Здравейте, казвам се Ирина, а приятелите ми ме наричат Ирини. Аз съм PR експерт, телевизионен водещ, влогър, съпруга и от десет години майка на пълен работен ден. Гонейки стрелките, пътувам през живота с моето семейство, което включва един брой мъж и често до четири броя деца, три от които имах удоволствието лично да износя в своя корем. Понякога пътуването ни е спокойно, идилично и красиво като в рекламите на многодетните семейства. Друг път сякаш сме се качили в надуваема лодка и сме се спуснали по най-стръмната река, но вероятно това е нормално, защото ние сме семейство. Аз знам какво е да обичаш. Обичам да пиша, обичам да чета, обичам да готвя, обичам да рисувам, обичам да снимам, обичам да чопля в градината си, обичам да медитирам, да се препичам на припек. За нищо от това вече нямам време.
Дали съм щастлива? Ако говорим за клишето мъж, къща, деца - да, мога да кажа, че съм изградила една идилична картина, към която всяка неомъжена жена се стреми. Но някъде дълбоко в себе си аз си оставам търсач. Често пъти изпитвам неудовлетворение за това, че още се търся, а не ми остава време да погледна на нови и нови места дали пък не съм там.
От духовни науки се интересувам от най-ранна възраст. В търсенето на отговор съм минала през почти всички религиозни и философски течения. Като започнем от Дъновизъм, минем през кришнарство, християнство и се спрем до будизма. Най-често търся отговор на въпроса "Кой съм аз?". Най-важните уроци в живота съм ги научавала именно в ситуациите, в които по един или друг начин съм отхвърляла или съм се заричала, че аз точно това никога няма да направя. Бях се зарекла, че никога няма да се развеждам, че няма да имам повече от две деца, защото няма да смогвам да се оправя, а това да вляза в риалити, особено пък в Big Brother - забрави, никога!
Представям си го като Дисниленд за възрастни. Място, което да ме пораздруса емоционално, да ме зареди, да ме обнови... Наистина ще ми е любопитно какво ще науча за себе си и дали ще се преоткрия на място, на което ще съм без децата. Защото запълвайки ежедневието си изцяло с техния живот, с техните потребности, настроения и мечти, наистина започнах да губя себе си. Не знам точно коя съм. Надявам се там да разбера нещо ново за себе си. Искрено се надявам, че колегите Съквартиранти не измерват своята специалност, ВИП и значимост с външния си вид, с банковата си сметка или с броя лайкове под снимки във Facebook. В случай че има някой объркан, на линия съм да му помогна да се раздели с някой друг етикет или поне с някой екстеншън.
