Добрич

Въпросът на Дарик: Одобрявате ли новите критерии за прием на децата в училище?

12 януари 2017 10:52 / обновена на 13 януари 2017 | Автор: Дарик Добрич

Въпросът на Дарик: Одобрявате ли новите критерии за прием на децата в училище?
© Дарик Добрич  

Община Добрич въвежда единни правила за прием на деца в I клас. Те са публикувани на сайта на ведомството - виж тук. Според новия закон за образованието, трябва всички учебни заведения да внедрят едни и същи критерии за приема на децата. В Добрич те са 9 на брой и са разработени от дирекция „Хуманитарни дейности" в Общината заедно с директорите на училища.

Седем от тях ще носят по 10 точки, а два - по 15 точки - близостта на настоящия адрес до училището и липсата на родител/и. Това не означава, че се въвежда райониране, родителите могат да запишат детето и в по-далечно училище, но това ще се отрази на точкуването при приема, поясняват от Общината. Разработена е и карта, на която са разпределени районите за различните учебни заведения.

Сред другите критерии е наличието на увреждане или СОП; брат или сестра, обучаващи се в същото училище; близост на местоработата на родителя; обучаване в предучилищна група на същото учебно заведение и др.

Одобрявате ли новите критерии за прием на първокласниците, ви питаме във „Въпросът на Дарик" - споделете в коментарите, пишете във Фейсбук профила ни или се обадете в предаването на 13 януари след 10.10 часа.

Всичко за новите правила за записване е публикувано в секция Актуална информация на раздел Образование в "За Добрич".

Училищното образование започва на 7-годишна възраст, но може да започне и от учебната година с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето по преценка на родителя и при готовност за училище, удостоверена при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
Заявления се подават само на място в избраното основно или средно училище в срок до 31 май. Списъците с класираните ще се обявят на 1 юни. Записването е до 9 юни. После следва обявяване на свободни места и второ записване - до началото на учебната година.

Класирането на учениците в първи клас в училищата на територията на Община град Добрич се осъществява на база на точкова система, която включва следните критерии:
1.Близост на училището до настоящ адрес на родителите/настойниците - съгласно районирането на гр. Добрич, за което е разработена карта, също публикувана на сайта на общината. Доказва се с попълнена от единия от родителите/настойниците декларация.
2.Дете с починали родител/и - представя се документ, доказващ обстоятелството и акт за раждане на детето.
3. Деца със СОП и/или със заболявания с решение на ТЕЛК над 50% - показва се решение на ТЕЛК.
4. Други деца от семейството, обучаващи се в училището - потвърждава се от училището при регистрация на заявлението.
5. Деца, завършили подготвителна група в избраното училище.
6. Близост до местоработата на един от родителите/настойниците - представя се служебна бележка от работодателя.
7. Деца, чиито родител/настойник, подаващ заявлението, има трайно намалена работоспособност над 71% - при записване се представя оригинална медицинска документация /решение на ТЕЛК.
8. Деца - близнаци - доказва се с акт за раждане.
9. Деца, чиито роднини, грижещи се за тях, живеят в близост до училището - доказва се с попълнена от родителя декларация.

Всички критерии, чрез които детето участва в класирането трябва да са актуални към момента на подаване на заявлението. Регистрираните критерии се доказват със съответните документи /оригинал и и копия/ в срока за потвърждаване на приема. При открити несъответствия, детето отпада от приема и може да кандидатства в следващо класиране с ново заявление и нов входящ номер.

За всяко класирано дете, спазвайки сроковете от графика на дейностите, заявителят представя следните задължителни документи:
•Копие на удостоверението за раждане на детето и оригинал за сверяване;
•Документи, доказващи критериите от заявлението за прием;
•Документ за настойничество, ако заявлението е подадено от настойник;
•Удостоверение за задължително предучилищно образование.

1.Класирането се извършва съобразно утвърдения График на дейностите по приема в първи клас на Община град Добрич.
2.Резултатите от всяко класиране се публикуват на сайта на всяко училище в определен от Община град Добрич срок.
3.В следващо класиране участват само деца, които са новорегистрирани или не са
класирани.
4.Записването на класираните деца става в срок съобразно Графика на дейностите.
5.Незаписаните в срок деца отпадат от класирането и могат да кандидатстват отново с
ново заявление и входящ номер.

 



Етикети: училища Добрич, правила прием добрич, първи клас добрич, първокласници Добрич, община Добрич, прием Добрич

Коментари

Коментирай

Подреди: Първите отгоре Последните отгоре

  • Страница:
  • 1
#2

Коментатор - 13.01.2017 г. 17:55:59

Само да се спазват критериите,а не- както досега, първи да ги нарушават властимащите. Даже съм за строго райониране на училища и детски градини, защото хаосът създаде така наречените "елитни" заведения, генериращи средства на едно и също място. Крайно време е добричките родители да разберат, че качеството не е там, където е количеството, че освен огромните мастодонти,с огромен брой ученици съществуват малки,уютни училища, в които учениците са нормален брой, обръща се внимание на всеки, даже се набляга и на възпитанието. На сайта на Община Добрич се вижда някаква обобщена карта, а не конкретно карта,която ясно да указва районите на училищата и детските градини.

