Литургия, посветена на празника Голяма Богородица ще се проведе на 15 август, понеделник, в църквата “Свето Богоявление” в ЕМО “Етър”. През целия ден входът за посетители в музея е свободен.
Днес е е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Той е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. 15 август е храмов празник на габровската църква "Успение Богородично", на Соколския манастир и всички храмове, които носят името на Божията майка. Празничната литургия в "Успение Богородично" ще започне в 09:00 ч.
От 11:00 до 16:00 ч. на чардака над Табашката работилница ще бъде представено традиционното домашно занятие Плетене с Калоферска дантела.
“Когато работиш дантела, мястото ти не бива да изстива”, казвали калоферските жени. Този тип домашно занятие е родило и още много мъдри „приказки”. Например, че „докато мъжът работел – изхранвал семейството, през това време съпругата плетяла Калоферска дантела и така построили къщата”.
В домашната пещ в двора на къщата с Работилница за музикални инструменти ще бъде представено замесване и изпичане на хляб с квас.
“Кога точно е навлязъл квасът в българската кухня, не е известно. Сигурни данни има за ХV-ХVІ век, но вероятно е бил познат много по-рано. В традицията квас се получава по няколко начина. Най-старият е със замесването на брашно и вода до гъста каша. Чисто брашно, сол и вода, която в някои райони като Ивайловградско се опява от свещеник, се забъркват и оставят да втасат за един-два дни в гърне. Много често след месенето се оставя тесто, което се прави на питка, покрива се с брашно и се използува като квас за следващото месене. Друг начин за приготвяне на квас е с помощта на отвара. Тя се приготвя от сварен, изсушен и после смачкан стар боб (Девинско). Сваряват се боб, ечемик, шушулки от хмел, люти чушки и с водата се попарват трици или царевично брашно; към сместа може да се сложи и стар квас; от тестото се правят питки, които се изсушават (Севлиевско). За приготвяне на квас се използува и липа. Също така се оставя вода "да преспи, да се венчае" с хмел, люти чушки, червен лук за една нощ и на другия ден се замесва с царевично брашно (Тревненско).”
Източник: Георгиева, Ив. Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас. – БЕ, 1993, № 3, с. 15-23.
