Германия отказа откриването на изборни секции извън посолството и консулствата на България. От българското Външно министерство съобщиха, че в нота от германската страна са ги информирали, че тази година не разрешават изключение от принципа и не разрешават откриване на секции извън дипломатическите и консулските представителства и бюрата на почетните консули на България. Така на президентските избори и референдума на 6 ноември ще може да се гласува само в осем града. За сравнение на парламентарните избори през 2014 година в Германия българите гласуваха в 16 града, като сега желаещите да дадат вота си са със стотици повече.
Това ще доведе до драстичен спад на избирателната активност в Германия, прогнозира пред Дарик Димитър Личев, който живее в Карлсруе. Според Антоанета Тончева от Регенсбург ако има отказ от страна на Германия за образуване на секции, той е заради неадекватно поискване от българската страна. Тя обяви, че българите в Германия са готови да започнат протести пред посолството ни в Берлин и генералните ни консулства в Мюнхен и Франкфурт на Майн.
Германската страна дава разрешение на българската страна да организира провеждане на избори и референдум на 6 ноември, като изборни секции могат да бъдат открити в Посолството в Берлин, Генералното консулство в Мюнхен и Консулството във Франкфурт на Майн, както и в канцелариите на почетните консули в Хамбург, Магдебург, Мюнстер, Дармщадт и Щутгарт. Това се посочва в нота на германската страна до българското Външно министерство.
Според сега действащия Изборен кодекс, за да бъдат разкрити изборни секции извън дипломатическите и консулските ни представителства, са необходими минимум 60 заявления за гласуване. От Карслруе до момента са подадени 92 заявления за гласуване, в Регенсбург 89, но въпреки това секции няма да бъдат открити. Това ще понижи избирателната активност, категоричен е Димитър Личев от Академичния съюз „Кирил и Методий" в Карлсруе:
"Тук секция имаше на последните два избора, които имаше. По принцип, ако важеше стария закон, трябваше автоматично да се отвори отново секция, защото се покриваше процентът за подадени гласове. В момента отново събрахме нужния брой заявления, но за жалост няма да може да има секция в нашия град. Най-близката възможност е Щутгарт. Разстоянието си оказва влияние, образуват се и невероятни опашки. Според мен ще спадне драстично активността", посочи Личев.
Според Антоанета Тончева от Регенсбург причината за проблема с откриването на изборни секции в Германия е българската страна.
"Ако действително има отказ от Германия, си го обяснявам единствено с неадекватното поискване на разрешение или неспазване на някакви срокове, тъй като реално немските власти нямат причина. Вече правим стъпки за протести и демонстрации пред посолството в Берлин, пред консулството във Франкфурт и Мюнхен. Ние искаме да гласуваме и не сме с нищо по-различни от сънародниците ни в родината и други краища на света. Имаме конституционно право на глас и искаме да го упражним", допълни Тончева.
До момента заявления за гласуване в Германия са подали 2700 българи, като срокът изтича утре вечер. На парламентарните избори през 2014 година заявленията за гласуване в Германия бяха със стотици по -малко 2299, но тогава българите гласуваха в 19 секции в 16 града.
