Съдът намали глобата на Монтюпе
Съдът намали глобата на Монтюпе / netinfo

Русенският районен съд намали от 500 хил. на 450 хил. лева глобата на "Монтюпе".  Глобата бе наложена от РИОСВ Русе в края на септември, миналата година, заради замърсяване на въздуха. Наказателното постановление е издадено от РИОСВ заради нарушение на условие в комплексното разрешително на дружеството. При извършените от екоинспекцията проверки, след сигнали на граждани, е установено изпускане на непречистени газове чрез димни люкове на покрива на производствено хале 3. Според съда определеното максимално наказание по Закона за опазване на околната среда следва да бъде намалено от 500 хил. лева на 450 хил. лева, което в пълна степен съответства на извършеното нарушение. То според магистратите ще изпълни и целите на личната превенция с оглед недопускане на бъдещи нарушения на екологичното законодателство.

Ето и пълния текст на решението на съда

Р Е Ш Е Н И Е  № 23

гр.Русе, 13.01.2017 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Русе, четвърти наказателен състав в публично заседание на петнадесети декември  две хиляди и шестнадесета година в състав :

Председател: Венцислав Василев

Съдебни заседатели :

при участието на секретаря Ю.О.…………………………………………….

и в присъствието на  прокурора Емил Енчев ………………………………………….

сложи за разглеждане  докладваното от съдията АНД № 1983/2016 г.  по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Монтюпе” ЕООД, представлявано от генералния директор  Ф.Г., френски гражданин, до Русенски Районен съд, против наказателно постановление № 51/29.09.2016 г. на Директора на РИОСВ – гр. Русе, с която моли съдът да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание защитата поддържа алтернативно и искане на намаляване размера на наказанието.

Жалбоподателят, „Монтюпе” ЕООД, редовно призован изпраща процесуален представител, редовно упълномощен от преди, който поддържа жалбата.

РИОСВ – Русе, редовно призовани, явява се процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

РРП, редовно призована, явява се прокурор Емил Енчев, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

„Монтюпе“ ЕООД притежава завод за  производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав, който бил разположен в Източната промишлена зона на гр.Русе, в обхвата „Индустриален парк“. В тази връзка  дружеството имало  качеството на оператор на „Инсталация за претопяване, включително леене на алуминий“, попадаща съответно в т.2,5 “б“        от Приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С оглед на тази си производствена дейност дружеството имало издадено  Комплексно разрешително № 105- Н1/06.02.2012г.,(наричано за краткост КР) издадено от Изпълнителния Директор на Изпълнителната агенция по околната среда.

В началото на месец септември 2016 г. в РИОСВ – Русе започнали да  постъпват множество сигнали от граждани за наличие на миризми на изгорял бакелит. Особено интензивни сигналите били късно вечерта и през нощта. Във връзка с тези сигнали Директорът на РИОСВ –Русе издал заповед служители на тази инспекция да присъстват нощно време на територията на завода и в производствените му помещения, като по този начин се прецени доколко усетените от гражданите миризми имат връзка с производствената дейност на наказаното дружество. Съмненията на длъжностните лица при РИОСВ, че именно „Монтюпе“ ЕООД е източник на тази миризма, произтичали в резултат на предходни проверки в производствените помещения на завода нееднократно са констатирали мирис на изгорял бакелит. В заповедта на Директора на РИОСВ, която била изпратена по електронната поща на дружеството след обяд на 10.09.2016 г., бил  посочен св. Х.М. да присъства на нощната смяна на същата дата от 22,00 ч. до 05,00 ч. на 11.09.2016 г. и от 22,00 ч. на 11.09.2016 г. до 05,00 ч. на 12.09.2016 г. неговият колега Я.Х.. От дружеството се съгласили на подобен мониторинг, като го потвърдили  и  определили техните представители, които да присъстват на дежурствата, давани от представителите на РИОСВ.

На 10.09.2016 г. за периода от 08,00 ч. до 10,40 ч. по дежурния телефон в РИОСВ били получени 9 сигнала на граждани за миризма на изгорял бакелит и 9 сигнала същия ден за периода от 18,50 ч.  до  21,40 ч. Около 20,00 ч. св. М., който живеел в блок на ет. 8 в ЖК “Здравец“, от балкона на жилището си също усетил осезаемо миризма на изгорял бакелит и по телефона уведомил Директора на РИОСВ, който му разпоредил да извърши незабавно обход около и в района на производствените помещения на наказаното дружество. Св. М., заедно с представител на Община Русе и свои колеги, веднага тръгнал с автомобил към производствените помещения на дружеството. По бул. “Липник“ не усетили миризма, но когато навлезли по бул. “България“ в района на бензиностанция „Европа“,  миризмата на изгорял бакелит се усещала много силно.  В рамките на следващите 1 500 м до района на предприятието тази неприятна миризма също се усещала много силно. След пристигането си в района на предприятието, за което ръководството на предприятието не било уведомено, проверяващите го обходили отвън и започнали наблюдение на хале № 3, което продължило около 40 минути. При наблюдението си на това хале те установили, че всичките му врати са отворени, а вътре е много силно задимено, а отгоре над него се изпускал сивкав дим, като на моменти това изпускане били залпово, а в други моменти изчезвало и димът се разпространявал към града. В 21,30 часа на 10.09.2016 г. изпускането на дим било преустановено. Едновременно с това, част от присъствалите на проверка лица извършили обход на територията на целия Индустриален парк и било установено, че в тези часове работи единствено „Керос България” ЕАД, което обаче не изпуска никакви емисии във въздуха. Съгласно данните от Метеорологичната лаборатория на Регионална лаборатория – Русе, която е разположена в източна посока от гр. Русе,  за периода от 19,00 ч. до 22,00 ч. на 10.09.2016 г.посоката на ветровете  е изток – югоизток и скоростта им е 4-5 м/с.

