Атомната война не дебне зад ъгъла, но Владимир Путин се възползва от рязкото изостряне на напрежението между Изтока и Запада, за да прехвърли на външни фактори вътрешните проблеми на Русия и да укрепи още повече имиджа си на военачалник. Това е оценката на Франко Вентурини, който е външнополитически наблюдател на най-тиражирания италиански всекидневник "Кориере дела сера", в поместения днес анализ под надслов "Инцидент или провокация - рисковете, на които сме подложени, щом забият барабаните".
Турция се страхува от възможна война между САЩ и Русия в Сирия
Така се обяснява обстановката на "червена тревога", която с благословията на властите обхваща Русия. Ще се окажем обаче опасно късогледи, ако сметнем, че зад усилващото се дрънкане на саби, особено между Русия и Съединените щати, стоят само тактически мотиви, се посочва в анализа.
Добре е да се повтори, че няма непосредствена заплаха от желана и прогнозирана война, но неимоверно нараснаха възможностите за избухване на война в резултат на инциденти или провокации. Политиката в Русия, както и в САЩ, а и в някои европейски махали, изглежда не е в състояние да контролира изцяло войнстващия архипелаг, обитаван от военни, от служби за разузнаване и сигурност, от отбранителни индустрии и от националистически ястреби, които ненавиждат дипломацията и обожават готовността да се натисне спусъкът.
Какъв иска да е Владимир Путин?
Тази еволюция и на двата фронта, ако можем да я наречем така, е в ход от две години и половина, откакто Путин реши да анексира Крим, поемайки тежка отговорност. През последните седмици обаче налице е внезапна ескалация. Словесни атаки, които не се използваха дори през Студената война, съпътстват все по-конкретните обвинения за намеса на руски хакери в американската предизборна кампания, провала на примирието в Сирия след първоначалното споразумение между Кери и Лавров, съвсем неотдавнашното разполагане на потенциално ядрени ракети "Искандер" в анклава Калининград, увеличаването на руските бойни полети на ръба на въздушните граници на страни от НАТО и най-вече руската поддръжка на варварските сирийски бомбардировки на Алепо.
Авторитетни гласове на Запад внушават, че Русия би трябвало да носи отговорност за касапницата в Алепо. С тон, възприеман от познавачите като още по-заплашителен, от Москва бе обявено, че американската агресивност уврежда националните интереси на Русия. Като се има предвид, че вероятната и желана избраничка за следващ президент на САЩ винаги е имала, меко казано, обтегнати отношения с Путин, закономерно е да се запитаме към какво непосредствено бъдеще се насочват руско-американските, а оттук и руско-европейските отношения, се пита анализаторът.
Русия и Турция подписаха споразумение за "Турски поток"
Отказ от пропагандата ще бъде облекчение за напрежението между двете ядрени свръхсили и на ужасяващата опасност то да стане неконтролируемо. Да вземем руските ракети, разположени може би временно в Калининград. Западните военни експерти предвиждаха този ход още откакто през миналото лято в Полша започна строителството на военна база на НАТО за ракети-прехващачи. Или пък да огледаме по-добре какво се случи след обявеното примирие в Сирия. Първото важно нарушение бе бомбардирането на сирийски военни обекти от предвожданата от САЩ коалиция.
Вашингтон незабавно поясни, че се касаело за грешка, но това не бе много убедително. Веднага след този епизод се разрази сирийската и руската ярост срещу конвой с помощи от ООН и отново, ден след ден, срещу мирното население на Алепо.
Не желаем да твърдим, че "изначалната" вина е предимно американска. Методите, подобни на онези, които бяха приложени към Грозни (столицата на Чечения - бел.кор.), без съмнение принадлежат на Русия, а не на западняците. Що се отнася обаче до Сирия, не е ли вече ясно, че Пентагонът се противопоставяше с всички сили на споразумението, което шефът на Държавния департамент бе постигнал с руснаците?
Твърде дръзко ли е да се предположи, че неправдоподобната "грешка" на бомбардировачите е всъщност целяла да саботира това споразумение? Неоснователна ли е констатацията, че не само по отношение на Сирия, но и към Афганистан, президентът Обама се люшка между Пентагона и Държавния департамент?
Сходни съображения могат да се отправят и към противната страна, макар че Путин изглежда всесилен. Руските военни повече от всякога са водещи фигури в политиката на президента. Вероятно същото важи и за службите (за разузнаване и сигурност - бел.кор.), от които произхожда Путин.
Кадровите промени в "непосредственото обкръжение", предприети от шефа на Кремъл преди парламентарните избори, които преобладаващо бяха изтълкувани като тактически ходове, може да се окажат обаче признаци на слабост и симптоми на лидерство, отслабено в сравнение с периода преди (кризите в) Украйна и Сирия, както и преди въвеждането на санкциите (срещу Русия).
При желание да се избегнат най-лошите последици от вече фронталния сблъсък между Изтока и Запада, политиката и правдата трябва да възстановят ролята си, а барабаните да не бият толкова интензивно и от двете страни, заключава анализът.
Източник: БТА
