В цялата си прелест пред вас се появява Ути, или както се водя по паспорт - Петър Петров Бъчваров. Напоследък модата да имаш собствено кулинарно шоу буквално заля пазара, но историята помни първите. Вашият приятел Ути се появи като първи кулинарен водещ точно преди 20 години и определено си тежа на мястото.
Да бъдеш на екран 20 години, без прекъсване, да направиш няколко хиляди предавания, все още да те обичат и все още да ти е интересно да водиш такова предаване, не е никак лесно. Ако някой може да се похвали с нещо подобно, моля да дойде и да ми се обади. Нямам претенция за величие, но определено обичам да правя големи неща. Няма на кого да доказвам колко съм голям - аз съм го направил през годините, защото взимам една моя идея и веднага я построявам. От нея израства огромна машина, тиган, барбекю или казан и те са факт, никой не може да ми ги отнеме.
Винаги съм бил себе си и затова имам изключително негативно отношение към онези малки човечета, които са преливащи едно в друго, сменят си мнението, характера, лицето. Моля ви, малки човечета, които се опитвате да копирате онези, които са измислили собственото лице - намерете се!
Хората, които са се сблъсквали с мен в по-екстремни състояния, смятат, че имам избухлив характер, и да ви кажа честно, са прави. Много съм емоционален, бързо паля, мога да запаля за секунда, но пък след това бързо се успокоявам, мога и бързо да се усмихна. Нещото, което може да ме изкара извън нерви, са лицемерието и глупостта. Ненавиждам кухите лейки. Долу кича, долу буламачите!
Животът в скъпи тоалети, много луксозни лимузини и супер луксове определено не е за мен. Аз съм съвсем обикновен, натурален човек. Трудно се справям с изключително лъскавия и лицемерен етикет на подобни общества. Новоизлюпили се първенюта, които изведнъж решават, че са светски персони и са супер хай, са изключително смешни, дори гротескни.
Много ми е интересно да вляза в среда, в която хората ще имат претенциите, че са светски хора. Смятам активно да участвам в живота на Къщата, и да ви кажа честно - дразнителите няма да ги оставя на мира. Вкусът на Big Brother в повечето случаи, меко казано, е горчив. Затова влизам в кухнята на нещата, за да ги пипна, да ги трансформирам, ако трябва да изрина всичко и да започна отначало и смятам, че ще успея.