В 22,00 ч. св. М. се явил в предприятието, предвид дежурството, което трябвало да даде нея нощ и за което бил посрещнат от служители, съобразно предварително създадената организация. През времето, през което наблюдавал производствените процеси в дружеството, той не споделил с никого от дружеството за предходно извършената проверка. През нощта той не установил в някое от производствените халета, съотв. № 1, № 2 и № 3, да е налице задимяване, а също и изпускане на дим. През нея нощ не постъпил нито един сигнал от граждани по дежурния телефон на РИОСВ за лоши и неприятни миризми в района на гр. Русе.

На 11.09.2016 г., за периода от 20,07 ч. до 21,36 ч. по дежурния телефон на РИОСВ постъпили 29 сигнала от граждани на гр. Русе за усетена миризма на изгорял бакелит, като обажданията били от множество  квартали на града. Св. М. и нея вечер бил в района на предприятието и по същия начин било наблюдавано залпово изпускане на дим от покрива на хале № 3, което също като предната вечер в 21,30 ч.  било преустановено. При нощното дежурство на неговия колега Я.Х. също не били установени никакви задимявания, неприятни миризми и изпускания на дим. На този ден последният сигнал по дежурния телефон бил подаден в 21,36 ч. Във връзка   с предварително съгласуваните с ръководството на предприятието дежурство и обход, Я.Х. съставил писмен доклад до Директора на РИОСВ, общата констатация в който била, че и в трите халета на завода работната среда била нормална и без видимо наличие на необхванати неорганизирани емисии на отпадъчни газове. На паркинга на дружеството не били усетени неприятни миризми, характерни за производствения процес на компоненти от алуминиева сплав.

На 10.09.2016 г. във връзка с извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 02 ЛА от двама представители на РИОСВ, един от които св. М. ***. Заключението на съставителите на протокола било, че  сигналите на гражданите за наличие на миризма на изгорял бакелит са основателни и като техен източник еднозначно определили производствено хале № 3 на „Монтюпе“ ЕООД.

На 12.09.2016 г.бил съставен АУАН от св. Х.М. против „Монтюпе„ ЕООД, превод на френски език, на който бил връчен  на генералния директор на дружеството, който вписал категоричното си несъгласие с констатациите в него.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството постъпило възражение срещу АУАН, като основно то се основавало на писмения доклад, изготвен от Я.Х.. Възразявало се също така, че обвинението, повдигнато с АУАН, не е подплатено с реални доказателства  и ограничава експлоатацията на оборудването, разрешено от всички компетентни институции.

Въз основа на така съставения АУАН Директорът на РИОСВ- гр. Русе  издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено наказание  „имуществена санкция“ в размер на 500 000 лв. Наказанието било наложено на основание чл.164 ал.1 от ЗООС за нарушение на чл.125 ал.1 т.2 от с.з., изразяващо се в неизпълнение на условие 9,3,1 от КР № 105- Н1/06.02.2012г.

Със заповед на областния управител на Русенска област № 4-95-00-657/01.11.2016г. била сформирана работна група от седем члена със задача да изследва  производствената дейност на „Монтюпе“  ЕООД, като   посочи констатации и евентуално препоръки относно подобряване на работната среда в предприятието, включително  и за ограничаване не неорганизирани емисии. В изпълнение на тази заповед работната група посетила предприятието на 02.11.2016 г., за което бил съставен протокол, а на 10.11.2016 г. бил изготвен и писмен доклад, който съдържал три констатации и четири конкретни препоръки, като изрично било отбелязано, че на работната група  не са предоставени данни за използваните от дружеството  химикали във връзка с производствените му процеси, въпреки напомнянето. Членове на тази работна група били професор Д.Я., доктор в областта на химическите науки и заемащ длъжността „Директор на института по инженерна химия“ към БАН  и професор В.Б., доктор на техническите науки, работещ в същия институт.

На 15.11.2016 г. била проведена среща във  Френско-българската търговска и индустриална камара, на която присъствали председателят и членове на камарата, двама представители на „Монтюпе“ ЕООД, св. Я. и св. Б.. На срещата представители на камарата уверили последните двама свидетели, че дружеството ще вземе мерки за подобряване на работната и околната среда, като свидетелите били запознати с тях и по тяхна преценка те съвпадали с препоръките им от доклада от 10.11.2016 г.

На 30.11.2016 г. наказаното дружество подало до РИОСВ – Русе искане за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение. Целта на това инвестиционно предложение е била изпълнение на направени предписания от РИОСВ – Русе за уеднаквяване инсталациите на „Монтюпе“ ЕООД, разрешени с КР № 105-Н1/2012г. със съществуващите към момента на територията на предприятието, намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и оценка на разработени алтернативни технически решения за изграждане на нова вентилационна система, чрез която ще се минимизира рискът от неорганизирани прахо-газови емисии.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по настоящото производство доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е  частично основателна.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП  е приложен правилно материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отделно от това, обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин.

С оглед разкриване на обективната истина по делото, служебно от съда са призовани и разпитани в качеството на свидетели Д.Я. и В.Б.. По искане на защитата са допуснати до разпит  в качеството на свидетели френският гражданин А.П. и немският гражданин Х.Ш.. Свидетелят А.П. е еколог с висше образование и работи в акредитирана лаборатория „АТМО Пикарди“, която се грижи за мониторинга на качеството на въздуха в района на Пикарди, Франция. Съдът е приел като писмено доказателство, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, Доклад от независимо изследване на качеството на въздуха на гр. Русе, възложено от “Монтюпе“ ЕООД, в който е направено заключение на база на изследване на три анализирани компонента: фенол, формалдехид,  амини (MMA, DMA. TMA, DMEA и общи амини) и амоняк. Св. Х.Ш. е инженер, с висше образование и от 1992 г. работи като управител на акредитирана лаборатория за екологично пробовземане и анализи; същият има технически опит в проекти в министерството на околната среда на ФРГ. Предвид образователните и професионалните им квалификации съдът безусловно счита, че и двамата свидетели притежават експертен капацитет в областта на екологията и химическите науки.

