Концепцията за малкия и безперспективен град така е завладяла мисленето на днешния човек, че всекидневно наблюдаваме миграция към столицата, към Европа и останалата част от света. Масово хората излизат да търсят късмета си в метрополитните центрове, където очакват мечтите им да станат реалност, а успехите в кариерата да завалят.
Днес малките градове замират и остават едно далечно място, където от време на време се прибираме, за да посетим семейството си. Трудно бихме повярвали на история, в която човек родом от София, израства и завършва гимназия в Дубай, но решава да се върне в България и да се установи тук, защото се е влюбил в Благоевград.
Този човек обаче съществува и най-вероятно има още като него, но историите им са заглушени от тътена на това колко по-добре е в чужбина. Името му е Алекс и е на 23 години. След като родителите му заминават за Обединените Арабски Емирства, той трябва да реши дали иска да остане с баба си и дядо си в България, или да отиде в Дубай. Така прекарва десет години и завършва гимназиятам.
По ред причини решава да се върне и да следва в България, избирайки Американския Университет, с което се осъществява и първият му досег с Благоевград. Малко време му отнема да осъзнае, че обожава мястото. Алекс говори с възторг за града и на върпоса къде би живял, той твърдо заявява, че в момента, в който има финансовата сигурност да си купи жилище, то ще бъде тук. Независимо че в последствие прекарва доста време в пътуване из България, това си остава любимият му град.
„При първото ми посещение на града много ми хареса климатът. Почти винаги е по-топло и няма вятър заради планините. Където и да застанеш, виждаш балкана. Архитектурата, която има старинна нотка, е също нещо, на което се възхищавам."
Алекс е фрийлансър/работа на свободан практика/, който се занимава със сторителинг на компютърни игри, тоест развива и пише сюжетната им линия. Същевременно с това има страст към психологията.Тъй като работата му е дигитална има свободата да работи отвсякъде. Той е силен привърженик на предприемачеството и вижда Благоевград като потенциално място, където може да отвори собствена фирма. От финансова гледна точка, обяснява, че тук е много по-евтино да наемеш офис и да развиеш дейността си. Поради тази причина не разбира защо има такъв силен наплив към столицата.
„Все още не съм се установил тук, но имам огромно желание. Често си наемам апартамент и оставам за около месец, докато завърша конкретен проект. Мога да бъда в София, но избирам да бъда тук.Благоевград не е просто градче, това е град на високо ниво с невероятното предимство да бъде разположен сред толкова красива природа."
Според Алекс, Благоевград е няколко нива над София. Вглеждайки се в прозаични неща като елхата, коледната украса и наличието на табели по улиците и булевардите, Алекс смята, че градът е далеч по-поддържан от столицата. Младежът твърди, че всеки се оплаква от корупция, дори в Дубай, но си личи, когато някой наистина се грижи за нещо.
Някак по-реалистично е да сравняваме София с Благоевград и да търсим плюсовете и минусите между двете. Но когато заговорим за Дубай, сякаш сравняваме различни светове. Невъзможно е да не се запита човек как някой се отказва от едно от най-богатите места в света, за да се върне в една държава, на която ще й отнеме още доста време, за да стъпи здраво на краката си. Дори и заминал с родителите си, чуждата страна остава място, където си сам сред чужди.
„Проблемът е, че в Дубай не можеш да получиш гражданство. Нямаш никаква сигурност и във всеки момент могат да ти кажат да си отиваш вкъщи. Ако те уволнят и до месец не си намериш работа, те гонят от държавата."
Спомняйки си за живота си там, описва всичко като много консервативно.
„ В училище момичетата бяха отделени от момчетата в различни сгради. Нямаше начин да комуникират. Аз бях в американска институция. Там поне бяхме в една стая, но нямахме право да седим до момиче."
Която и държава да изкочи в съзнанието ни, колкото и напреднала да е в икономически и социален план, има своите минуси. Алекс е бил на много места - Италия, Испания, Англия, Германия и т.н. и в днешно време никак не е трудно да си купиш билет и да си намериш работа някъде извън България, но както той се изразява: „Някой места с подходящи за едноседмична екскурзия или просто да ги гледаш на снимки." Според младежът, хората трябва да се стремят към това да останат в родината си, но кариерата им да позволява да си вземат лаптопа и да отидат някъде по света, от където също да могат да си свършат работата.
Един от скъпите спомени на Алекс е свързан с наблюдаването на метеоритен дъжд от Заева поляна, още преди кръстът да бъде построен. Той го описва като нещо невероятно, което си струва да се види. От време на време всички ние трябва да паузираме забързаното си ежедневие и да се замислим за онова, което имаме. Може би проблемът не е че не живеем в столицата или в чужбина, а това как оползоторяваме ресурсите, които имаме. Може би проблемът не е че извън столицата няма възможности, а това че ние не знаем как да се възползваме от тях.
Автор: Благовеста Димитрова, стажант-репортер
