Буря от недоволство в учителските среди предизвикаха нови правила за т. нар. приобщаващо обучение в наредба на МОН. Реакцията подпалиха преподаватели от панагюрското СОУ „Нешо Бончев” с отворено писмо до авторите на документа и становище, в което по точки са посочени най-слабите му места. И двата разпространени от панагюрци текста бяха подети от други училища в Пазарджишко, които ги качиха на официалните си сайтове, давайки ясен знак, че също като колегите си не са склонни да се примирят с поредната доза излишна бюрократщина в работата си.
Недоволните определят наредбата като поредното безсмислено редене на членове и алинеи, вменяващо на учителите допълнително отговорности, присъщи на социалните отдели и центрове, които и сега изискват безброй отчети за свършеното с различните деца в училище. Текстовете в нормативния документ са изтъкани от ненужни повторения, объркваща обстоятелственост и неточност, посочва се още в отвореното писмо. Продължава се тенденцията за въвеждане на нови понятия за вече познати явления, документи и длъжности. А работата надали ще бъде по-ползотворна само заради използването на термини като „координатор”, „рамка на оценка”, „кризисна интервенция”.
Преподавателите не отричат, че децата със специални образователни потребности, застрашените от отпадане, невладеещите български език, учениците с проблемно поведение и без семейна подкрепа имат нужда от допълнителна подкрепа. В училищата и в момента действат изградени комисии за подкрепа на ученици със СОП, комисии за работа с ученици с противообществени прояви, учителите провеждат системно и по график допълнителна работа с изоставащи ученици, готвят безвъзмездно ученици за олимпиади, състезания и др. И днес директорите награждават, според възможностите на училището, своите изявени възпитаници.
В новата наредба обаче е предвидено за всеки ученик да бъдат създадени екипи от преподаватели и специалисти, които да правят оценка на потребностите за личностно развитие, да създават графици, да изготвят планове за действие и индивидуални образователни програми, да правят анализи и отчети. Иначе казано, във всеки клас трябва да има най-малко по 4-5 екипа - за ученици със СОП, за надарени ученици, за ученици с девиантно поведение и т.н.
Авторите на отвореното писмо припомнят, че освен към трудните деца учителят има ангажименти и към всички останали. След цялото писане и отчитане на дейностите с тези под средното ниво обаче няма да остане творческа енергия за останалите. Те задават въпроса кога да преподават, кога да се самоусъвършенстват и подготвят уроците си, за да са в крак с времето, колко заповеди дневно ще подписват директорите за сформиране на екипи и кой ще осигури нужните средства за специалистите, посочени в наредбата – ресурсен учител, логопед, психолог и др.
Качественото прилагане на този стандарт налага привличане на допълнителни човешки ресурси, а учебните заведения и без това изпитват глад за учители и се примиряват с всякакви хора без мотивация, знания и основни умения за работа в училище. Не е ясно откъде ще се търсят извънредните кадри, нито кой ще осигури заплатите им и какви ще са те. Самите преподаватели пък ще са принудени да изпълняват ролята на социални работници, администратори и секретари. Шокиращо е изискването за всеки ученик да пишат план за действие.
Ако искаме добре работещи учители, нека им оставим време за творчество, призовава отвореното писмо. Чрез него екипът на панагюрското училище настоява за методика за приобщаването, която да формулира ясно неговия смисъл и ефекта му върху всички деца в класната стая.
В края на преливащия от възмущение текст преподавателите задават няколко резонни въпроса: „Защо МОН не създаде план за действие, за да бъдат готови в срок учебниците по новата учебна програма? Защо не бяха създадени екипи, които да разгледат обстойно всеки член от наредбата, съвместно с учителите от страната? Защо не бяха апробирани идеите в новите проекти?”.
