На 30 ноември Православната църква чества паметта на свети Андрей Първозвани. Той е един от 12-те апостоли, които били най-приближени до Иисус Христос. Наречен е Първозвани, защото той пръв от апостолите станал последовател на Христос. Той бил роден брат на апостол Петър. Братята били непрекъснато с Господа, били свидетели на проповедите Му, на чудесата, които Иисус Христос вършел, на кръстната Му смърт и възкресението Му.
След възнесението на Христос и слизането на Светия Дух на Петдесетница, апостолите тръгнали да проповядват в различни страни. Свети Андрей разнасял Божието слово в Гърция, Мала Азия, бил дори по нашите земи, стигнал чак до териториите на днешна Русия и Кримския полуостров. Заради това, че проповядвал той и мнозина от другите апостоли, били подложени на гонения – преследвали ги, затваряли ги в тъмници, биели ги почти до смърт. С молитвите си към Бога той изцерявал болни, прогонвал бесове, учел новите християни да бъдат милостиви към странниците и своите роби, да си помагат и да обичат всички. Заради кротостта и добрите му и мъдри думи свети Андрей привлякъл мнозина към вярата в истинския Бог и те станали християни. Това нямало как да остане незабелязано от езичниците.
На преклонни години светецът се върнал в Гърция, в град Патра. Между обърнатите във вярата в Христос била и съпругата на управителя на града, която свети Андрей изцерил с молитвите си от тежка болест. Управителят Егеат бил по това време в Рим, където царувал жестокият гонител на християните Нерон. Когато се завърнал и разбрал, че християнството има все повече последователи и е влязло дори в собствения му дом, той побеснял. Извикал свети Андрей и му заповядал да се поклони на идолите, но той категорично отказал и изповядал вярата си в Христа – Спасителя. Управителят го заплашил с кръстна смърт, ако не се поклони на езическите богове и не им принесе жертва. Светецът не изменил на своя Учител и не отстъпил от вярата.
Тогава Егеат заповядал да го разпънат на кръст, но не да го приковат, а за да бъде по-мъчителна и бавна смъртта – да го завържат. Кръстът бил с формата на буквата Х и след подвига на мъченика вече бил наречен “андреевски кръст”. Хиляди се стекли на мястото, където свети Андрей бил разпънат. Уплашен от огромната тълпа управителят заповядал на слугите си да го снемат от кръста. Светецът обаче помолил Бог да приеме душата му и издъхнал преди да бъдат развързани ръцете му.
Според народния календар, на този ден на трапезата се слагат всякакви варива – сварени жито, боб, леща, защото се вярва, че от този момент дните в годината започват да наедряват като варивата с по едно просено зърно.
