Институционализирането на вярата, отне духовността на хората. Там някъде, в цялата работа има лъжа. Превърнаха храмовете в духовни супермаркети.
Това твърди едни от най- известните политически PR, режисьор и автор на книги Нидал Алгафари, в интервю за zakazanlak.bg
Вместо визитка:
Дълго търсих точната дума за срещата с него и книгите му. Първите две. От онези книги, към които първоначално мъчно се решаваш да посегнеш. Защото инстинктивно някак знаеш, усещаш дори от погледа на човека, изпод чиито душа и перо са родени, че нещо завинаги ще променят в теб. Че не са от безобидните, обикновени книжки. И че завинаги нещо в теб ще е различно, след края им. И става още по-трудно присягането към тях, ако съзнаваш, че и ти самият може да се промениш след тях.
Уж просто истории за големи севди, /любови/, един човешки неща като клетви, омраза, проклятия, а пък изведнъж целият ти свят станал друг. Срутил се един ден и с болка и много желание започваш да градиш друг. Нов. Своят.
Почти еретично.
Намерих „моята" дума след поредното „прехвърляне" на срещата и чутото. След прощъпулника на „ Боже, защо Господ лъже" и викът - въпрос към Всевишния :" Аллах, милост имаш ли?
Две книги на един познат с друго писане и друг профил човек.
От онова талантливо и дяволски интересно сега поколение на 60-те, родено някъде в периода между сексуалната революция, хипи - вълната и поредната голяма кървава Американска война.
Нидал Алгафари.
Български гражданин, роден в София, с майка българка и баща сириец. От половиния му век само 6 са годините, прекарани в Сирия.
Противник на всякакъв вид институционализиране на вярата, както сам се определя. В гилдията е известен и като най- добрият политически PR и режисьор на онова скандално „Ку-ку", „изправило косите" на управляващите в началото на 90-те и вкарало в съдебна зала за години авторите му.
ВИТИЗ-чия, с режисура от класа на проф. Людмил Стайков, с куп предизвикателства в киното, / два филма/, телевизията, / бил е изп. директор на БНТ/, публицистика.
В професионалното CV има забележителна и пъстра поредица от политическо PR -ставне, в т. ч и висш пилотаж- на президентски избори, при това няколко пъти.
Малко преди „на жизненото поприще" в средата, слага точка на този етап в живота си и обръща страницата. Макар да е категоричен, че от годините „очи в очи" с българските политици би се получила една добра книга. С много история и истории в нея. На шега казва, че най- вероятно ще се намерят и такива, които да плащат, за да не я напише.
На 51 години.Има си важните неща: хубава жена,/ психоложката Мадлен Алгафари/, пораснали две деца. И предано куче- Везир. Две книги и трета на път.
Напоследък живее апостолски: обикаля страната, за срещи с хората. И книгите му. /Замислени първоначално като сценарий за филм/ . Които по един красив, елегантен, топъл и уютен начин, се опитват да ни върнат в баланса: от материалното в духовното.
И ни размислят : през тежестта на клетвите и силата на любовта.
Г-н Алгафари, тези ваши две първи книги какво са? Вик за разломното ни време и за самозабравилото се човечество, или по-скоро рецепта за спасение ?
Рецепта за спасение не мога да кажа, защото не познавам такъв, който може да даде такава рецепта ,че да спаси всичко от всички. Вик, също не мога да кажа, защото книгите описват любовта,описват севдите. Описват най- красивото във всяко човешко същество, когато се влюбиш, когато обичаш. Когато всичко това, съчетано с един много по-спокоен живот, отколкото е сега. Действието се развива между 1700- 1850 година, когато хората по селата са живяли по един изключително спокоен начин. Не са имали това напрежение, тази забързаност, която имаме в момента, не са имали тази комуникация селото да стане една част от глобалния свят. Техният свят си е бил тяхното село И в тези села, в тези общности те са си имали техни обичаи, техни вярвания, техни адети.Имали са си техните проблеми, но са се съхранили и са запазили вярата си. Не вярата в църквата, в джамията, а вярата в самите себе си, в душите си, в общността си. И аз затова разказвам в трилогията си. Първата част „ Боже, защо Господ лъже", втората -„Аллах, милост нямаш ли" и третата, която сега довършвам, най- вероятно ще се казва: „ Ти любиш ли, бога си?"