#1

Атанаска Дурова-Каракашева - 13.01.2017 г. 11:56:38

Наредба № 10 на МОН и Системата за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община, предложена за разглеждане на Столичния общински съвет от зам. кмета на СО г-н Тодор Чобанов и одобрена от МОН- новата крепостна система

През изминалата 2016 г. влезе в сила нов Закон за образованието като идеята на законодателя бе за реформа, която да даде автономия на училищата и да включи родителите в образователния процес. Тази идея бе подменена от МОН с приемането на редица наредби и стандарти към закона. Конкретно, през септември 2016 г. Министерство на образованието и науката прие Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. В Наредба № 10 интерес за всеки родител на дете, на което тепърва предстои да прекрачи училищния праг, представлява чл. 43.
В алинея 1 е определено, че: “За осъществяване на приема в първи клас за всяко населено място с повече от едно училище, общините разработват система за прием, в която водещ критерий е близостта на училището до настоящ адрес на родителите/настойниците и/или най-краткото време за достигане до училището.”
Резонно възниква въпросът: Защо МОН залага за прием в първи клас като водещ критерий да бъде близостта на училището до настоящия адрес?
Според Диян Стаматов (зам. министър на образованието) близостта до училището е в услуга на самото дете и затова именно този критерий ще носи най-много преднина.
Не всеки би се съгласил с обяснението на г-н Стаматов. Горният въпрос може да има и друг отговор: в МОН опитват по административен начин да запълнят училища, които са с ниска репутация между родителите. Тази ниска репутация се дължи най-вече на лош мениджмънт, лош подбор на преподавателски състав и занемарено обучение. Явно, обаче, за г-н Стаматов качеството на обучението няма значение, важна е близостта на училището до жилището на детето.
Въвеждайки критерий близост до училището, експертите от МОН де факто признават безсилието си да се справят с подобряване на качеството на обучение в училищата и се надяват да съживят някои от тях като принудят родителите да записват децата си там. Така за пореден път родителите и децата им се превръщат в опитни зайчета на плачевната българска образователна реформа.
В тази наредба прозира лобистка политика в полза на частните училища. Ако нямате късмет да живеете срещу малкото добри училища в София, то вашето дете няма да има право на качествено образование, освен ако не си платите за частно училище. В България образованието е безплатно според Конституцията, но не и качественото образование, което вместо право се превръща в лукс.
Още по-неприятен е фактът, че критерият “близост на училището до настоящ адрес” е силно дискриминационен и ограничава правата на родителите да вземат свободно решение за бъдещето на детето си. След въвеждането на критерии за прием в детските градини, в резултат на заведени дела от родители за дискриминация, от 2012 г. има установена съдебна практика от ВАС, с която в МОН не са се съобразили при изработване на обсъжданата наредба. В МОН за пореден път доказват, че не се притесняват да взимат дискриминационни решения (нека си припомним стипендиите, които са предназначени за определена етническа група - ромската, но не и за други етноси).
В продължение следва да се посочат и останалите критерии, които са с по-малка тежест при класиране за първи клас. Те са определени в ал. 2 на чл. 43:
1. дете с трайни увреждания над 50 %;
2. дете с двама починали родители;
3. други деца от семейството, обучаващи се в училището;
4. деца, завършили подготвителна група в избраното училище;
5. близост до местоработата на един от родителите.
От чисто морална гледна точка, редно е децата с увреждания и сираците да имат безусловно предимство при записване в което и да училище, независимо къде се намира, с оглед избор на най-подходящата среда за тях. Но явно екипът на г-н Диян Стаматов смята, че това не е така. Ако някое от тези деца не изпълнява водещия критерий е напълно възможно предпочитаното училище за сирачето или увреденото дете да си останат само желание.
Ако се абстрахираме от специалните случаи, заложени в допълнителните критерии, описани в т. 1 и т. 2, няма по-справедливи за семействата и децата критерии от тези, посочени в т. 3 и т. 4. Ако от МОН искат наистина да направят услуга на семействата и децата, то тези два критерия: други деца от семейството, обучаващи се в училището и деца, завършили подготвителна група в избраното училище, трябва категорично да бъдат поставени като водещи.
В настоящата формулировка на наредбата се създава предпоставка деца от едно семейство да бъдат “разпределени” в различни училища. Или пък, което е изключително лошо, цял един подготвителен клас да бъде разформирован и децата пръснати по различни учебни заведения, вместо създаваният в продължение на цяла година детски колектив да бъде запазен и в първи клас.
И в двата случая говорим за безсмислено причиняване на неудобства на семействата на децата и на самите деца, които със сигурност ще бъдат подложени на допълнителни стресови ситуации. Но в никакъв случай не можем да говорим за услуга в името на детето.
