Филмът „Воевода“ е на екран в добричкото кино
Филмът „Воевода“ е на екран в добричкото кино / netinfo
Филмът „Воевода“ е на екран в добричкото кино
92189
Филмът „Воевода“ е на екран в добричкото кино
  • Филмът „Воевода“ е на екран в добричкото кино

Новият български филм „Воевода" от днес е на екран в добричкото кино „Икар". Режисьор е Зорница София, оператор - Крум Родригес. Подготовката на зрелищната продукция от зараждането на идеята до излизането на бял екран отнема повече от 7 години. Филмът е копродукция между България и Хърватия.
"Воевода" е създаден по разказа "Румена воевода" на Николай Хайтов. Филмът е най-гледаният у нас след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните. Историята на една от малкото жени-хайдути е гледана от 13 999 зрители и е събрала 122 162 лева от билетите им за първите три дни от премиерата й.
"Румена е доста луда, доста дива жена. Има много любопитни спомени на очевидци за нея. Явно е била извън форматите, извън това, което се е считало за стандартно за жените поне в онова време", коментира Зорница София, която изпълнява и главната роля. Детският образ на Румена воевода е поверен на дъщерята на Зорница София. Валери Йорданов е в ролята на Стоян Ковача - другото главно действащо лице и байрактар в четата.

Истинското име на Румяна воевода, както е известна в родния си край, е Румяна Георгиева Павлова. Тя е родена е в село Гюешево, недалеч от Кюстендил, през 1829 г. и по думите на баща й това е станало в най-неподходящото време, когато дните са били неспокойни и мътни. През 1856 г. излиза в гората като хайдутин и организира чета. Стоян Ковача първи се присъединява към четата й и става неин байрактар.

По думите на културолога от добричкия Исторически музей Надежда Иванова, хайдутите са балкански и български феномен, но данните за тях са не особено автентични, базирани на народните песни, легенди и меморати. Първото свидетелство за поява на хайдути в тази част от Османската империя е от султанска заповед от 1528 г., където пише, че трябва властта да обърне внимание на това явление. Според Иванова, първоначалните мотиви за излизането по горите на хайдутите са били лични, основани на отмъщение. Национално-освободителната борба става тяхна идея едва през 19. век. Тези хора са живели тежко, имали са суров морален закон, който не допуска никакви прояви на невъзпитание, посегателства върху жени и невинни и сексуални забежки. Заради такива постъпки, мнозина са освобождавани от четите, подчерта Иванова и даде примери за такива случаи. Освен това са преминавали обучение в редица познания за оцеляване - да разчитат по звездите, да лекуват рани и т.н. Към тях са започнали да се обръщат и революционерите, защото познавали всички горски пътеки и местности. Остава обаче особеното обаяние и очарование, романтиката, в която са обвити от народните предания.
За Румена воевода, тя каза, че също се черпи информация от разкази и песни, но се знае, че е имала драматична лична съдба - омъжена рано за непознат човек, има дете, но млада излиза в гората. Била е неустрашима и много красива.

Чуйте какво разказва за хайдутите Надежда Иванова в аудиото.