Но и в двете ви книги има втори план. И ценното за съвременния човек и читател е именно наличието на този втори план. И ако ние разберем поуките от него, защо пък да не е и рецепта?
Различните читатели, до които се стремя да достигна, със сигурност ще имат различни втори и трети планове. За някои ще бъде първият план на онова, че ето българинът, българското общество е всъщност един много горд, значим, духовен човек, който никога на практика не е бил роб. Може би това ще бъде първата линия. А втората- севдите, любовите. Третата линия може би ще бъде отношението към заможния, към богатия, към имащия. Да не бъде само със сочене на пръст и попържни, а да бъде с уважение към това, което е постигнал, защото този е, който ще помогне на този, който не е постигнал. Четвърти план може да бъде и в това, че в историите, които разказвам няма онази конфликтност, която се опитват да ни вкарат помежу нас си - християни и мюсюлмани, българи и турци. И че са живели хората преди по един много, много по- различен начин от това, което има в главите на политиците. Сегашните и малко преди това. Ще има много различни планове. Някои ще харесат на първи план описанията на фолклора, на носиите, на бита, на гозбите, които са готвили. Някои пък ще открият втория план в теологичните въпроси, които се задават в книгите- за християнството и исляма, доколкото те са божествени и господни. Много различни планове. Зависи от настроението, характера, възпитанието на всеки читател.
Защо Господ лъже?
Зщото така е описан в самите свети книги. Когато човек се зачете малко по-задълбочена и малко по не с капаци на очите си, ще види, че той самият си противоречи в неговоот си Писание, в неговите си заповеди. И ако не си противоречи той, си противоречи примерно Църквата. Давам такъв пример често със заповедта „Не изобразявай нищо що е Горе на небето, на земята или във водата!". То като влезем в която и да е наша или католическа църква, виждаме, че тази заповед се нарушава от тези, които би трябвало да са догматично пазещите: изобразени са Свети дух, изобразени са ангелите, херувимите, серафимите, демоните, Сатаната. Изобразени са светците, които са хората вече на земята, тревата, горите реката, рибата е изобразена дори. Така че те са я нарушили, по принцип. Затова смятам, че някъде там, в цялата работа има лъжа. В името на това да господства. Зтова е Господ, а не господар. Който да господства, тъпче, да очаква там някъде някой да му се прекланя. Това може да го очаква един фараон. Това може да го чаква един крал, цар, един деспот, на който да му се прекланят или възхваляват по този начин. Бог е много по-голям от това и не смятам, че Бог ще седне да умува върху това дали аз съм изпил една ракия повече, или съм погледнал някоя мома с някое криво око. Не смятам, че може Бог да го принизя до толкова низки и дребни нещица, че да се занимава с мен.
Какво ни е отнела религията в тази нейна доста окастренa, съзнателно опоскана трактовка на нещата, за разлика от онова, което езичеството носи и дава?
Онова, за което най- много претендира, че ни го е дала, очевидно най- много ни е отнела- духовността. Според мен тези, които институционализираха вярата на хората, дали ще бъде Църквата или Джамията, или всякакви други храмове или институции, направиха всичко възможно да ни избутат от духовното, в материалното. И затова ще видите, че всичко, което се случва в тези храмове, е една голяма търговия. Независимо, че онзи, който те твърдят, Господ е онзи, който гони търговците от храма, а самите те се настаниха като търговци. От най- грозната търговия при това: да ти продават тайнствата. Това нещо, което е задължително за всеки един християнин да ги има : и венчавката, и опелото, и кръщението. Да продаваш тези тайнства! Да продаваш молитвата, защото напоследък и такива неща чувам, че се плаща, за да се помоли някое отче, трябва да си оставиш някоя лепта. Да продаваш светената вода, върбовите клонки. Всичко това е продажба! В храма. И всичко върви само с едно обяснение от рода на : ами ние с какво да живеем. Да ме извиняват, само че Исус Христос не е взимал от никой нищо. Той е давал, не е взел нищо. Докато тези само вземат.И това, което ни дават, ни го дават с хиляди зорове и ни го дават едно обобщено. И ако аз платя за молитвата си, искам да бъда споменат само аз, примерно а не да споменат още много други, които също са си платили за молитвата. Затова мисля, че те ни избутаха и превърнаха храмовете в един духовни супермаркети.