Дружеството е наказано на основание чл. 164 ал.1 от ЗООС за това, че на 10.09.2016 г. в качеството си на оператор на „инсталация за претопяване, включително леене на алуминий“, не е изпълнило  в съответствие с изискванията  на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС условие 9,3,1  по издаденото КР, изразяващо се в това всички емисии на вредни вещества от инсталациите по условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в условие 9,2.

Спорните по делото въпроси са на 10.09.2016 г. за периода от 20,50 до 21,30 ч. наказаното дружество изпускало ли е или не в атмосферния въздух емисии от вредни вещества и в частност, ако е имало такова изпускане,  същото неорганизирано ли е било или е осъществено през изпускащите устройства, описани в условие 9,2 от КР № 105-Н1/06.02.2016 г.

В тази връзка основните възражения на защитата се изразяват в това, че по делото изобщо липсват доказателства, че изпускането е осъществено неорганизирано и без съответно пробовземане с последващо анализиране на въздушната маса над и от хале № 3, като също не може да се прави извод, че веществата са вредни. Възразява се също така, че наличие или неналичие на вредни вещества не може да се установява по органолептичен метод, т.е. чрез помирисване, претендира се за допуснато нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон, обусловено и от неспазване на Инструкция за определяне на неприятните миризми от 08.12.1997 г., издадена от Министъра на околната среда и водите. Най-сетне, възразява се, че видно от писмо от Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Русе до Омбудсмана на Република България (допуснато и прието по делото, като писмено доказателство в с.з. от 15.12.2016 г.) се установява, че от проведените профилактични прегледи на работниците не са установени клинични прояви на интоксикация с въглероден оксид, няма данни за хронично въздействие  на химични агенти, независимо, че има такива с леко надвишаване над референтните граници на фенол в урината и на формалдехид в кръвта на 10 лица при 329 изследвани.  От това съотношение - 10 към 329 се  налага извод, според защитата,  че е обективно невъзможно дружеството да излъчва неорганизирано в атмосферата на гр. Русе фенол и формалдехид, щом такъв нищожен процент от работещите в предприятието имат такива съставки над референтната граница на тези вещества в кръвта и урината си.

На първо място следва да се посочи, че  дружеството има качеството на оператор (по смисъла на § 1 т.43 от ДР на ЗООС) на  „Инсталация за претопяване, включително леене на алуминий“, съгласно т.2,5 „б“ от Приложение № 4 на ЗООС, видно от Решение № 105-Н1-ИО-АО/2012г. на Изпълнителния директор на ИАОС (л.119 от делото), като следва да се отбележи, че по този въпрос страните по делото не спорят. В този смисъл същото е годен субект на нарушението, за което му е наложено наказание.

На следващо място, именно във връзка с това му качество, е издадено посоченото по-горе КР №105-Н1/2012г. на основание чл. 117 от ЗООС. Съгласно условие 2 от КР инсталацията включва 8 бр. топилни пещи тип „Шахтова“, 2 бр. топилни пещи тип „Пудлингова“ и 20 бр. електрически поддържащи пещи, като към тях има и следните участъци – дегазация с азот и флюс, изработка на сърца и подготовка на матриците. В условия 9,3,1 от КР изрично е предвидено, че всички емисии от вредни вещества от тези инсталации следва да се изпускат организирано през следните изпускащи устройства -  ръкавни филтри с впръскване на вар и камера с активен въглен при източник на отпадъчни газове – каруселно леене промивна кула с H2SO4 за улавяне на амин и летливи органични съединения, т.е. при дейността си дружеството няма никакво право да изпуска неорганизирано емисии вредни вещества по друг начин, освен посочения, какъвто извод се налага и от условие 9,3,2 или с други думи само организирано.

От показанията на актосъставителя се установява, че същият пряко, лично и непосредствено е наблюдавал неорганизирано изпускане на сивкав дим от покрива на хале № 3 на дружеството на процесната дата. В своите показания от 15.11.2016 г. св. М. заявява : „На производствено хале № 3 всички врати бяха отворени. Вътре беше видимо страшно задимено, отгоре над халето се виждаше как се изпуска сивкав дим. На моменти изпускането беше залпово, на моменти изчезваше. Посоката беше към града“, л. 287 , гърба. Същият свидетел е усетил и възприел изпускания сивкав дим като миризма на „изгорял бакелит“, която за него безусловно е характерна и специфична за производствената дейност на дружество. Съдът няма причина да не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. Следва да се има предвид, че този свидетел от една страна е усетил чрез обонянието си същата (идентична) миризма още от балкона на жилището, в което живее; същата миризма (пак по органолептична характеристика) е усетена и в района след  бензиностанция „Европа“. При преценка на възприятията на този свидетел съдът отчита, че във връзка с длъжността, която заема същият, е много добре запознат и в детайли с производствените процеси на „Монтюпе“ ЕООД, включително с характерните за тях миризми, предвид многократните си посещения. От показанията на св. М. безусловно се установява, че възприятията му в периода от около 20,50 ч. до около 21,30 ч. на процесната дата касаят залпово изпускане на неорганизирани емисии имено през покрива на хале № 3, а не от хале № 1 или хале № 2 и не през двата броя регламентирани в КР изпускащи устройства.

