Все още няма сигнал от космическия модул "Скиапарели", който достигна повърхността на Марс снощи. От Европейската космическа агенция съобщиха, че връзката с модула е прекъснала в края на шесминутното му спускане през марсианската атмосфера.

Официалните лица потвърдиха, че липсата на данни е лош знак и че има съмнения относно състоянието, в което модулът е кацнал на Марс, съобщава БНТ. Те допълниха, че по-късно днес ще имат още информация по въпроса, която ще хвърли повече светлина върху положението. Скоростта на "Скиапарели" минути преди кацането е била 21 000 км/ч.

Сигналът на апарата на "ЕкзоМарс" прекъсна преди кацането на Червената планета

Междувременно бТВ съобщи, че космическият всъщност вече е предал първия си сигнал от Марс. Учените очакват още информация от Червената планета, след като модулът провери всичките си системи след кацането.

"ЕкзоМарс" пусна апарат към Червената планета

Модулът "Скиапарели" тежи 577 кг и основната му мисия е да събере информация относно живот на Марс. Междувременно ракетата носител, с която модулът достигна Червената планета, остава в орбита над Марс, за да изследва нейната атмосфера.

Апаратът е част от руско-европейска програма за изследване на Марс.

"Скиапарели" трябваше да направи снимки на Марс и да извърши измервания на повърхността, но главната му цел бе да изпробва технологията за бъдещ европейски марсоход. Корабът-майка на "Скиапарели" трябваше да остане в орбита около Марс и да анализира газовете в атмосферата му

Подробности на Европейската космическа агенция ESA/

Руско-европейската мисия "ЕксзоМарс-2016" стартира от космодрума Байконур с помощта на ракетата-носител "Протон-М" на 14 март. В състава на мисията влизат апарата Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстрационният спускаем модул "Скиапарели".
На борда на спътника ще се провеждат радиационни измервания със създадената в ИКИТ-БАН апаратура "Люлин-МО".

Дозиметричната апаратура "Люлин-МО" е част от руския неутронен спектрометър FREND на орбиталния спътник TGO на "ЕкзоМарс". Апаратурата е разработена и финансирана по договор на нашия ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН).

Институтът за космически изследвания и технологии разработва дозиметрична апаратура Люлин-МЛ, като част от руския неутронен детектор АДРОН на марсианската платформа и с нея ще участва във втората фаза на проекта "ЕкзоМарс".

На повърхността на планетата вече има два апарата на НАСА, които изследват дюните и кратерите на Марс. Също НАСА има няколко апарата в орбитата на планетата, както и един на Индия. През 2018 г. НАСА планира да изпрати сондата Insight. Компанията SpaceX също планира да изпрати капсули на повърхността.