Нешка Робева казва сбогом не на художествената гимнастика, а на националния отбор
Нешка Робева казва сбогом не на художествената гимнастика, а на националния отбор / БГНЕС, архив

Нешка Робева казва "сбогом" не на художествената гимнастика, а на националния отбор, обясни самата тя пред Дарик радио. Тя остава президент на клуб "Левски".

"Аз искам от клуба да се започне реставрацията на една школа, която беше българската школа и която имаше трайни успехи. За да има това нещо, трябва да се започне от основата на пирамидата", каза Робева.

По повод разменените реплики с Илиана Раева след голямото събрание, Нешка Робева каза, че за някои от тях съжалява.

"Изпуснах си нервите и в твърде емоционално състояние реагирах", каза тя.

"Какво може да направи един човек в Управителния съвет. По-рано имаше една държава с политбюро, което се раздираше от единодушие. Така че когато някой се раздира от единодушие и не иска да чуе друго мнение, това е демокрацията. Тя е по-страшна от диктатурата, защото можеш много лесно да овладееш масите и да ги подчиниш с възможностите, които ти дава законът. Аз не съжалявам и пожелавам успех", допълни Робева.

По повод златните победи в художествената гимнастика в миналото и дали се е променило нещо днес, тя заяви:

"В тези години бяха разбита, освен българската икономика, селското стопанство, но и българският спорт. Погледнете - изваждат се хора от нищото, стават министри, кой каквото могъл, забърсал, а спортът за него приключва. Хората обичат нашите Златни момичета и те заслужават такова изпращане, но го заслужиха и едни други деца, които не бяха изпратени. Например вицеолимпийските шампионки във възраст девойки, които имахме преди това. На тях дори едно "благодаря" не им беше казано. И в момента, в който светът заговори, че това у нас е една друга гимнастика, която напомня за старата, просто отборът беше разтурен. Защо Мария Матева да не бъда включена, например".

Тя коментира и политическата обстановка в страната:

"Онзи ден наблюдавах - по повод джиповете по 200 000, с които се вози някой и обяснява колко е ценен неговият живот, а на онзи човек, който живее със 160 лева пенсия, ако му дадат 300, ще провали страната... Гледах един заместник-министър как обяснява и ми стана мъчно за този човек - подчинен, как увърта и се гърчи. Времето е такова, че болшинството, които искат да имат някакъв статут, се примиряват с това време", каза Раева.