Печалбата на банковата система в България продължава да расте и в края на септември е достигнала рекордните за следкризисния период 1.07 милиарда лева. Това показват новите данни на БНБ, цитирани от "Сега". Резултатът е с 279 милиона лева по-висок в сравнение с деветте месеца на миналата година. В условия на падащи лихви таксите и комисионите стават все по-важни за банките. Те вече формират над 1/5 от приходите им.
От статистиката излиза, че през 2016 г. банките трупат печалби със средна скорост от 122 млн. лева месечно. Това се случва на фона на падащи лихви - и по депозити, и по кредити. Любопитното е, че при рекордно ниски лихвени проценти, клонящи вече към нулата, влоговете в българските банки продължават да растат. И тук има нови рекорди - депозитите в края на септември са надхвърлили 76 млрд. лева, като само за три месеца са се увеличили с цял милиард. Най-забележително е повишението на фирмените вложения - със 766 млн. лева.
Проучване сочи: Цените на банковите услуги в България са високи
Лихвите по заемите също вървят трайно надолу, но с по-бавна скорост. Това е една от причините за сравнително слабия интерес към банково финансиране - при кредитите за цялото трето тримесечие има едва 0.8% ръст ( 436 млн. лева).
Статистиката разкрива, че трезорите у нас все повече печелят не от лихви, а от такси и комисиони. "Приходите в банковата система постепенно променят своята структура. През 2010 г. нетният доход от такси и комисиони носи 19.3% от общия доход от основна дейност на банките. След това постепенно се увеличава и в края на август 2016 г. този дял достига 22%", коментира за в. "Сега" финансистът Григор Сарийски. "Като се изключат таксите, пряко свързани с кредитиране, наистина има поскъпване на повечето банкови услуги - откриване и обслужване на сметка, теглене от банкомат и т.н., беглият поглед върху отчетите за доходите, които "Банков надзор" публикува на сайта си, показва, че увеличението на таксите е една от най-стабилните тенденции в българския банков сектор", допълва той.