Случайно ли е, че вашите две точно такива книги се появяват в едно време, в което на 2 хиляди километра оттук се водят ужасно кръвопролитни войни, на чисто верска основа?
Не мога да кажа дали са случайни или неслучайни, особено ако гледаме и заглавията на книгите ми: „Боже, защо Господ лъже" и „Аллах, милост нямаш ли?". Въпросите, които аз повдигам в тези книги, и в третата им част дори, са въпроси, които са повдигани в продължение на хилядолетия. Тези въпроси са ги задавали много преди мен, само че разликата между тогава и сега, е че тогава за подобни въпроси са пращали на клада, изтезавали са хора, бити, убивани. И сега същото нещо го правят в ислямския свят. За подобен тип твърдения издават фетви, като за Салман Рушди или други и ги замерват с камъни до смърт и всякакви подобни. Тези въпроси не са от сега, а много, много отдавна. И това, което в момента се случва в Сирия или в Ирак, няма нищо общо с вярата. Всички тези хора, и от едната, и от от другата страна са твърдящи, че вярват в Аллаха. И в същото време се избиват един друг. В името на кой? Затова не мога да твърдя, че книгите ми под някаква форма имат нещо общо с това, което се случва там, в Арабския свят. Книгите ми идват тогава, когато хората започват по- малко по-различен начин да гледат на духовността. На истинската духовност.
Защо се отказахте от политическия PR?
Отказах се от политическия PR поради това, че аз постигнах всичките висши цели на един PR: т.е. от един човек да направиш президент, даже когато той не си вярваше, че ще стане. Да проведеш една кампания, която да доведе до това, че от много нисък резултат, /след като партията на която социолозите даваха много нисък резултат от 8%, при правителството на Жан Виденов/, да го докараш до 22%. Докарал съм и един местни избори до едни много добри резултати. Аз за себе си смятам, че съм постигнал всичко, като професионалист. А и чисто политика, то видях, че тези хора, с които съм работил, по-голямата част за съжаление са от лявото пространство, са хора, които мислят точно както мислят и духовниците: за имането. Само едно нещо има в главите им: как да се облагодетелстват, как да успеят да ограбят нещо, как да могат да откраднат на някой земята, къщата, парите, банките в името само на едно-единствено нещо: много, много лично забогатяване. Нито един от тези хора, с които съм работил, тук мога да изключа един или двама само, имаха някакви каузи в живота си. Тези политици, които са в момента, са хора без каузи и без души. Това са хора, готови да се продадат на всекиго, за всичко. Затова и ще видите, че в един период от време една партия казва: ние под никаква форма и никога няма да сме с ДПС. После, в следващия момент не само, че се събраха, но се и прегърнаха и създадоха едно, две, три правителства. Други пък казаха: ние с тях никога нищо няма да правим, пък пиха кафе. Трети пък казаха: ние с националистите - никога!. Националистите казаха: „ние пък никога с ДПС!", но благодарение на ДПС те се появиха в Народното събрание. Защото винаги е имало нещо, което се е случвало, когато започнат да изпадат „националистите" в забвение. Винаги се случва някаква много безсмислена, провокативна случка от страна на т.н. Движение или там каквото, което твърди, и е от другата страна. Па ги подкокоросат да се надигнат. И за съжаление много голяма част от тези националисти или псевдонационалисти, които ги познавам лично, са толкова бедни духом и толкова немощни исторически. Не си познават историята в детайлите, но имат едни постоянни постулати, забити в главите им с пирони и смятат, че с тях трябва да направят някаква националистична кауза. И тяхната националистична кауза, е като на всички останали: как да се докопаме до яслата и оттам, колко можем да ограбим?
