В най-старата запазена сграда в Банско, строена през 1749 година се помещава постоянната иконна изложба, която тази година навършва 30 години. В нея, през 1986 година е уредена „Постоянна иконна изложба на образци от Банската иконописна школа" едно от най-ярките проявления на българската култура през XVIII-XIX век. Благодарение на водените преговори от кмета на Банско Георги Икономов с директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, днес към изложбата бе експонирана част от иконостаса от църквата „Успение Богородично", заедно с царските двери изработени през 1983година от Димитър Беров.
„Този шедьовър в резбарското изкуство ни бе предоставен само преди дни от Националния исторически музей и тук е мястото да благодаря за съдействието на проф. Божидар Димитров. С финансовата подкрепа на дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет, започваме възстановителни работи на църквата "Успение Богородично" в гробищния парк, където Банската школа е оставила своето безценно културно наследство. Там ще бъде върнат и предоставения ни иконостас", заяви Икономов.
Друг акцент по повод юбилея е подредената изложба „Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през ХVІІІ век."
„От 4-те възрожденски живописни школи в България - Банска, Тревненска, Самоковска и Дебърска, само Банско може да се похвали с втората постоянна иконна изложба в България след Тревненската.", каза още Светла Барякова, директор на Музеен комплекс-Банско.
Обявена за паметник на културата, сградата днес е дом на оригинални икони, рисувани от представители на Банската иконописна школа. Основно място е отделено на творбите на основоположника на школата Тома Вишанов, синът му Димитър, внукът му Симеон и други иконописци от Банско. В миналото къщата е изпълнявала функциите на женски метох - първоначално към Хилендарския, а по-късно към Рилския манастир.
35 години от превръщането в музей на родната къща на бележития български възрожденец Неофит Рилски бе отбелязан също от обществеността в Банско с изложбата „Преди и сега - пътят на обновлението".
Къщата е културна ценност с национално значение, известна още като „Бенината къща", типичен представител на традиционната „банска" архитектура от XVIII в., с голям дървен чардак и възвожденски интериор и екстериор. В музея се помещава прекрасна експозиция за богатата, родолюбива, просветителска и народополезна дейност на големия възрожденец с неговите енцикопледични занимания и интереси, свързани с българския дух и идентичност.
На специално обособено място в двора на къщата за първи път бе показана бродирана карта на шевиците в България, която успя да впечатли гостите на изложбата. Нейн автор е Здравка Иванова Чакърова на 65г. от Банско, която водена от обичта си към етнографията и българските традиции и след едногодишно проучване, изработила изящното платно.
