Две майсторки от Разград ще участват в тазгодишното издание на Майсторската надпревара, част от Международния панаир на традиционните занаяти в Етнографския музей на открито „Етъра“. Традицията датира от 1981 г. и е свързана с отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. Надпреварата пресъздава „облог", заради който най-добрите майстори от различен всяка година занаят „мерят сили" в продължение на няколко дни.
Тазгодишната надпревара е по „тъкана на колани на кори“. В нея ще участват 6 дами: холандка, майсторки от Търговище, Шумен, Пловдив и разградчанките Цвети Терзиева и Николинка Тодорова.
34-годишната Цвети Терзиева е най-младият участник в надпреварата. Тя е майстор Художествено плетиво, член на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Има интереси към различни традиционни занаяти. Участвала е в международни и национални изложби и фестивали в страната и чужбина.
Николинка Тодорова е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори", тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.
Надреварата ще се проведе на 2 септември в ЕМО“Етъра“. Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен - точно копие на колан, тъкан „на кори" и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора" на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка" и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър" през следващата година.
Занаятът „Тъкане на колани „на кори" е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство. Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори" е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.
Тъканите колани „на кори" са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.
Коланите, тъкани „на кори" са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия.
Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан.
Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож. Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент.
Ширината на колан, тъкан „на кори", може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.