Кой е актуалният политически слоган на тази поредна кампания, президентска?
Няма такъв. Актуалният слоган е на безкаузието. За пореден път виждам и Левите, и тези, които се наричат Десни, че говорят, бръщолевят едни неща, които нямат нищо общо с действията им. Защото едно е да говориш, а друго е да действаш. Не може ти да си представител на една партия, наложила плоския данък и след това същият ти да плюеш срещу плоския данък. Да обещаваш как ще го премахнеш, като дойдеш на власт и да не го премахнеш, като си на власт. Едни хора, които юрнаха стотици хиляди хора, в дъжд, в пек, в мраз, в студ да събират подписи за един референдум, като дойдоха на власт, нищо да не направят. Това, от едната страна. От друга страна, че едни хорица, които твърдят как те ще направят нещо голямо за България, ни резилят през 15 дни по световните сцени. Без в същото време някакъв резил да се случва с нас. Трети примерно, да ни проглушават за това какво ще направят така и така през патриотизма. А всъщност какъв патриотизъм, като самите те, направиха всичко, което е възможно да бъдат в подкрепа и подкрепата на тези, срещу които в момента скачат? И като погледне човек ще види, че всичките тези хора са безкаузни. Това са хора ,на които единственото нещо, което се върти в главата, е как да придобият материални облаги, за сметка на тези, които ходят и ги лъжат по срещи и клубове.
Май ни е време за ново „Ку-ку? Но в друг сценарий.
Не може да се появи онова „ Ку- ку", в онзи вид, в който беше, защото когато го имаше, политиците играеха сами себе си. А сега актьори почнаха да играят политиците. Политиците се отракаха, станаха много по-обиграни, в смисъл, че вече имат PR-и, които да ги предпазват и много трудно може да се получи история като Нубиеца например, или за президент, който казва за държавата ни, че „ние искаме да я продадем, но няма кой да я купи". Онези хора бяха по-други, по-искрени, по- чисти. Сега са обиграни, много добри в клишетата, които ги разнасят навсякъде, наричайки ги „опорни точки". Само това си говорят и това си знаят и си мислят, че хората и им вярват. А те всъщност идват на срещите, за да им се присмиват.
Как се нарича, или чие е времето, в което политическите PR се оттеглят и създават книги, а отраканите политици безскрупулно лъжат с „опорни точки"?
Това си е нашето време. За съжаление. Много мои колеги, с които съм говорил, т. н. PR, са запознати напълно с това, което говоря и са го преживели. Всички знаем много добре, тъй като сме били по-близо до тези, по- първите в държавата, че това са хора- двуличници. С едно лице излизат пред хората, с друго лице са си пред тях. Ето ви едно малко примерче: един от лидерите на политическите партии у нас, преди време каза, че не можел да слезе при миньорите от Бобовдол, защото щял да си изцапа обувките, които стрували доста пари. Има един друг политик, който ходеше на срещи с левите си, тогава избиратели, с последния модел на една марка коли тогава, която струваше толкова, колкото да нахрани едно село в продължение на години. Такъв тип лъжци, по този начин, не бива да ги има. Не бива да има и такива, сега ще кажа и конкретно име- господин Гергов от Пловдив. Човек изключително богат, много богат, на който пурите само на ден, които пуши, струват със сигурност няколко заплати на един учител и този човек да претендира, че той ще може да помогне на угнетените, на бедните, на хората с по 150-200 лева доход на месец. Той няма как да ги разбере. Просто няма как. И стигаме до онзи прословут пример, че като нямат хляб, може да ядат пасти.
* Интервюто е осъществено с уважителното посредничество на Ротари клуб- Казанлък.
