Паметникът на Бузлуджа има шанс за втори живот. Вариантите да се съхрани за поколенията са 4, но с най- голяма полза за поколенията е превръщането му в Монумент на времето.
Това е изводът, направен от арх. Дора Иванова, автор на идеята за консервацията на Паметника на социалистическата идея и превръщането му в такъв монумент, представен снощи пред казанлъчани.
Според арх. Иванова, „шансът да се съхрани това национално архитектурно богатство е обявяването на Паметника, в паметник на културата. Този статут би позволил на държавата или на други организации и общини да кандидатстват по ОП „ Региони в растеж", ОС 6 за Регионален туризъм, по която ще бъдат разпределени 85 млн. евро, съобщи още арх. Иванова.
Нейни изчисления сочат, че за грубото съхраняване и консервиране на паметника, във вида, в който ев момента и превръщането му в Монумент на времето, ще са нужни около 2,5 млн. лева, с уговорката, че това е при положение, че конструкцията на паметника не се нуждае от укрепване. Арх.Дора Иванова определи Бузлуджанския паметник като „част от неразкрития потенциал на Казанлък - град, богат на културно-историческо наследство".
Пред гражданите, уважили мултимедийното представяне на проекта„Бузлуджа - паметта на времето", и откриването преди това на едноименната изложба, тя съобщи, че минимум 500 хиляди лева на година могат да бъдат генерираните приходи само от билети за посещения на паметника, при положение, че се запази сегашното ниво на туристи, посещаващи района на Казанлък- 100 хиляди души годишно. При вход от 6 лева за възрастни и 2 лева за ученици и студенти, без нищо друго, това биха могли да са генерираните приходи, добави възпитаничката на Берлинския технически университет.
15 цветни двустранни пана с фотоси на 10 фотографа от няколко страни, в продължение на месец ще разказват от площад „Севтополис" в Казанлък историята на един от най- оригиналните паметници на човечеството, негова човешка разруха и потенциала му.
Експонирането на фотосите на открито е за първи път в България, като амбицията на арх. Иванова е изложбата да обиколи по този начин страната.
В Казалък е първото такова мащабно представяне на проекта на открито в България.
Повод за представянето стана 35 годишнина от откриването на монумента на Бузулуджа, състояло се с грандиозни чествания на днешния ден през 1981 година.
На тогавашните големи тържества присъства целият партиен и държавен елит на страната. Изграждането на паметника, известен и като Чинията, продължава 8 години, като за това са събрани 16 млн. лева дарения от продажбата на пощенски марки и самооблагане от българския народ и 9 млн. лева от тогавашната българска държава.
Малко известен факт е, че уникалната конструкция на паметника е изчислена в тогавашния СССР.
Спирането на днешната разруха и запазването на уникалния паметник и превръщането му в монумент на времето, разказвашщ историята на страната може да струва в пъти по-малко, убедена е арх. Дора Иванова.
„Бузлуджа не е идеология, а памет", заяви на откриването на експозицията кметът на Казанлък Галина Стоянова, като сподели, че „много бих искала да заведа там един ден своите внуци и да не се срамувам, че съм участвала в разрухата."
Проектът на арх. Иванова няма за цел да се възвърне предишния блясък на паметника, а да се съхрани до фаза на настоящата разруха, като своеобразна част от новата ни история и реакция от времената.
За целта е създадена и специална фондация и банкова сметка. Въпросът за опазването на паметника бе поставен лично и пред премиера Бойко Борисов по време на неговото посещение в Казанлък.
Проведена бе среща и при министъра на културата Вежди Рашидов, с представители на различни институции и архитекта на паметника Георги Стоилов.
След Казанлък, на 15 септември в НДК в София, проектът за преустройството на паметника във форум за история и изкуство, ще бъде представен пред столичната общественост.
Уникалността на сградата и огромния интерес от чужди туристи към нея през миналата година, е станал повод паметникът да получи Сертификат за атрактивна туристическа дестинация на престижната форум tripadvisor. Отличието обаче не е връчено, независимо че от организацията присъдила сертификата пристигат в България. Причината е, че е не е имало институция, която да го получи.
Така едно от уникалните български архитектурни съкровища, на което се диви цял свят, остава сиротно и към момента.
