Православната църква чества Кръстовден
Православната църква чества Кръстовден / БГНЕС, архив

Днес, когато Българската православна църква чества Кръстовен, българският патриарх Неофит ще отправи молитва за началото на новата учебна година.

От 9.30 ч. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" ще бъде отслужена празнична светата Литургия, съобщават от Синода. Веднага след литургията, която се очаква да приключи към 11.00 ч., в израз на разбирането на Църквата, че всяко добро дело трябва да започва с молитва към Бога, ще бъде отслужен молебен за успешно начало на учебната година.

Патриарх Неофит ще отправи молитва към Бога за да изпроси Неговото благословение и закрила над българските учащите се българи. В съслужението ще вземат участие и Браницкият епископ Григорий, Маркианополският епископ Константин, главният секретар на Светия Синод архим. Герасим, както и столично свещенство.

Според църковното предание света Елена, майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен.

Два века по-рано той бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерили пещерата в която бил погребан Христос. Намерили и три кръста. Кой от тях е Христовият разбрали, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст  полага в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Всяка година в нощта срещу Кръстовден десетки вярващи посещават Кръстова Гора, където според преданието се съхранява частица от кръста, на който е разпънат Исус Христос.

По традиция християните нощуват на това място, тъй като то е известно с необичайно силната си енергия. Рано сутринта пък се отслужва водосвет на самия кръст - символ на мястото. До него се стига по стълби отстрани, на които са построени 12 параклиса с имената на 12-те апостоли. Според родната традицията на днешния ден нощта и денят се кръстосват и настъпва есенното равноденствие.

Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер. На този ден най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита с украса от кръст върху нея.

Смята се, че от днес Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват и студът наближава. На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено - червен пипер, домати, репички, червени ябълки.

На трапезата се слагат грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни. Честито на всички, които носят имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан и Кръстана.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Общество