Нови думи навлизат постоянно в езика ни. Голяма част от тях са от английски произход и са свързани с новите технологии.
По около 500 нови думи на година навлизат в речника ни. С голяма част от новите думи обаче вече сме свикнали - правим си селфи, пишем есемеси на смартфона си.
Доц. Владислав Миланов изрази пред bTV мнение, че без да прекаляваме, би било хубаво да се ограничим при използването на чуждици, ако в конкретния случай има подходяща българска дума.
Новите думи, които влязоха в българския език
Понякога обаче няма и тогава би било прекалено да търсим нарочно българска дума за съответствие. Такива са например думите флашмоб или смути. Има и такива, които са се наложили, защото с тях се обозначава конкретно явление или тенденция, както например всяко лято в туристическия сезон говорим за балконинг.
„Младите хора имат специфичен жаргон, с който общуват. Това е притеснително само тогава, когато младият човек не разбира, че трябва не може да използва същия жаргон навсякъде - например в телевизията. Това обаче се случва и в парламента - понякога там не се съобразяват, че не може в пленарната зала да се говори както на улицата", обяснява доц. Миланов.
А иначе, зорбонавт е човек, който практикува зорбинг - спорт с голяма надуваема топка, в която е поставен играчът.
Селфи пък са снимките, които сами си правим с мобилните си устройства, обикновено, за да се похвалим пред приятелите си.
Фабинг - обозначава хората, които непрестанно ровят в мобилния си телефон в присъствието на околните
Смути е течност от пасирани плодове, станала доста известна и у нас покрай желанието ни да се храним по-здравословно. И не, не е същото като нектар.
Номофоб пък е човек, който се опасява да не остане без мобилния си телефон или таблет.
Бигорексик е човек, който се е отдал до крайна степен на желанието да трупа мускули.
Брекзит пък е новосъздадена дума, отразяваща желанието на Великобритания да напусне ЕС.
