300-годишният дъб-благун от габровското село Пецовци е на осмо място в класацията „Дърво с корен 2016".
„Светеното дърво" - така всички местни хора наричат този вековен дъб-благун. Дървото е специално за района, защото е свързано с неговото развитие. Представлява местна забележителност и привлича любителите на природата, заедно с разположените край него пещера Змеева дупка, останките от Средновековната крепост Голямата кула, манастирчето в местността Сарая, Бoбина пътека. То единствено е останало от многобройните свои събратя, наречени „светени дървета", разположени в южното подножие на инверсното плато Стражата, простиращо се между Севлиево и Габрово. Такива „светени дървета" в района имаше над с. Армени, с. Лоза, с. Златевци, с. Думници, но днес те не са запазени.
От незапомнени времена на християнския празник Петдесетница, хората от поповския край, предвождани от свещеник се събирали под този дъб. Извършвал се маслосвет и водосвет, раздавало се курбан за здраве и плодородие. Тази „благородна" служба може би е дала и тъй дълъг живот и спасение от бурите и човека. Старите местни хора, казват, че не трябва да се унищожава дори и най-малка част от „святото" дърво.
През 2007 г. беше поставен специален паметен надпис и организиран голям събор - празник на хората от района с водосвет, курбан, народна трапеза, много песни и хора. Как е израснало и определено за „свято" дърво, днес никой не знае и помни. Единствено то е останало все още в района, край вече почти забравения стар път Вехтия друм. Може би тук, край този важен път, преминаващ през Балкана и свързващ Тракия с Дунава, за кратка почивка се спирали пътуващите. Внушава то радост за окото, възторг и размисъл, нали е свидетел на толкова събития. Един рядък природен дар и символ на този край.
Днес, този стар великан, се нуждае от помощта на човека. Трябва да се подкрепи, защото тялото му е с повече от 100 см кухина и различни вредители пробиват кората му. Въпреки достолепната си възраст, всяка година дава плодове - жълъд.
Черно-бялата снимка е най-старата запазена на Светеното дърво от 1909 г., с описание на извършването на маслосвет.