Настоящето изложение няма да бъде пълно, ако не разгледаме проекта “Система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община”, предложен за разглеждане на Столичния общински съвет от зам. кмета на СО г-н Тодор Чобанов и одобрена от МОН.
В него и във връзка с въпросната наредба са заложени следните задължителни критерии за прием в първи клас (раздел 3, т. 7 от Системата):
1. Постоянен адрес на територията на административния район на родителите - 5 точки;
2. Настоящ адрес на територията на административния район на родителите - 2 точки;
3. Брат/сестра, обучаващи се в училището - 4 точки;
4. Ученици сираци - 3 точки;
Първото нещо, което прави впечатление е грубото нарушение на Наредба № 10 на МОН. Екипът на г-н зам. кмета Тодор Чобанов въвежда нов критерий с най-голяма тежест - постоянен адрес. На водещият според МОН критерий - настоящ адрес (за постоянен никъде не става дума), експертите на г-н Чобанов дават най-малка тежест - 2 точки. Интересно е как този проект на Система е одобрен от МОН при наличието на това тежко нарушение?
Наличието на постоянен и настоящ адрес на едно и също място носи 7 точки и по този начин постоянният адрес става единственият критерий, имащ значение при кандидатстване в първи клас, елиминиращ останалите критерии. Елементарната сметка показва, че семейство с две деца, което има само настоящ адрес на административния район на училището, в което учи по-голямото дете, защото примерно живее под наем, е възможно да не успее да запише по-малкото дете в същото училище, защото събира 6 точки (2 от настоящ адрес и 4 от дете, учащо в училището). А ако нямате по-голямо дете в училище, нито собствено жилище? Критерият адрес на местоживеене не осигурява предимство на децата в училищата, а ги лишава от възможността да изберат училище, дори и от училищата в квартала. Невъзможно става записването на дете в предпочитано от вас училище.
В допълнение на всичко, критериите за деца с трайни увреждания и деца, обучавани в подготвителна група в съответно училище изобщо липсват в проекта на системата на Столична община.
Крайно абсурден е начинът, по който Столична община се опитва да закрепости децата и техните родители към определени училища, лишавайки ги административно от демократичното право на свободен избор.
В заключение отново следва да се посочи, че заложеният основен критерий в чл. 43 на Наредба № 10 на МОН - настоящ адрес - е силно дискриминационен, ограничава правото на избор, създава предпоставка за напрежение у родителите и децата и представлява опит по административен път да се запълнят училища с ниска репутация. Категорично този критерий не е в услуга на децата.
Изготвената система от екипа на Столична община в частта си за прием в първи клас и подмяната на водещия критерий е в грубо нарушение на Наредба № 10 на МОН. Наред с това, пропускането на два критерия: предимството за деца с трайни увреждания и за деца, обучавани в подготвителна група в съответно училище, неминуемо ще доведе до съществен дискомфорт на множество семейства и най-вече стрес за децата от подготвителна група, които ще изгубят приятелства и ще напуснат опознаваната в продължение на една година училищна обстановка, за да бъдат преместени в друго училище.
В днешния XXI мобилен век сянката на крепостничеството изплува иззад наредба № 10 на МОН и Системата на Столична община и поставя много въпроси. Какво се случва с деца от квартали, в които няма изградени училища или има само едно училище? Какво се случва с деца, които показват интерес в определена област или напредък в развитието си и с оглед на това родителите искат да запишат детето в училище с по-висок образователен стандарт, а живеят в квартал, в който няма такова училище? Не се ли нарушава свободата на избор за подходящо училище и среда за обучение на детето, съобразно нуждите му и развитието му? Не се ли ограничава стремежа на всеки един родител да осигури добро образование на детето си? Какво биха могли да направят родители, които по икономически причини са били принудени да работят и живеят в София, но нямат адресна регистрация, дори и реално да живеят в даден квартал?
Къде останаха основни човешки ценности и права, залегнали в демократичното общество и Европейска интеграция на Република България, закрепени в Конституцията на Република България, Европейското законодателство, както и редица международни спогодби, по които Република България е страна?
Системата залага критерии, заради които децата ще бъдат пряко дискриминирани и ще доведат до още по-голямо разделение в обществото, вместо да го интегрират.



  • Страница:
  • 1

Напиши коментар

  • Име *:

    Полетата отбелязани със * са задължителни!
  • Коментар *:

  • Код за сигурност *:

    security code

    Въведи код:

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите »

 

Слушай Дарик Добрич на живо

Приказват си трима дядовци: - Аз като умра, искам да ме погребат. - казал първия. - Аз пък да ме кремират. - продължил втория, а… Виж още