Когато се завърна в Пакистан
Когато се завърна в Пакистан / netinfo

Ще се завърна в Пакистан на 18 октомври, за да внеса промени в страната си. Бъдещата жизнеспособност, стабилност и сигурност на Пакистан зависят от даването на права на нашия народ и изграждането на политически институции. Целта ми е да докажа, че фундаменталната битка за сърцата и умовете на цяло поколение може да бъде спечелена само при демократичен режим.

Основният проблем, пред който е изправен Пакистан, е умереността срещу екстремизма. Разрешаването на този проблем ще засегне света, особено Южна и Централна Азия и всички мюсюлмански страни. Екстремизмът може да вирее само в среда, в която основните социални отговорности на правителството за благоденствие на неговия народ се пренебрегват. Политическата диктатура и социалната безнадеждност водят до отчаяние, което подклажда религиозния екстремизъм.

В 60-годишната история на Пакистан, криволичеща между диктатура и демокрация, от свободни избори до фалшифициране на избори или липса на избори, религиозният фундаментализъм никога не е бил съществена част от нашето политическо съзнание. По същество ние сме центристка, умерена държава. В хода на историята религиозните партии никога не са получавали над 11 на сто от гласовете на национални избори. Най-голямата политическа партия е моята - Пакистанската народна партия. Политическият пейзаж в страната е моделиран предимно от умерената Пакистанска народна партия, която получава силна и постоянна подкрепа от страна на мнозинството жители на селата и на градския елит.

Екстремизмът е надвиснал като заплаха, но той ще бъде обуздан, както това е правено и преди, ако умерените средни слоеве могат да бъдат мобилизирани да се опълчат на фанатизма. Аз се завръщам, за да поведа тази битка.

Имах необикновен живот. Погребах баща си, убит на 50-годишна възраст, и двамата си братя, убити в зората на живота им. Отгледах децата си като самотна майка, когато съпругът ми бе арестуван и държан в затвор в продължение на осем години без присъда - заложник на политическата ми кариера. Направих своя избор, когато бремето на политическото ръководство се стовари на плещите ми след смъртта на баща ми. Не избягах от отговорност тогава, няма да избягам и сега.

Наясно съм, че някои в Пакистан поставят под въпрос диалога, който водя с генерал Первез Мушараф в последните няколко месеца. Водих тези дискусии с надеждата, че Мушараф ще напусне армията и ще възстанови демокрацията.

Моята цел в този диалог никога не е била от лично естество, а винаги е била да гарантирам, че в Пакистан ще има честни и свободни избори, за да бъде спасена демокрацията. Борбата срещу екстремизма изисква национални усилия, каквито могат да произтекат само от законни избори. В нашите разузнавателни служби и въоръжени сили има елементи, които симпатизират на религиозни екстремисти. Ако тези елементи не са отговорни пред парламента и избраното правителство, борбата срещу религиозния екстремизъм, борба за оцеляването и бъдещето на Пакистан, може да бъде загубена. Въоръжените сили трябва да бъдат част от борбата срещу екстремизма, но както показаха шестте години след 11 септември 2001 г., въоръжените сили не могат да се справят сами.

Много въпроси остават нерешени в политическото ни устройство. Мушараф е възпрепятстван да търси преизбиране със или без униформа. Пакистанското законодателство изисква да изтекат две години преди член на въоръжените сили да може да се кандидатира за президентските избори. Генералът може да се отзове на желанието на народа за легитимни президентски, парламентарни и правителствени избори, или да промени конституцията. Последният избор ще създаде опасност от нова конфронтация със съдебната власт, юридическите среди и политическите партии. Подобна конфронтация може да доведе до поредно обявяване на военно положение, граждански безредици, а може би и двете.

Именно избухване на граждански безредици е това, което искат екстремистите. Анархията и хаосът отговарят на целите им.

Политическият фактор в партията на Мушараф, който допусна възхода на екстремизма, работи с всички администрации в Пакистан, откакто моето правителство бе дестабилизирано през 1996 година. Неговите членове блокират демократичните промени, които се опитах да постигна с Мушараф. Те се страхуват, че демокрацията трудно ще бъде манипулирана в полза на екстремисти и бойци.

Диалогът ми с Мушараф цели да избави страната от диктатура, която не успя да предотврати превръщането на племенните райони в крепости на терористи. Екстремистите дори разпростират пипалата си в пакистанските градове.

Миналата седмица донесе ново предизвикателство. Само преди дни пакистанската централна избирателна комисия своеволно измени конституционни норми, отнасящи се до избираемостта на лице, правоспособно да се бори за президентската длъжност. Тъй като конституцията може да бъде изменяна само от мнозинство от две трети от депутатите в парламента, това разбуни духовете в юридическите среди.

Моята партия и аз се стремим към произвеждане на честни, свободни и обективни избори от независима избирателна комисия при управлението на временно правителство на националното единство. Ние искаме еднакви възможности за всички кандидати и партии.

Както гласи изразът, често приписван на Йосиф Сталин, "Тези, които пускат бюлетините, не решават нищо. Тези, които броят бюлетините, решават всичко". Точно заради това ние наблягаме на провеждането на избирателни реформи - въпреки че досега усилията ни са били напразни.

Както правилно отбеляза американският президент Джордж Буш, "Най-силното оръжие в борбата срещу екстремизма не са куршумите или бомбите - това е универсалната притегателна сила на свободата. Свободата е творение на нашия създател и копнежът на всяка душа".

Когато следващия месец самолетът ми се приземи в Пакистан, знам, че ще бъда посрещната с радост от народа. Не знам какво ме очаква, в личен или политически план, след като напусна летището. Моля се за най-доброто и се подготвям за най-лошото. Но във всеки случай аз се прибирам в родината си, за да се боря за възстановяване на мястото на Пакистан в общността на демократичните държави. (БТА)

Коментар