Не трябва да си заравяме главите в пясъка и да не казваме на нашите деца какво се е случило в България по време на социализма или в периода на демократичните промени. Това заяви в студиото на Дарик директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев. Той допълни, че вече могат да се правят исторически оценки и за двата периода. Всяко настояще се гради на база исторически оценки за миналото и всеки опит да се прогнозира или планира бъдещето още повече се основава на тях, каза Шивачев.
„Ако няма исторически оценки, много лесно някой може да манипулира обществото като каже „Ние направихме много, много добри неща!“, а всъщност нещата да не са никак добри. Наша отговорност е да даваме исторически оценки и на младите хора в училище.“, уточни историкът.
След шест дни се навършат 27 години от началото на демократичните промени у нас. Ноемврийският пленум на ЦК на БКП е заседание от 10 ноември 1989 г., на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията, която той заема в продължение на 35 години.
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян от президента Желю Желев като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство (Костадин Чакъров), а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
Какви са оценките на Стефан Шивачев за 27-те години преход от тоталитарно към демократично общество в сферата на индустрията, селското стопанство, здравеопазването и др. – чуйте от интервюто с него в прикачения аудиофайл.
