Насърчителните мерки спрямо определен етнос са допустими, до преодоляване на определена диспропорция според Закона за защита на дискриминацията. С този текст председателят на център „Амалипе“ Деян Колев се аргументира, че така дискутираната тема за ромските стипендии всъщност не е форма на дискриминация на един етнос над друг.
По повод разразилия се дебат относно отпускането на стипендии на 600 роми в страната с успех над 3,50 в размер на близо 60 лева от МОН, от „Амалипе“ дадоха днес нарочна пресконференция едновременно в няколко български града. Във Велико Търново Колев подчерта, че обхванатите роми в средното образование понастоящем са едва 9%, а българските ученици са 78%.
„Що се отнася до еврейските и арменски малцинства, всички знаем, че те завършват успешно своето средно образование и такива проблеми и диспропорция не съществува“, посочи той. Колев коментира, че този вид стипендии биха стимулирали ромските деца да ходят на училище и да се спре негативната тенденция на отпадане още в прогимназиалния етап. Като сериозен аргумент бе посочена ефективността на програмата „Равен шанс, достъп до средно образование“, финансирана от Ромския образователен фонд, която върви от 2011 г.
По тази програма ромските ученици не получават пари, а им се закупуват карти за транспорт и учебници. За миналата година са били обхванати 82-ма ученици, а за тази– 90 средношколци от страната. Всички подпомагани завършват 12-ти клас, а 16 от зрелостниците тази година получили оценки на матурите над средните за страната. За пет години от подпомаганите роми по тази програма, едва двама са отпаднали от училище поради ранни бракове. „Със съвсем малка инвестиция става ясно, че се преодолява маргинализирането и негативните тенденции в тези групи", коментира още Колев.
Той подчерта най-вече ролята на наставничеството, на това ромите да имат духовна подкрепа, учители, които да ги напътят. „Малцина знаят кой е първият българин, превел „Под игото“ на немски. Това е филологът и преводачът Атанас Мислеков, ром, мюсюлманин от планинското село Градец", разказа още Колев. „Той е имал късмета да попадне под влиянието на български свещеник от Котел, който става негов наставник и му плаща средства за да се учи. В крайна сметка Мислеков защитава докторат в университета в Йена през 1899 г. върху трудовете на Фихте и Шелинг. По-късно става част от кръга „Мисъл“ на д-р Кръстю Кръстев“, поясни той.
Теменужка Костова, също от малцинствената общност в Камен разказа своята история. Тя прекъснала средното си образование заради ранен брак и бебе, но после нейна учителка я подкрепила да продължи като частна ученичка. И след като завършила училище, сега вече учи „Начална педагогика и логопедия“ във ВТУ. „Реших да го направя заради шестгодишния си син, един да се гордее с мен", коментира тя. Колев добави, че общността на бургуджиите в Камен е най-консервативна.
След завршване на осми клас, те оженват момичетата, без да искат дори съгласието им. Според председателя на „Амалипе“, в момента ромските студенти в български ВУЗ-ове наброяват 600 човека. Като стимулираща превенция срещу отпадането на ученици от училище приема новата програма за стипендии и директорката на училището в стражишкото село Камен Елена Данаилова.
„В Камен живеят около 1500 жители, от тях според националното преброяване през 2011 г. 21% са със завършено средно образование, а 25%- с основно", посочи тя. 250 ученици учат в Камен. Данаилова съобщи още, че най-големи усилия полага училищното ръководство да задържи учениците в гимназиалния етап. Причините за отпадането им са ранни бракове или търсене на препитание, за да подпомогнат семействата си.
В училището учат три етноса и са осигурили безплатен транспорт от четирите средищни селища до Камен, безплатен обяд и др. Тревожната тенденция обаче се ограничава и за м.г. са отпаднали едва трима. Педагози, медиатори и доброволци бяха категорични, че тази програма ще стимулира учениците. Стана ясно, че доброволец на „Амалипе“, който учи в 12 клас в Кнежа също е подал документи за стипендия, а неговият успех е 5,80.
На брифинга присъства и Валери Ангелов, също от малцинствен произход, завършил магистратура „Социална работа за деца в риск“, който е изкарал курс по английски и вече работи в НПО- сектора. В заключение Деян Колев уточни, че след приключването на двугодишната пилотна програма, ако няма добри резултати, той би признал публично, че даването на стипендии на роми е неработещ метод, но не скри убедеността си, че подпомагането на ромски ученици ще има ефект.