Конференция на тема „Праксеологическият обрат: от етнометодология към социоанализа“, организирана днес и утре от Института за критически и социални изследвания (ИКСИ) и катедра „Социология и науки за човека” към Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, събира водещи учени от Пловдивския, Софийския и Нов български университет, сътрудници на ИКСИ, както и докторанти и студенти, основно обучаващи се в програмата Excellence към катедрата-домакин.
Научният форум ще се проведе в 17-а аудитория „Проф. Тодор Ив. Живков“ в сградата на факултета на ул. „Костаки Пеев“ № 21, в близост до Ректората.
Чрез него ще бъде продължен замисъла на миналогидишната юбилейна научна конференция на тема „Социоаналитичният обрат: Бурдийо и след него”, посветена на 20 години от откриването на специалност „Социология“ в ПУ „Паисий Хилендарски”, 25 години от основаването на Институт за критически социални изследвания и 85 години от рождението на Пиер Бурдийо. „Иска ни се да възобновим провокативния критически диалог, започнат тогава. Затова отново сме избрали да се съсредоточим върху една гранична проблематика, която съвсем доскоро оставаше в сянка” – коментираха организаторите. Те поясниха също, че специфично за Пловдивската социоанализа е това, че тя засяга съвременната ситуация, която ни сблъсква с натрапващи се феномени, афективни форми, преминаващи през всички срезове на социалното – от непоносимостта към малцинствата и бежанците, през лицемерието в политическите скандали или свадите в семействата, раздирани от социални неравенства, до начините, по които диктатът на новите технологии и социалните мрежи, но и глобалната несигурност преопределят базовите модуси на всекидневното.
Утвърдена стратегия на изследователския екип на катедрата и нейните сътрудници е залагането на оригиналния замисъл за социоанализа на Пиер Бурдийо, но и поставянето на съвсем различни акценти от неговите: „ако при Бурдийо практическият проблем е преди всичко „асистираната самоанализа”, придаваща поносимост на социалното страдание, то при нас асистиращите функции на социоаналитика при предклиничните и клинични интервенции са ориентирани по-скоро към успешното самонаследяване на травмирани личности с разцепена идентичност, подчертаха организаторите на конференцията.
Тази година се очаква да бъдат представени и нови акценти в изследванията на това актуално проблемно поле. Основният фокус ще бъде не просто върху „праксеологическия обрат в логиката, който при Бурдийо дава тласък на социоанализата, а при етнометодолозите – по-скоро обобщава тяхната практика”, но ще се заложи и на критически подходи както към „теорията на логиката на практиката“ на Бурдийо, така и към „ендогенната логика на практиката“ на етнометодолозите. Заедно с това, чрез стратегията на „мисленето заедно”, е заложена надеждата да се даде шанс и за нов диалог между психоанализата на Фройд и трансценденталната феноменология на Хусерл, в който да участва и социоанализата.
Утвърждавайки се като традиция, породена от сътрудничеството между катедра „Социология и науки на човека” и ИКСИ, събитието ще даде възможност за запознанство с научните постижения на участниците в динамично развиващото се поле на социоанализата и за продуктивни критически диалози между социоаналитици, психоаналитици, психопатолози, етнометодолози и теоретици на практическата логика.
Официалното откриване ще бъде на 26-и ноември от 10:00 часа в 17-а аудитория „Проф. Тодор Ив. Живков“ в сградата на Философско-историческия факултет на ул. „Костаки Пеев“ № 21.
