Русе ще почете Деня на Съединението. Тържествена церемония в чест на 131 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ще се проведе пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война. От 11.00 часа на площад „Ал. Батенберг“ ще бъде строен почетен караул, а военни маршове ще изпълни Общинският духов оркестър с диригент Димчо Рубчев.
Заупокойна молитва в памет на загиналите и благодарствен молебен в чест на Съединението на България ще отслужи Н.В.Пр. Русенски митрополит Наум заедно със свещеници от Русенската Митрополия.
Актьорите от ДТ „Сава Огнянов“ – Венцислав Петков и Ивайло Спасимиров ще бъдат водещи на програмата, която ще включва празнично слово на областния управител на Русе – Стефко Бурджиев, както и слово на проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей - Русе.
Всички желаещи ще имат възможност да положат цветя на паметника в края на церемонията.
Голямото събитие, описано от историците като едно от най-високите постижения на българския дух и сила.
Пътят към Съединението минава през съпротива срещу решенията на Великите сили, усилия за поддържане отношенията между княжеството и Източна Румелия, до неуспешните акции през 1880 и 1884 г.
Подготовката на историческото събитие започва със създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), в Пловдив през 1885 г.
Изработена е програма и устав, които наподобяват тези на БРЦК. За председател е избран Захари Стоянов.
Член 1 от програмата определя целта на комитета:
"Българският таен централен революционен комитет има за цел окончателното освобождаване на българский народ чрез революция морална и с оръжие“.
Организацията се заема с образуването на революционни комитети в градовете Хасково, Стара Загора, Сливен, Чирпан, с. Голямо Конаре и др.
Те се водят от дейци, активно участвали в борбите за национално освобождение и срещу решенията на Берлинския договор. По силата на този договор, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).
Едни от най-известните дейци са Димитър Ризов, капитан Коста Паница, Георги Странски и др.
Възникването на комитета в Източна Румелия не е случайно.
Традицията на националосвободителните борби през Възраждането се подготвят именно в тази област. В Източна Румелия се създава комитетска мрежа, чиято дейност, замираща след всеки неуспех, е готова да възкръсне при първия сигнал.
През летните месеци на 1885 г. обществените вълнения в Източна Румелия се повишават.
Едно след друго в различни части на областта стават сблъсквания между властите и населението.
Най-масовата демонстрация организирана от БТЦРК е по време на голямото честване на 17-годишнина от героичната гибел на Хаджи Димитър и неговата чета.
През юли на връх Бузлуджа се стичат около 300 души – бивши опълченци, дейци по предстоящата акция, дори и майката на Хаджи Димитър. На мястото те произнасят речи, които изразяват голямата любов на народа към България.
Комитетът определя дата на въстанието – 15 септември.
Изпратени са двама пратеници, които да запознаят княз Александър Батенберг с плановете им. С тази важна задача са натоварени Димитър Ризов и майор Сава Муткуров.
"Тайният революционен комитет е решил да прогласи съединението, даже при отказа на Ваше Височество", заявява накрая Ризов.
Междувременно вълненията в Източна Румелия се засилват. На 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието.
През нощта на 5 срещу 6 септември край Пловдив се събират въстанически отряди.
Първа пристига четата водена от Чардафон Велики (Продан Тишков). На разсъмване майор Николаев влиза в конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг пристига в Търново, където издава манифест, утвърждаващ присъединяването на Източна Румелия.
Съединението на 6 септември 1885 г. не се одобрява от Османската империя и започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.
На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война.
На-критичните дни от войната са 5, 6, 7 ноември, когато се водят сражения край Сливница. Въпреки лошото време, умората и мъчителния преход на войските от Южна България войниците ни отбиват неприятелските нападения и настъпват.
Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава голямото и дълго чакано дело.
Съединението разкрива твърдото желание на българите да постигнат националното единство