Именно в този часови интервал миризмата на изгорял бакелит е била най-интензивна, както съобразно показанията на св. М., а така също и от представената справка от обажданията на т.нар. „зелен“ телефон в РИОСВ – Русе за наличие на същата миризма. Видно от нея (л.285 от делото),  последното обаждане по телефона от граждани е било в 20,40 ч., т.е. около  десет минути след спиране на залповите изпускания от покрива на хале № 3. В този смисъл възприятията на гражданите съвпадат както с показанията на св. М. до този период, а така също и с показанията му касаещи производствената дейност на предприятието през нощта на 10 срещу 11.09.2016 г., т.е. с липсата на всякакво неорганизирано изпускане на емисии в атмосферата. По този повод св. М. твърди: “ В 22,15 ч. влязохме в цеховете. Минахме през хале №1, хале № 2 и хале № 3. Никъде нямаше задимяване и съответно изпускане, всичко беше  затворено. До сутринта не се получи нито един сигнал в РИОСВ –Русе“, пр. за с.з. л. 287, гърба. При преценка достоверността на тези показния и в контекста на липса на всякакви обаждания на граждани до горещия телефон, съдът отчита много същественото обстоятелство, че след 22,15 ч. присъствието на този свидетел в предприятието е планирано и съгласувано с ръководството му, т.е. по предварително утвърден график за разлика от присъствието му в предходния времеви интервал, около два часа по-рано. Показателна в това отношение е и хронологията на събитията от следващите вечер и нощ (11 срещу 12.09.2016г.): „На следващия ден нещата се повториха…. до 21,30 ч. изпускане, в 21,30 ч. спират……колегата влиза в 22,00 ч. в завода …всичко е чисто, свежо, няма миризми“, показанията на св. М., пак там, които също се потвърждават от справката относно обажданията до РИОСВ на тази дата – 29 обаждания за периода от 20,07 ч. до 21,36 ч. Също така съдът взема предвид, че при движението си към „Монтюпе“ ЕООД  вечерта на 10.09.2016 г. св. М. още от района на бензиностанция „Европа“ по бул.“България“ е усетил много силно характерната миризма на изгорял бакелит, като разстоянието е около 1 500 м през поле, т.е. не са налице нито изкуствени, нито естествени прегради, от които може да се направи извод за друг източник на тази миризма.  Съдът кредитира показанията на св. М. и в тази им част, тъй като към него момент вятърът е бил източен – югоизточен (при скорост около 4-5 м/с ), т.е. от предприятието към града и видно от карта на местоположението на предприятието (л.37,гърба, от Математическото моделиране на дисперсиите на атмосферния въздух) между него и жилищните райони не са налице никакви други сгради.  При това положение съдът намира, че към него момент единствено наказаното дружество е било източник на миризмата на изгорял бакелит, а не някое друго предприятие.

С оглед на посоченото съдът счита, че действително по време на наблюдението на хале № 3 е имало неорганизирано изпускане на емисии през въздушните му клапи (на покрива му) и които са предназначени единствено за естествена вентилация на въздуха, а не и за отделящите се газове в процеса на изработка на сърца и подготовка на матриците. От събраните по делото доказателства се установява, че хале № 3 има две линии за каруселно леене, оборудвани с пречиствателни съоръжения, система ръкавни филтри и камера с активен въглен. Отделно от това има и машина за „сърца“, която е обхваната от кула за пречистване със сярна киселина. От показанията на св. М. се установява, че засмукващият ефект от чадърите на двата карусела е недостатъчен и по този начин не могат да се обхванат всички емисии, част от тях остават в работното помещение и съответно се изпускат през 108-те вентилационни клапи на покрива. По тези причини и проверяващите вечерта на 10.09.2016 г. са забелязали, че „хале № 3 е страшно задимено отвътре“, показанията му. Тези му възприятия напълно се потвърждават, както от показанията на св. Я., св. Б., а също и от Искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Последните две групи доказателствена съвкупност са в пълен синхрон и обобщения извод, преценени поотделно и съвместно са, че съществуващата към момента на проверката вентилация на хале № 3 очевидно няма нужния капацитет да обхване всички вредни емисии, което и именно налага изпускането им по възприетия от св. М. начин. Особено показателно в това отношение е целта на посоченото инвестиционно намерение от страна на дружеството: „…..оценка на разработени алтернативни технически решения за изграждане на нова вентилационна система, чрез която ще се минимизира рискът от неорганизирани прахо-газови емисии“, л. 356 от делото ( съотв. л.1 от Искането) .

В този смисъл съдът намира, че емисиите са изпускани в атмосферата неорганизирано по см. на § 1 т.10 от ЗЧАВ, а не организирано, съобразно § 1 т.9 от с.з. и най-вече съобразно условие 9,3,1 от КР емисиите да се изпускат  само през изпускащите устройства,  описани в условие 9,2. Обстоятелството, че съществуващите изпускащи пречиствателни устройства в хале № 3 са с недостатъчен капацитет, се установява и от показанията на св. Я. и св. Б., а също от заявлението за издаване на КР и най-вече от Искане за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на ОВОС, депозирано на 30.11.2016г. до Директора на РИОСВ – Русе. В т.6,2,3 от това искане (л.387 от делото) изрично са посочени промени, свързани с изграждането на нова вентилационна система, налице са и констатации, че „един от източниците на миризми в завода е съхранението на сърца на сърцарни колички и в съседната зона“, налице е и изричната констатация, че „реализацията на избраната за алтернатива за аспирационна система ще доведе до премахване на източника на емисии от естествена вентилация (хале 3)“. По този начин съдът намира ,че и самото наказано дружество с изходящ от него документ на практика не отрича, че във връзка с осъществяваната дейност изпуска неорганизирани емисии и цели да „….се намали и дискомфортът от неприятни миризми в жилищните райони“, л.415 от делото.

