Бившият израелски президент Шимон Перес беше водещ фактор в преговорите с палестинците, заради които получи Нобеловата награда за мир, предаде Франс прес.
Перес е един от основните архитекти на историческите мирни споразумения в Осло (1993 и 1995 г.) между Израел и Организацията за освобождение на Палестина. Тези споразумения положиха основите на палестинската автономия и от тях се очакваше да доведат до мирен договор.
Като външен министър на големия си съперник от Партията на труда Ицхак Рабин той бе натоварен да води преговорите. Споразуменията донесоха Нобелова награда за мир на Перес, както и на Рабин и на палестинския лидер Ясер Арафат през 1994 г.
Решението с две държави, израелска и палестинска, които мирно съжителстват една до друга, "е единственият начин да се сложи край на тероризма, на насилието и на омразата", каза той през февруари за сп. "Тайм" въпреки западането на тези споразумения.
Перес е участвал и в мирните преговори с Египет и Йордания, единствените арабски страни, с които Израел е подписал мирен договор.
"Не аз съм се променил. Мисля, че се промени ситуацията. Докато съществуването на Израел бе застрашено, бях това, което бихте нарекли ястреб. Щом усетих, че арабите са отворени за преговори казах, че и ние това предпочитаме", каза той пред "Тайм".
В Израел аурата му на последен оцелял от поколението на основателите на Израел и активното му политическо присъствие в течение на десетилетия го наложиха като водеща фигура.
Два пъти премиер от 1984 до 1986 г. и от 1995 до 1996 г., президент от 2007 до 2014 г., министър на отбраната, на външните работи, на финансите, съратник на Давид Бен Гурион, Рабин и Ариел Шарон, той се превръща в уважаван авторитет, макар и често да е бил критикуван на различните си длъжности, както в управлението, така и в опозицията.
През 50-те години като генерален директор на министерството на отбраната участва в снабдяването на Израел с модерни оръжия, по-специално от Франция, с която е бил привилегирован посредник в едни тесни отношения.
Участва в подготовката на Суецката експедиция от 1956 г., в която действат заедно Израел, Франция и Великобритания.
През 70-те години като министър на отбраната подкрепя строежа на първите еврейски селища на окупирания Западен бряг, които впоследствие се разраснаха и днес са широко смятани за препятствие пред постигането на мир.
През 1996 г. е премиер, когато над 100 цивилни са убити в бомбардиран от Израел лагер на ООН в ливанското село Кана.
Като генерален директор на министерството на отбраната Перес полага основите на израелската ядрена програма и работи за изграждането на реактора в Димона, където основен доставчик е Франция.
Приписва си заслугата, че по онова време е въвел прилаганата и досега политика на неяснота от страна на Израел дали притежава ядрени оръжия или не. Перес оправдава изграждането на реактора в Димона с недостига на енергийни ресурси на Израел, но изтъкна и възпиращите му свойства.
"За мен няма никакво съмнение, че Димона даде на Израел възпираща сила. Смятам, че Димона беше първата крачка към Осло", каза той през 2014 г.
Роден в богато семейство през 1923 г. в тогавашна Полша и днешна Беларус, Перес емигрира през 1934 г. в управляваната от Великобритания Палестина. В кибуца се захваща отрано с политика и през 1947 г. се присъединява към предшественика на израелската армия Хагана. Негов покровител става Давид Бен Гурион, който обявява създаването на държавата Израел.
Перес е избран за депутат през 1959 г. и служи в парламента почти без прекъсване до встъпването си в длъжност като президент през 2007 г. Бил е женен за починалата през 2011 г. Соня. Имат три деца и няколко внуци.
Източник: БТА
