Тази седмица американската армия започна да бомбардира цели на "Ислямска държава" в Либия, с което отвори още един фронт във войната си с терористичната групировка. Кампанията беше предприета, за да се помогне на либийските бойци, съюзени с новото, международнопризнато правителство на страната, да прогонят "Ислямска държава" от крайбрежния град Сирт, който от 2014 г. служи като база за усилията на ИДИЛ да установи клон в Либия.
"Халифатът" все повече се свива и ИДИЛ насочва внимание към глобални атаки
Предвид разпокъсаната вътрешнополитическа ситуация в страната и обърканата смесица от милиции, родени от гражданската война през 2011 г., в която Съединените щати играха ключова роля, правителството на Обама открай време се колебае да се ангажира отново във военно отношение. Американски служители обаче се разтревожиха, след като "Ислямска държава" предприе бързо настъпление по либийското крайбрежие, налагайки драконовски обществени закони и извършвайки брутални екзекуции. През последните седмици съюзените с правителството милиции постигат значителен напредък в отвоюването на територия от ИДИЛ. Те обаче понесоха тежки загуби, което накара либийския министър-председател Файез Сарадж да поиска от Съединените щати да помогнат с въздушни удари.
Обама: Няма да позволим да бъдем тероризирани
Съединените щати имаха непреодолими причини да действат. Евентуална силна и трайна база на ИДИЛ в Либия може да служи като отправна точка за нападения срещу западните държави. Нападенията по света, приписвани на ИДИЛ или вдъхновени от нея, се увеличават, а президентът Обама и други западни лидери са подложени на засилващ се натиск да накарат групировката да премине в отбрана. Освен това нарастващата сила на "Ислямска държава" в Либия прави задачите за възстановяване на реда и изграждане на функционираща държава много по-трудни.
Не е сигурно как ще се отрази в дългосрочен план това поредно засилване на войната с ИДИЛ, която Съединените щати водят също така в Ирак, Сирия и в ограничена степен Афганистан. При замесването си в гражданската война през 2011 г., довела до свалянето на полковник Муамар Кадафи, Съединените щати показаха, че американските въздушни удари могат да променят ситуацията на бойното поле. Но Вашингтон и другите членове на НАТО, които се включиха в тези усилия, нямаха цялостен план за бъдещето и това позволи Либия да изпадне в състояние на анархия. До април страната имаше две съперничещи си правителства и по същество беше управлявана от бойни командири.
За стабилизирането на Либия ще е необходим траен ангажимент на международната общност. Една от най-спешните задачи е изграждането на легитимни сили за сигурност, за което ще е необходимо разформироването на милициите. Това ще изисква по-голям международен ангажимент, отколкото световните лидери бяха готови да поемат, след като полковник Кадафи беше убит. Ще е нужно време да се помогне на новото правителство да укрепи властта си, но това е осъществима цел, тъй като Либия е богата на петрол държава с едва шестмилионно население.
Хилари Клинтън: САЩ трябва да водят борба срещу "джихадисткия тероризъм"
Тази нова стъпка във войната с "Ислямска държава" би трябвало да послужи като напомняне за нуждата от дебати за правното основание на Америка да води борба с групировката. Правителството на Обама се опира на правен мандат от 2001 г. за ответни действия след нападенията на 11 септември, защото Белият дом и Конгресът не са готови да направят компромис за параметрите на нов мандат, който да определи обхвата и целите на военната кампания.
През последните няколко години един от най-големите поддръжници на формулирането на нов правен мандат, известен като упълномощаване за използване на военна сила, е сенатор Тим Кейн от Вирджиния, който е кандидатът на демократите за вицепрезидент. Избирателите заслужават да чуят нещо повече за това и от двете партии в предизборната кампания.
Източник: БТА