На следващо място е необходимо  да се посочи, че по време на наблюдението на завода, вечерта на процесната дата, е извършен обход в района на целия индустриален парк, като е констатирано, че в интервала 20,50 ч. – 21,30 ч. работи единствено производството на „Керос България“ ЕАД, което освен, че към този час не е изпускало никакви емисии  във въздуха, няма и предмет на дейност, идентичен с този на „Монтюпе“ ЕООД. Видно  от писмо на кмета на Община Русе (л.310 от делото) на територията на Източната промишлена зона в гр. Русе с обхват „Индустриален парк“ има само две предприятия със сходен предмет на дейност, по възможно най-общ и родов признак, но при които липсват инсталации за претопяване и леене на алуминий.     При това положение съдът изключва възможността някое от двете, посочени от кмета на община Русе, предприятия или „Керос България“ ЕАД, вечерта на 10.09.2016,г., да е изпускало неорганизирано емисии с вредни вещества в атмосферния въздух и в този смисъл се налага несъмненият извод, че единственият източник е хале № 3.

Свидетелите Я. и Б. също подобно на св.,П. и св.,Ш. не са очевидци на извършеното нарушение, но същите, предвид включването им в работната група, изследваща дейността на дружеството и професионалната им компетентност, съдът намира, че до голяма степен могат да изяснят обстоятелството по делото, основно по въпроса доколко изобщо „Монтюпе“ ЕООД изобщо е източник на фенол, формалдехид и диметилетиламин. В тази връзка също следва да се посочи, че исканията в съдебно заседание на всички страни по делото за назначаване на съдебно-технически-химически експертизи, вкл. и в областта на металознанието, са неоснователни. Това е така защото обективно е невъзможно по някакъв ретроспективен начин и със задна дата да се вземе проба (напр. в някакъв специален контейнер) от газообразното вещество, изпускано от покрива на хале № 3, вечерта на 10.09.2016 г. Тук следва да се посочи, че въпросите към тези потенциални експертизи до голяма степен касаят и технологичните процеси, осъществявани в „Монтюпе“ ЕООД  и евентуално причинно-следствения процес (връзка) между тях и отделянето на (евентуално) емисии вредни вещества. Именно по тази причина служебно и на основание чл.107 ал.2 от НПК съдът е счел, че исканията за допускане на експертизи са безпредметни, с теоретични и произволни въпроси и могат да бъдат изяснени от разпита на тези двама свидетели, които съчетават в себе си, освен професионална компетентност, така също и преки наблюдения върху производствените процеси на дружеството.  За пълнота следва да се посочи, че всъщност посредством техния разпит по делото се дава отговор на много съществения въпрос, съответно първи в искането на защитата за назначаване на експертиза – миризмата на „изгорял бакелит“ може ли да се получи вследствие производството на „Монтюпе“ ЕООД. В този смисъл съдът намира, както предвид разпита на двамата свидетели, а също и от всички други събрани по делото доказателства, че по същото няма неизяснени обстоятелства, включително и от областта на науката, които да обуславят назначаването на експертиза, а още по–малко на задължителна такава (арг. чл. 144 ал.2 от НПК ). От разпита в съдебно заседание на свидетелите Я. и Б. се установява, че същите са посетили производствените помещения на дружеството около месец след процесната дата. Св. Я. е категоричен, че на територията на завода (на 02.11.2016г.) е усетил типичната миризма на прегряла фенолформаделхидна смола (на изгорял бакелит), за която е категоричен, че е усетил именно нея, същата е изключително характерна и  че не може да се сбърка с друга, показанията му на л.316, гърба. Св. Я. се е запознал в детайли с технологичните процеси в дружеството и в частност с формуването и получаването на „сърца“ (матрици) – пясъкът се смесва с двата компонента на фенолформалдехидната смола с тиоизоцианат, също химически вреден, с последващо вдухване на диметилетиламин, катализатор на пясъчно-фенолформалдехидни смоли. След изпичането и изваждането от камерите на още топлите „сърца“ изсъхват и при това съхнене се отделят фенолформалдехид и разпадни продукти от смолата. Именно в тази връзка се съдържат препоръки в изготвения доклад, на л.284 от делото, основната от които е да се обособи/изгради  херметизирано помещениеq в което да се съхраняват готовите „сърца“ с цел предотвратяване на отделянето на фенол и формалдехид след получаването им. Все в тази връзка се предлага и вкарването на транспортната лента в тунел, тъй като и топлият пясък предполага отделяне на тези вещества. Обобщено от разпита на двамата свидетели се установява, че производственият процес на дружеството предполага отделянето на фенол и формалдехид при съхраняване на готовите леярни „сърца“ преди употребата им каруселите, както и при охлаждане на готовите отливки. От показанията на св. Б. се установя, че  фенолът,  формалдехидът и диметилетиламина са опасни за човешкото здраве в каквито и да е концентрации: „Фенолът и формалдехидът са силно вредни за човешкото здраве“, „Формалдехидът е  силно токсичен“, „Аминът, който се използва в диметилетиламина е канцерогенен“, показанията на св. Б. на л. 319, гърба. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели  и по причина, че констатациите и препоръките в изготвения доклад от 15.11.2016 г.,  обсъдени на среща с представители на дружеството във Френско-българска търговска и индустриална камара, на практика изцяло са възприети в подаденото до РИОСВ – Русе Искане за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на ОВОС. Следва да се посочи също, че на тази среща представителите на наказаното дружество не са предявили принципни несъгласия с констатациите и препоръките в доклада, единствените им възражения са били, че по този начин то е „нарочено за вредител и така се пречи на бизнеса“, което ще бъде обсъдено по-долу.

