- Парламентът разреши малките казани за ракия да са с вместимост до 1000 литра
- Парламентът разреши малките казани за ракия да са с вместимост до 1000 литра
Домашната ракия отново влезе в дневния ред на парламента. След редица протести на казанджиите от селата, депутатите отстъпиха от последните промени в закона за акцизите и данъчните складове.
Парламентът разреши малките казани за варене на ракия да са с вместимост до 1000 литра, вместо досегашните до 500 литра. Това гласуваха на първо четене народните представители.
Друго отстъпление е промяната ракия да се вари през цялата година. Oбмисля се обаче и поставяне на измервателни устройства на казаните, за да се проследи всеки литър ракия, който е потекъл.
С приетите на първо четене промени се връща стария режим на вместимост на съдовете в ракиджийниците от 500 на 1000 литра. Народните представители приеха предложението на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов за връщане на старите правила за големината на казаните.
При последните промени депутатът от групата на Патриотичния фронт Емил Димитров предложи да се намали обема на казаните до 500 литра. С предложеното връщане на режима от Симеонов казаните за ракия могат да работят със съдове до 1000 литра включително.
Връща се и друго старо правило за варенето на ракия. В последната промяна на закона се забраняваше да се вари ракия през зимните и пролетните месеци. Ако депутатите приемат и на второ четене общините да поемат контрола върху казаните, това ограничение ще падне.
Освен това в приетите днес промени е записано, че контролът върху казаните за ракия ще се прехвърли от Агенция "Митници" на кметовете на общините.
"Причините да предложим това е, че имаме 1576 малки обекта за дестилиране, които са регистрирани до момента, които се намират основно в малки населени места, села по цялата страна. Агенция "Митници" не може да осъществява реален физически контрол на толкова много места, още повече, че вие знаете, че при оценка на риска това не е нейният приоритет", каза председателят на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова.
"Смятам, че кметовете на общините са най-близо до тези обекти и заинтересовани от това да получат акциза в приход на собствената си община, биха упражнявали по-сериозен контрол върху тези обекти", посочи още тя.
"Остана един много важен въпрос, който аз също не съм предложила в нашия законопроект и няма решение. Това е въпросът за контрола върху това какво и колко изваряват съответните малки обекти за дестилиране, защото ви е ясно, че един контролен орган, макар и общински служител, не би могъл 24 часа да пребивава в една малка казанджийница и да следи кой колко литра алкохол е изварен, на кои хора е сварен до 30 литра, на кои повече и да изисква съответния акциз за това. Има един единствен начин това да се случи, както във всички други видове контроли - това е контрол чрез измервателни уреди. Но такива уреди към момента няма и този въпрос трябва да го решаваме между първо и второ четене, защото категорично ако искаме наистина хората да си варят ракията, да си плащат акциза и той да влиза в бюджета, трябва да има яснота кой колко работи и кой колко е сварил", допълни Менда Стоянова.
Преди около година бяха гласувани последните промени в закона. Това обаче доведе до вълна от недоволство сред ракиджиите у нас. Резултат от протестите има и парламентът върви към окончателното връщане на старите правила.
