Централата на Хаджиберов, която осветяваше Габрово преди век, работеше до 1964 година, после я разграбиха и разрушиха. Това заглавие към статията във вестник "100 вести", обобщава къдбата на едно от големите постижения в живота на този голям индустриалец със значение в българската история.
Местните хора оприличавали машинната зала във ВЕЦ-а на Иван Хаджиберов на черква. В чистата като аптека турбинна зала се влизало само със специално ушити бели шаячни терлици.
На челната стена на залата художник-декораторът Адолф Селов, който бил близък приятел с Хаджиберов, нарисувал символа на електричеството тогава – богинята Електра. Седнала върху крилете на неспирно движещото се колело на прогреса, тя шествала по земното къл- бо. Във високо вдигнатата си ръка държала ярко светеща електрическа крушка, а с другата си ръка поднасяла лавровия венец на победата.
На страничната стена Селов изрисувал народно хоро, водено от Хаджиберов, а участници в него били майсторите и строителите, работили по централата. Гайдарят Недялко, който свирил неуморно на работниците по време на строежа, също бил изобразен на стенописа.
През 2004 г. авторът на статията във вестник "100 вести" - Веселин Димитров, лично посетил мястото и видял руините, който споделя:
"Машинната зала беше без покрив, всичко, направено от метал, беше откраднато, навсякъде растяха буренаци. От народното хоро нямаше следа, а на централната стена все още се различаваше избледнелият и силно повреден стенопис на Електра. Голяма черно-бяла фотография на тази рисунка до 1990 г. красеше стената на фоайето в сградата на „Електроснабдяване“ (Грамадата) и стената на Дизеловата електроцентрала до железопътния мост".