Понятието “вредни вещества” е легално и неговото съдържание е изяснено в § 1 т.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, съгласно който „вредно вещество (замърсител)“ е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда. От граматическото тълкуване на тази законова дефиниция става ясно, че вредното въздействие за човека е достатъчно дори да бъде условно и хипотетично, предвид използвания израз „в състояние да окаже“, т.е. няма изискване за настъпване на някакъв определен вредоносен резултат за човешкото здраве, като трайна или временна нетрудоспособност, хронични или остри заболявания, инвалидизация, смърт. Това е така и защото в посочената дефиниция като признак от обективна страна не е посочено условието за каквато и да е концентрация, вкл. минимална или пределна, на подобни вещества, което е съвсем логично и обяснимо, т.е. достатъчно е същите само да поставят в потенциална опасност.

Тук следва да се посочи, че фенолът и формалдехидът изрично са посочени като вредни вещества в следните нормативни актове :

          
          Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места - приложение № 1 към чл. 2 ал. 1, съотв. № 136 и № 138 ; 
          Наредба № 3 за пределно допустимите концентрации на химични вещества, отделяни от полимерни строителни материали в жилищни и обществени сгради - приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 , съответно № 59 и № 60 ;
          Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения - приложение № 1 към чл. 19, ал. 4  съответно № 27, приложение № 2 към чл. 20, ал. 3 съответно № 11

Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии - приложение № 3, съответно № 110 и № 147 .

Обстоятелството, че последният от тези нормативни актове съдържа допустими емисии на процесните  вещества, изпускани в атмосферния въздух, по никакъв начин не води до извода за несъставомерност нарушението, защото наказанието е наложено за това, че същите не са изпускани в атмосферата организирано от нарочно предвидените места -  изпускащите устройства, описани в условие 9,2 от КР. Това е така, защото предмет на регулиране с тази наредба са обектите посочени в чл.2 от нея, което е видно и от пълното и наименование, а не от неорганизирани източници. В случай, че е било установено наличие на тези вещества над пределно допустимите норми, но от описаните в условие 9,2 от КР изпускащи устройства, на дружеството е следвало да се наложи санкция на основание чл.69 от ЗООС, съобразно наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения.

 

 

 

На трето място, изводът, че в дейността на дружеството има производства, които водят до отделяне на посочените вредни вещества, освен в показанията на св. Я. и св. Б., се съдържа и в самото заявление за издаване на комплексното разрешително, в допълнително заявление за издаване на комплексно разрешително на „Монтюпе“ ЕООД, в доклад за ОВОС  и  Искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС от 30.11.2016 г. Във всички тях ясно и недвусмислено е посочено, че фенолът, формалдехидът и различните амини са вредни вещества, вкл. и в какво се изразява вредното им въздействие върху здравето на хората, производствената и химичната обусловеност на процесите на отделянето и начините за предотвратяване на неорганизираното им отделяне в атмосферата на гр.Русе (особено в Искане от 30.11.2016 г. -  л.363, л.370, гърба, л.374, гърба, л.386, л.387, гърба, л.390, л.395, л.396, л.415, гърба).

Всъщност и дружеството, чрез процесуалния си представител, нито пряко, нито косвено оспорва това обстоятелство; оспорва се, че доколкото не е изследвана концентрацията им, не може да се твърди изобщо за „вредно“ въздействие върху човешкото здраве.

За съставомерността на нарушението по чл.164 ал.1 от ЗООС не е необходимо нарушението на издаденото КР, в случая – неорганизираното изпускане на емисии вредни вещества, вкл. концентрацията им – да е установено по надлежен или някакъв друг особен и специален ред (изобщо нормативен), каквито признаци от обективна страна въвеждат други състави на подобни административни нарушения на екологичното законодателства, защото в противен случай това щеше да бъде посочено изрично, т.е. този извод се налага от сравнителното и граматическото тълкуване. В този смисъл предметът на доказване може да бъде реализиран с всички доказателства, доказателствени средства и способи  за доказване, предвидени в НПК. Съдът намира, че въпреки, че не са иззети проби по някакъв специален начин, напр. с нарочни съдове (разпита на св.Я.) или по нормативно установен ред (Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници) непосредствено над хале № 3 това по никакъв начин не опровергава изводите на АНО за неорганизирано изпускане на вредни вещества, вкл. и от факта, че не са установени посредством химическа експертиза концентрациите на тези вещества. В тази връзка следва да се посочи, че дружеството не е наказано по чл. 69 ал.2 вр. ал.8 от ЗООС вр.чл.20 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, респ. по чл.36 вр.чл.18 т.1 от ЗЧАВ. По тази причина съдът изцяло би споделил тезата в показанията на св. Ш., че „без да се анализира веществото не е възможно да се каже,че е ако е налице миризма, това означава, че задължително е вредно за здравето“, показанията му на л.321, гърба, но пак следва да се посочи, че санкцията е за неспазване условията по вече издадено КР, а не по чл.69 от ЗООС . Съдът не кредитира и показанията на св. П., защото същите на практика нямат никакво отношение към главния факт на доказване. Въпреки безспорната си компетентност в областта на екологията и извършването на множество замервания по отношение на стойностите на фенол, формалдехид и различни амини  на 20 точки в град Русе, вкл. и около завода, и то с апаратура от акредитирана (на европейско равнище, видно от показанията му) лаборатория в продължение на три месечни периода през зимата, пролетта и лятото на 2016 г. и липсата на завишени стойности на такива, съдът намира, че от това не могат да се правят никакви изводи в полза на наказаното дружество. На първо място св. П. е разпитван в качеството на свидетел, а не на вещо лице, но основно следва да се отбележи, че и видно от показанията му, замервания в тези 20 точки, вкл. и в района около предприятието и над комините му, такива не са извършвани на процесната дата, нито след това. Също така следва да се посочи, че и доколкото съдът е допуснал като писмено доказателство „Доклад от независимо изследване на качеството на въздуха на гр.Русе, възложено от „Монтюпе“ ЕООД , същото по никакъв начин не може да се интерпретира като експертиза по см. на чл.136 вр.чл.144 и сл. от НПК, най-малко, защото законът не познава понятие като „частна“ експертиза, т.е. същата следва да бъде назначена от съда при някоя от хипотезите на чл.144 от с.к. , а съответно и възложена на лице по чл.147 от с.к. и то от утвърден списък, при условията и реда на гл.21 от Закона за съдебната власт. Освен всичко друго следва да се посочи, че и видно от наименованието, докладът, изготвен от св. П., освен, че е частен документ по аргумент за противното от чл.93 т.5 от НК, е възложен от наказаното дружество, т.е. същият е изготвен срещу заплащане от дружеството, което той изрично признава и в съдебно заседание. Съдът не кредитира и показанията на св. Ш. основно, защото същите са напълно ирелевантни по отношение на главния факт на доказване – именно наказаното дружество, в качеството му на частен експерт (каквато законова възможност не съществува; посоченото по-горе по отношение на св.П.), му е възложило срещу заплащане да идентифицира метода за измерване на мириса във въздуха при работните условия, като изрично следва да се подчертае, че всички експертни изследвания този свидетел е започнал след процесната дата: „На 10.09.2016 г. не съм бил в гр.Русе“, показанията му, пак там.

