Етнографският музей на открито „Етър" е утвърдената в България институция, която проучва и представя пред широката публика занаятчийските традиции на народа ни и техните проявления в съвременността.
Една от емблематичните прояви в музея е Майсторската надпревара, която се провежда в дните на Международния панаир на занаятите. Традицията датира от 1981 г. във връзка с отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. Надпреварата пресъздава „облог", заради който най-добрите майстори от даден занаят „мерят сили" в продължение на няколко дни.
История на Майсторската надпревара:
Първоначално са организирани надпревари между бакърджии в три последователни години (1982, 1983, 1984). През 1985 и 1986 година се дава възможност за изява и на ножарите. През 1989 г., по случай 25 юбилей на „Етър"-а - музеят е домакин на майстори ковачи.
Следва период, през който атрактивното събитие не се провежда, но то не е забравено - нито от екипа на музея, нито от публиката, нито от занаятчийската общност в страната.
Международният панаир на народните занаяти възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър". През годините в нея участват представители на различни занаяти:
2003 г. - бакърджийство
2004 г. - ръчно плетиво
2005 г. - пастирска резба
2006 г. - ковано желязо
2007 г. - копаничарство
2008 г. - грънчарство
2009 г. - ножарство
2010 г. - плетене с царевична шума
2011 г. - гайтанджийство
2012 г. - плъсти
2013 г. - дървостругарство
От 2003 г. до 2014 г. в надпреварите участват майстори от над 30 селища на България.
Въпреки, че се провеждат в дните на Международния панаир на занаятите, състезанията имат своя самостоятелна структура и регламент:
Изработване на копие на задължителен традиционен предмет представен в оригинал - избран от журито на състезанието.
Изработване на втори предмет, с характерна форма и украса от съответния регион, от който е даден участник.
Сложността и на двата предмета, които се изработват в състезателните дни са съобразени с времетраенето на състезанието.
Състезанието продължава четири дена, след което тричленно жури, (в което по право участва уредник от ЕМО „Етър", майстор специалист и специалист от музеен или научен институт), оценява изработените предмети.
Обявяването на резултатите от състезанието е кулминацията на „Вечерта на майстора".
През 2014 година, във връзка с 50-годишнината на ЕМО „Етър", е проведена първата международна надпревара. В нея се състезават майстори от Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Румъния, Унгария, Уганда (Африка). Българските майстори показаха най-популярните през Възраждането грънчарски школи - бусенска, троянска и габровска.
Майсторска надпревара през 2016 г. - „Тъкане на колани „на кори"
През 2016 г. Майсторската надпревара в Етнографски музей на открито „Етър" е част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти и започва на 2 септември от 13:30 часа. Посветена е на занаята „Тъкане на колани „на кори".
Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен - точно копие на колан, тъкан „на кори" и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора", която тази година е на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка" и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър" през следващата година.
Занаятът „Тъкане на колани „на кори" е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство.
Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори" е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.
Тъканите колани „на кори" са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.
Коланите, тъкани „на кори" са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия.
Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан.
Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож. Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент.
Ширината на колан, тъкан „на кори" може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.
С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове - черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.
Представяне на участниците в Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори".
Annelies Tajman - Bergisch от град Девентер, източна Холандия е чуждестранен участник в надпреварата. Тя започва да се занимава с тъкане на колани „на кори" преди 20 години, след едно посещение на музей на открито в Холандия. Annelies Tajman - Bergisch е музикант и учител по народни танци, интересува се от носии и бродерия.
Марияна Георгиева е от Пловдив. Член е на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1987 г. със занаят „художествени тъкани". Изработва платове, престилки и колани по автентични образци. Участва със своя продукция в изложби и е активна в работата на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.
Софка Димитрова е от Шумен. По професия е тъкачка. През 2014 г. със занаята „Тъкане на колани „на кори" влиза в Националната система „Живи човешки съкровища" към Министерство на културата.
Николинка Тодорова от Разград е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори", тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.
Цветалина Терзиева от Разград е майстор по „художествено плетиво". Член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Показвала е своите умения на различни форуми в страната и чужбина.
Параскева Стоянова е от Търговище. От 1992 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, секция „Тъкани". Представител е на Регионалната занаятчийска камара в Търговище. От 2013 г. започва да тъче колани „на кори". Участва в много изложби в цялата страна.
