Ръцете раждат красота, така е озаглавила книгата си Симеонка Стойчева от Велико Търново, известната 93-годишна тъкачка на стан, която е посветила живота си на съхраняването на традициите на българския народ.
Симеонка Стойчева представи свои колани, тъкани "на кори" в Етнографския музей на открито "Етър" по време на Майсторската надпревара от ХІV Международен панаир на традиционните занаяти.
Посетителите видяха уникални произведения на изкуството, сътворени през годините, всеки със своя история и смисъл. Самата Симеонка Стойчева, независимо от възрастта си, пристигна в музея, придружена от близките си, а хората я разпознаваха и споделяха, че са се учили да тъкат от нейната книгата.
Тъкачките на колани „на кори” вплитат багри от природата в своите творби
За Симеонка Стойчева тъкачеството не е просто занаят, а мечта, която за първи път се появила в съзнанието й, когато била малка и отишла на гости при своята вуйна. Камина, миндер, трикраки столчета и стан, на който се работи - това видяла малката Симеонка, почувствала уюта и замечтала за него.
Предлагат ЮНЕСКО да обяви Стойна Кръстанова за Живо човешко съкровище
И когато някой живее с мечтите си, съдбата му помага. Съпругът на Симеонка й построил къща, а таванската стая обзавел така, че да накара жена си да почувства желания уют.
"Имах вече камината, столчетата, една приятелка на майка ми даде стан и ми показа как се тъче", разказва спомените си тъкачката.
Симеонка Стойчева работи и с гайтан. Задругата на майсторите е организацията, която отваря пред трудолюбивата българка много възможности. Тя прави изложба в Париж и получава награда, а след това нейни изделия са представени на много места извън България.
Симеонка Стойчева е най-активна в средата на миналия век. Тя обучава много ученици, благодарение на кръжочните форми, а със съмишленички обикалят селата около Велико Търново и успяват да намерят шест стана, на които да се работи.
В онова време се оказва особено трудно да се доставят материали за учениците, обучавани на занаята тъкачество. Симеонка Стойчева успява да договори доставки от бракувани фабрични чорапи, които тъкачките разплитали и използвали в работата си. Желанието да се уреди този сложен въпрос я среща с Людмила Живкова.
"Бях решила да отида при Тодор Живков (държавен глава на България до 1989 г.), но него го нямаше и ме заведоха при Людмила (Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, ангажирана с политиката по култура)", разказва Симеонка и не може да скрие отличните си впечатления от дъщерята на тогавашния Първи.
Симеонка Стойчева се занимава с тъкачество повече от 50 години. Тя успява да създаде свой художествен стил, сътворените от нея тъкани съхраняват традиции от всички краища на България.
Кърпите, чергите, коланите, възглавниците, паната на Симеонка Стойчева не са просто вещи за домашна употреба. Те са произведения на изкуството, сътворени от един велик майстор.
