Това е играта на „Черно море”
Това е играта на „Черно море” / Добри Атанасов

Да, точно това е играта на „Черно море”. Тази, която тимът показа при победата над „Берое”  в Стара Загора. Тази, която донесе успеха с 2-0 над „Локомотив” Пд.  И тази, която отборът загатна до 60-ата минута при загубата срещу „Лудогорец”. В тези 3 мача „моряците” демонстрираха агресия и дълбока преса. Звучи простичко, но е достатъчно, за да печели „Морето” и да трупа точков актив. Точно в тези 3 мача варненци стояха най-добре в тактически план от началото на сезона. Агресията, здравата и дълбока преса по целия терен, както и участието на всички в защитен план от нападателите през халфовете до бранителите, се набиваха на очи дори и за нефутболните специалисти. Да, имаше моменти, в които при тази преса силите привършваха, което е абсолютно нормално, но и отборът показа, че физически е много добре подготвен.

Сигурно много от привържениците на „Черно море” искат друг тип игра от любимците си. Сигурно мечтаят за по-трайно владеене на топката, за повече красиви изпълнения, за импровизация и креативност в офанзивен план. Нормално е да е така. Щом си фен, най-нормалното е да си претенциозен към продукцията на твоя отбор.

Тук обаче трябва да се признае добре свършената работа от целия треньорски щаб по отношение тактиката. В течение на мачовете Георги Иванов и помощниците му явно са решили да се опрат на настоящата, като са я съобразили с качествата и потенциала на играчите, които са в отбора. В тима изобилства от футболисти, които са откровено дефанзивни и такива, чиято сила е агресията. От всички халфове в разширения състав на „Морето” , които имат записани минути в шампионатните мачове, има само двама, които са си чисто офанзивни. Те са комплексният Георги Илиев и голобрадият Илиан Илиев. Да, сигурно Тодор Паланков, Александър Цветков, Ян Малик, Даниел Георгиев в кариерите си имат мачове и като офанзивни полузащитници, но силата им е като опорни такива.

Нека погледнем нападателите! Марек Кузма и Бакари впечатляват с физиката си. Здрави са и не се притесняват да влизат в единоборства и да гонят до дупка в предни линии. Със сигурност Гонзо изисква това и от по-крехките като физика Уго Секо, Коконов и Романов. Между другото, онзи ден Секо изигра страхотен мач в дефанзивен план. Срещу „Берое” той имаше няколко безупречни намеси чак в зоната на десния бек Ондрей Сукуп при набезите на бързоногия Радослав Кирилов по левия фланг.

За играта на защитниците в дефанзивен план не е необходимо да навлизаме в детайли, защото това е една от основните им функции. Тук по-скоро, предвид ротацията при централните защитници от страна на Георги Иванов, се търси опция за по-правилното и спокойно изнасяне на топката от защитния вал към халфовата линия. Със сигурност има още неща, които трябва да се изчистват при играта в дефанзивен план на защитниците, но е истина също, че атаката започва да се строи от защитата. Както и при предния си престой на „Тича”, така и сега Гонзо отново прибегна до услугите на Стефан Станчев като централен защитник. И това не е случайно. Десният бек има мачове и като опорен полузащитник, което би трябвало да е атестат, че може да изнесе топката и да даде удобен и точен пас за халфовете пред себе си. На него обаче ще са му нужни още мачове, за да навлезе в необходимата форма след дългото му отсъствие от терените.

В заключение, предвид функциите на наличните играчи, в „Черно море” сякаш са на път да напипат най-точната тактика, която да носи така необходимите точки, дори това да е за сметка на красивата игра.