш-Хорта, Източен Тимор
1997 г. - Международна кампания за забрана на противопехотните мини; Джоди Уилямс /ж/, САЩ, координатор на Международната кампания за забрана на противопехотните мини.
1998 г. - Дейвид Тримбъл, министър-председател на Северна Ирландия (протестант), и Джон Хюм, заместник министър-председател на Северна Ирландия (умерен католик) - за заслугите им в северноирландския мирен процес.
1999 г. - Организация "Лекари без граница" - заради самоотвержената й хуманитарна помощ на няколко континента.
2000 г. - Ким Те Чжун, президент на Република Корея
2001 г. - ООН и генералният секретар на ООН Кофи Анан - за работата им в областта на човешките права и разрешаването на световни конфликти.
2002 г. - Джими Картър, президент на САЩ през 1977-1981 г. - заради "неуморните му усилия за мирно решаване на международни конфликти, в подкрепа на демокрацията и човешките права и икономическото и социално развитие".
2003 г. - Ширин Ебади, Иран (ж)
2004 г. - Уангари Маатхай /Кения/ 2005 г. - Международна агенция по атомна енергия /МААЕ/ и генералният й директор Мохамед ел Барадеи /Египет/ за "техните усилия да предотвратят използването на ядрената енергия за военни цели и да гарантират, че ядрената енергия за мирни цели ще бъде използвана по възможно най-безопасния начин". 2006 г. - Икономистът Мухамад Юнус от Бангладеш и неговата банка за микрокредити "Грамийн банк" за техните усилия да помогнат за създаването на икономическо и социално развитие "от долу нагоре" в тяхната родина, като използват иновационни икономически програми за микрокредитиране. 2007 - Вицепрезидентът Ал Гор и Междуправителствената работна група на ООН за климата заради просветителските им усилия за осъзнаването на рисковете от промените в климата./БТА/
