Фотоизложба на Жолт Сабоки "Унгарски крепости Х-ХVІІІ век"е подредена в читалнята на русенската библиотека „Любен Каравелов“. Експозицията се осъществява със съдействието на Унгарския културен институт в София.
Истинското място на фотографията, според Жолт Сабоки, е на изложби или в албуми, в по-широк контекст, в който се формира обща картина и вече става дума не за отделни изображения, а по-скоро за светоглед. Сабоки въвежда в Унгария жанра на книга, писана със светлина и образи. От 18-те му албума една от най-успешните му работи е „Българските манастири” (1983 г.).
На територията на Унгарското кралство са построени повече от петстотин крепости – отчасти върху антични и ранно-средновековни основи. Много от тях са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век, но по-късните епохи значително ги променят, докато след приключването на войните с турците и австрийците от ХVІІІ век идва времето на тяхната бавна разруха. Изложбата „Унгарски крепости Х-ХVІІІ век” ни дава възможност да вкусим от това огромно културно-историческо богатство.
Анотация: Жолт Сабоки е роден през 1941 година. Завършва училище по журналистика през 1965 година. От 1957 до 1961 година работи като стругар и тогава у него се заражда любовта към фотографията. От 1961 година Жолт Сабоки започва активно да се занимава с това изкуство. През 1974 година минава на свободна практика. Следва поредица от негови самостоятелни изложби в Унгария и други европейски страни. Още от 1974 година Жолт Сабоки се насочва към фотографското изследване на отделни културни центрове и пояси. В резултат от неговите пътешествия се раждат многобройните му фотографски албуми с монографичен характер, съдържащи съответните научно-исторически студии. Два от тях са пряко свързани с България – “Книга за иконите” (1981) и “Български манастири” (1983). През 1988 година Жолт Сабоки получава заслужено признание за своя талант – удостоен е с наградите “Бела Балаж” и “За унгарското изкуство”. Умира през 2009 година.
