Късната диагностика на рак на дебелото черво у нас пречи на лечението
Късната диагностика на рак на дебелото черво у нас пречи на лечението / Sofia Photo Agency, архив
Късната диагностика на рак на дебелото черво у нас пречи на лечението
90179
Късната диагностика на рак на дебелото черво у нас пречи на лечението
Късната диагностика на рак на дебелото черво у нас пречи на лечението
  • Късната диагностика на рак на дебелото черво у нас пречи на лечението
  • Късната диагностика на рак на дебелото черво у нас пречи на лечението

Заболяемостта от рак на дебелото черво у нас е с 10% по-висока от средноевропейската, а преживяемостта на болните - с 11 на сто по-ниска. Основната причина за това е късната диагностика на заболяването в България, информираха специалисти в областта.

Оказва се, че у нас в първия стадий на болестта се диагностицират едва 11% от заболелите. За сравнение, в трети и четвърти стадий се откриват почти половината от случаите.

По последни данни за една година от рак на дебелото и право черво заболяват 4200 души, а от заболяването умират 2400 души, информира един от най-добрите медицински онколози у нас проф. Константа Тимчева.

"Проблемът е в късната диагностика. Заболяването в повечето случаи протича дооста коварно, с дискретна симптоматика - неопределена тежест и подуване на корема,болки, проблеми с изхождането, редуване на запек и диария, усещане за чуждо тяло в областта на ануса и други. Тези оплаквания не са типични и пациентите дълго време биват лекувани за някакви елементарни възпалителни заболявания - гастрит, колит", обясни проф. Тимчева.

В 25% от случаите ракът на простатата е следствие на генетична обремененост, а при цели 75% от заболелите, той е причинен от начин на живот и околна среда, допълва д-р Марчела Колева, друг от най-добрите специалисти по медицинска онкология у нас.

"Пациентите трябва да са наясно с рисковете като фамилна обремененост и работна среда. Имаме доста пациенти, които работят с високоволтови дъги, химични производства, които се занимават с радиоизотопи, например в урановите мини, и никой не им е казал, че трябва да си направят профилактични прегледи. Навременната диагностика води до много по-малко инвалидизиращи оперативни намеси. Когато злокачественото образувание е хванато в по-ранен стадий, не се налага целият ужас на последващата лъче- и химиотерапия", обясни д-р Колева.

Препоръката на лекарите е всеки човек, навършил 45-годишна възраст, да се подлага веднъж на пет години на преглед, за да профилактира евентуална поява на заболяването.