Историята е пълна със случайни открития, от откриването на Америка до създаването на хапчето виагра, предаде Франс прес. Нобелови награди също са присъждани за случайни открития - рентгеновите лъчи (в областта на физиката, 1901 г.), пеницилина (медицина, 1945 г.), фулерените, които откриват пътя към нанотехнологиите (химия, 1996 г.), полимерите, които са проводници на електричество (химия, 2000 г.), бактериите, причиняващи язви (медицина, 2005).
Най-спорните Нобелови лауреати
В експерименталните науки случайността прави услуга само на подготвените умове, предупреди през 1854 г. Луи Пастьор, имайки предвид откриването на връзка между електричеството и магнетизма от датския учен Ханс Кристиан Оерстед. Той си играел с медна жичка и компас, когато забелязал, че стрелката му се наклонила към проводника.
Както и Пастьор, холандският учен Пек Ван Андел вярва в непредвидимото. Той обаче уверява, че до откритието се стига след продължително търсене и че в редица случаи е от полза интуицията. "Не вярвам в случайните открития, а в случайните наблюдения - поясни той. - Често използвам метафора, свързана с разхождащ се човек, който е тръгнал да откъсне определен вид цвете, а открива по-интересни видове цветя."
Любопитни факти за Нобеловите награди
През 1754 г. английският философ Хорас Уолпоул, който поставя основите на готическия роман, въвежда в употреба думата serendipity - способност да се откриват случайно интересни или ценни неща. Думата е свързана с приказка за царя на Серендип (названието на Шри Ланка на персийски), който изпратил синовете си да изследват света.
Сред най-известните случайни открития е дебаркирането на Колумб в Америка, след като мореплавателят вярвал, че е открил път към Индия. В енциклопедиите има и други случайни открития.
През 1895 г. германецът Вилхелм Рьонтген открил лъчи, които преминават през черна хартия. Докато през 1928 г. в Лондон почиствал кутии, в които имало колонии стафилококи, Александър Флеминг забелязал, че част от бактериите са унищожени от спори, които вероятно са били отгледани от негов колега в лабораторията. Така Флеминг открил пеницилина. След това дошъл ред на микровълновата печка, структурата на ДНК, хапчето виагра, което е създадено, докато се разработвало лекарство срещу гръдна жаба.
Пек Ван Андел е определил три категории способност да се откриват случайно интересни или ценни неща - "псевдоспособност" (Флеминг намира онова, което търси), "позитивна способност" (Рьонтген намира онова, което не е търсил) и "негативна способност" (Колумб открива онова, което не е търсил, и не забелязва, че е допуснал грешка).
Източник: БТА