В този смисъл и възражението на защитата, че е нарушена Инструкцията за определяне разпространението на неприятните миризми, е неоснователно, тъй като същата е отменена изцяло и изрично. Това е така, защото посочената Инструкция е издадена на основание Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми (арг. чл.2 от с. инстр.). От своя страна тази наредба е изрично отменена с §1 от ЗР на Постановление на МС на РБ от 30.11.2011 г., влязло в сила на 30.11.2011 г., от която пък дата е влязла в сила новата Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения към която препраща бланкетният състав на чл. 69 ал.2 вр. ал.8 от ЗООС. Отмяната на инструкцията произтича от разпоредбата на чл.13 ал.1 от Закона за нормативните актове, съобразно която актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването, какъвто безусловно е настоящият случай; още повече в случая липсва изключението по чл.13 ал.2 от с.з. От тази гл. т. съдът намира, че не е допуснато никакво процесуално нарушение, включително и несъществено с оглед неспазване на инструкцията – комисия, условия, на които трябва да отговарят членовете и, неизготвяне на специален протокол със задължителни реквизити и т.н.

Въз основа на всичко гореизложено се налага изводът, че дружеството, във връзка с производствената си дейност, отделя емисии от вредни вещества – фенол, формалдехид и диметилетиламин, същото е единственото предприятие в района на „Индустриален парк Русе“, което е отделяло такива и вечерта на 10.09.2016 г. в интервала от 20,50 ч. до 21,30 ч. през въздушните клапи на хале № 3 с цел проветряването му, вместо през изпускащите устройства, описаните в условие 9,2 от КР с което е допуснато нарушение на чл. 125 ал.1 т.2 от ЗООС.

По тези причини съдът намира, че дружеството е осъществило всички елементи от обективната страна от състава на административното нарушение по чл.164 ал.1 от ЗООС.

Въпросът за субективната страна на юридическите лица не се изследва, тъй като отговорността им е обективна (безвиновна).

Веригата на косвеното доказване – доколкото не е иззето и замерено изпусканото газообразно вещество, което е основното възражение на защитата, изключва всякакъв друг извод, което да разколебава и в най-малка степен тази вероятност – че напр. веществата може да са някакви други (невредни), че източникът може да е друго предприятие, а не наказаното, че изпускането не е от покрива на хале № 3, а от изпускащо устройство по условие 9,2 или че са изпускани вещества, различни от фенол, формалдехид и диметилетиламин, респ. комбинация от тях. В този смисъл съдът намира, че нарушението е безспорно доказано и установено по несъмнен начин съобразно изискванията на чл.303 от НПК. В това отношение показателно е обстоятелството, че защитата, въпреки процесуалната си активност,  оспорва в най-голяма степен именно липсата на пробовземане с последващо химическо изследване на изпусната емисия, а не други елементи от обективната страна от състава на нарушението и в частност дали изпускането е било през тавана на хале № 3 или през обхванатите от КР изпускащи устройства.

Не е основателно и искането на защитата да се назначи експертиза, която да отговори на  въпроса възможно ли е да  се установи неорганизирано изпускане на вредни емисии с термовизионна камера. На първо място следва да се посочи, че подобно заснемане с термовизионна камера е извършено на 11.09.2016 г., а не на процесната дата. На следващо място  подобна експертиза е безпредметна, тъй като и без специални познания е ясно, че такава камера единствено ще установи наличие на по-топъл поток газообразно вещество, без да е обективно възможно да установи вида и концентрацията му, а още по-малко да изземе част от него.

От разпита на св. Я., във връзка с проведената среща по повод дейността на дружеството във Френско-българската търговска и индустриална камара, се установява, че неговите представители са се оплаквали, че същото е „нарочено за вредител и че се пречи на бизнеса му“. Подобно разбиране не може да бъде споделено по никакъв начин, особено във втората му част. Това е така, защото в съвременното общество няма и не може да има по-голяма ценност и правно защитено благо от живота и здравето на хората и никакви аргументи и обструкции не могат да им бъдат противопоставяни. Всъщност следва да се посочи, че нормалното и естественото положение в пазарното стопанство е да не създават  различни пречки за стопанските субекти (чл.19 ал.2 от Конституцията), но това по никакъв начин не дава право да се нарушават законите (не съществува подобна корелация), включително екологичните с произтичащите от това неблагоприятни последици за човешкото здраве – в този смисъл са и целите по чл.1 от ЗЧАВ  и принципът по чл.3 т.2 от ЗООС.

