КНСБ: Премахването на МОД би ни върнало назад
КНСБ: Премахването на МОД би ни върнало назад / БГНЕС
КНСБ: Премахването на МОД би ни върнало назад
89375
КНСБ: Премахването на МОД би ни върнало назад
КНСБ: Премахването на МОД би ни върнало назад
  • КНСБ: Премахването на МОД би ни върнало назад
  • КНСБ: Премахването на МОД би ни върнало назад

Премахването на минималния осигурителен доход би ни върнало в изходна точка. Това обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров в отговор на искането на бизнеса праговете да отпаднат. В началото на месеца работодателите и синдикатите трябваше да договорят минималните осигурителни прагове, но четирите националнопредставителни работодателски организации призоваха членовете си да не подписват споразуменията. Така преговорите ще продължат до 16 септември.

Бизнесът иска отмяна на минималните осигурителни прагове

Отмяната на минималните осигурителни доходи е връщане назад, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му не трябва да се премахват, ако искаме ред в отношенията между труда и капитала и да не се нарушават осигурителните права на хората.

"До 2003 година, когато Шулева (Лидия Шулева - по това време министър на труда и социалната политика в кабинета на Симеон Сакскобургготски - бел. ред.) предложи въвеждането на минималните осигурителни доходи, имаше не единични, а масови случаи на цели фабрики, които се осигуряваха от чистачката до директора на минимална заплата. Подобен процес ще се развихри, ако се отменят минималните осигурителни доходи. Ще се върнем пак в изходната точка, която вече 13-14 години се мъчим да променим", каза профсъюзният лидер.

Димитров обясни, че вече всички виждат смисъла от предприетата преди години стъпка. "Майките виждат, че получават майчинските върху реалната заплата, на която са осигурявани, а не на минималната, както беше тогава. Тези, които излизат в болнични, виждат, че получават болничните си върху реалната заплата, на която са осигурявани, а не върху минималната", обясни Димитров.

Според лидера на КНСБ няма проблем да се увеличат МОД-овете. Един от примерите е от икономическата дейност "Добив на сторителни материали за специалисти", където средният осигурителен доход е 2107.17 лева при минимален договорен праг от 534 лева за тази година. Съотношението е близо 400 процента. Как да твърдим, че в тази дейност има проблем за увеличение на минималния осигурителен доход, като средният е четири пъти по-висок, каза още Димитров.

Към момента са подписани четири споразумения, някои от които се оспорват. Преговорите продължават до 16- ти септември.