Не е основателно и възражението в жалбата, че в писмения доклад по повод дежурството и обхода на предприятието в периода от 22,00 ч. на 11.09.2016 г. до 05,00 ч. на 12.09.2016г. от Я.Х. (л.8 от делото) не са констатирани неприятни миризми в предприятието и на паркинга му най-малко, защото това касае период, различен от процесния. Освен това от показанията на св.М. се установява, че и в двата дни е налице пълна идентичност и последователност – през време на наблюдение, което официално не е започнало, е налице неорганизирано изпускане на емисии от дружеството, а в периода след 22,00 ч., когато представители на РИОСВ – Русе по предварително съгласувани срещи са на територията на завода, няма подобно изпускане.

Не е основателно и възражението на защитата, че щом при само от 10 от общо 329 изследвани работници на дружеството са налице леко завишени стойности на фенол в урината им и формалдехид в кръвта им, видно от писмо от ИА “Главна Инспекция по труда“ (л.347 – л.349 от делото), следователно изобщо не може да се говори, че дружеството е замърсител на въздуха с тези вещества. Неоснователността произтича от това, че наложеното наказание е за неизпълнение на условия по комплексното разрешително, а не за причиняване на телесни увреждания или смърт, тъй като тогава ще е налице съставомерност по чл.352 ал.3 или ал.4 от НК. Всъщност наличието на подобни завишени референтни стойности (макар и леко) е още едно доказателство, че от производствената дейност на „Монтюпе“ ЕООД се получават подобни вредни вещества.

Нормата на чл.164 ал.1 от ЗООС предвижда наказание „имуществена санкция„ в размер от 10 000 лв. до 500 000лв., т.е. наложеното на дружеството с обжалваното наказателно постановление е в максимално предвидения размер.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита предходните четири нарушения на ЗООС от страна на дружеството и то все във връзка с дейността му, установени с влезли в сила наказателни постановления както следва: № 68/2014г., № 49/2015г.,№ И-11-38201/2015г. и № 7/2016г., всички издадени от РИОСВ - Русе. На тази плоскост следва да се посочи, че първото наказание, наложено с НП № 68/2014г., е за нарушение, извършено на 05.09.2014 г., т.е. касае се за период, по-дълъг от две години. От това се налага изводът, че дружеството е траен и системен нарушител на екологичното законодателство и наложените наказания очевидно по никакъв начин не са постигнали целите по  чл.12 от ЗАНН и особено личната превенция. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да  се интерпретира и същото нарушение по чл.164 ал.1 от ЗООС , извършено вечерта на 11.09.2016 г. за което не е имало пречка да се наложи друго административно наказание. При индивидуализацията на наказанието в аспекта на отегчаване отговорността на дружеството следва да се има предвид, че обажданията по горещия телефон на РИОСВ на практика са от всички жилищни квартали на гр. Русе, т.е. неорганизираните емисии, изпускани в атмосферата, засягат неограничен кръг граждани и потенциално създават риск от увреждане на здравето им, каквито констатации изрично се съдържат и в писмо изх.№ 3268/20.09.2015г. на Регионална Здравна инспекция – Русе до РИОСВ-Русе (л.58 – л.59 от делото). Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се преценяват и констатациите в писмо изх.№ 16229067/25.11.2016г. на „Главна Инспекция по труда“, посочено – горе, видно от което 342 работници на дружеството полагат труд при високи температури, 80 – при неотговарящи  норми за шум на работното място  и 68, управляващи мотокари – при неотговарящи норми за вибрации.

Като смекчаващо отговорността  обстоятелство във всички случаи следва да се отчете посоченото по-горе Искане за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС с оглед разпоредба на чл.92 т.1 от ЗООС в обхвата на т.1 б. “б“ от приложение 1 към него. Това е така, защото с него на практика се изпълняват множество дадени предходни предписания от РИОСВ – Русе -  за уеднаквяване на инсталациите на дружеството, разрешени с КР № 105Н/2012г., намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и алтернативни технически решения за изграждане на нова вентилационна система. Изводите, които се налагат от това искане, макар и на етап инвестиционно предложение по чл.81 ал.1 т.2 вр. т.7 „б.“ от приложение 1 от ЗООС, т.е. същото е задължително, че на практика ръководството на дружеството е осъзнало необходимостта от преустройство, модернизация и разширяване на съществуващите пречиствателни съоръжения и  с оглед на съществуващите констатации в него са, че към настоящият момент дружеството изпуска неорганизирани емисии

Като друго смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчитат и взетите мерки от страна на дружеството за подобряване на работната среда в дружеството предвид изброените и посочени конкретни мерки в тази насока, видно от писмото на „Главна Инспекция по труда“ по отношение на изброените по-горе различни категории работници, изразяващи се в допълнителни физиологични почивки, лични предпазни средства за слуха, намален работен ден, допълнителен платен годишен отпуск.

Смекчаващите отговорността обстоятелства  обаче не следва да се преекспонират, тъй като посочените по-горе две категории мерки за подобряване на околната и работната среда са в резултат основно на предписания на контролни органи и разширяване на дейността на дружество и в този смисъл същите по никакъв начин не могат да имат превес при индивидуализация на наказанието. При това положение същото следва да се индивидуализира при съществен превес на обстоятелствата, отегчаващи отговорността на дружеството.

При съвкупната преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че така определеното наказание в максималния размер по чл.164 ал.1 от ЗООС следва да бъде намалено от 500 000 лв. на 450 000 лв., което съдът намира, че в пълна степен съответства на извършеното нарушение и основно ще изпълни целите на личната превенция с оглед недопускане на бъдещи нарушения на екологичното законодателство.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено по отношение на размера на наложеното наказание.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът :

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление  № 51/29.09.2016 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на „Монтюпе“ ЕООД, представлявано от Ф.Г., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.164 ал.1 от ЗООС в размер на 500 000 лв., като го намалява на 450 000 (четиристотин и петдесет хиляди) лв.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Директора на РИОСВ – Русе.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен  съд.

Районен съдия :