На 83 години си отиде от този свят Христо Димитров Гарнизов - гражданин, поет и творец, удостоен през 2013 г. със званието „Почетен гражданин на град Левски и на населените места, съставни на общината".
Кметът на Община Левски Любка Александрова изказва своите най- дълбоки съболезнования на семейството и близките на Христо Гарнизов:
„Град Левски изгуби един голям творец, хуморист, поет, композитор, оперетен изпълнител, ръководител на вокални състави. Изгуби един свой син, който обичаше всеотдайно и безрезервно родния си град и от любовта му се роди най-хубавата песен, която се превърна в химн на град Левски. Нашето уважение и преклонение може да бъде изразено само с думите:
Поклон пред светлата памет на почетния гражданин на град Левски - Христо Гарнизов!
Паметта за него ще е жива докато има хора, които пеят неговите песни!"
Поклонението ще се извърши днес - 26 юли в дома му на ул."Захари Стоянов"№24 в гр. Левски.
Погребението ще бъде днес в 16.00ч.
Знайте, моя град обичах,
любих от душа!
В него се родих, израстнах,
в него ще умра!
И доколкото умея
и в отвъдното ще пея
за градеца свиден мой и мил!
Христо Гарнизов
Песен за град Левски - химн на град Левски
Текст и музика Христо Гарнизов- почетен гражданин на гр. Левски
Аранжимент: Георги Гарнизов
На път ли съм или живея
в най-приказен кът на света,
при теб да се върна копнея
и пея си с малко тъга:
Ти нямаш на София блясъка,
на Варна морето и пясъка,
на дивния Търново хубостта,
ти, мой малък, мой свиден град!
Но ти си в сърцето, в душата ми,
с любов те нашепва устата ми,
за мен си най-хубав на света,
ти Левски, мой най-свиден град!
Към малката гара кокетна,
към къщата с двора зелен,
в светът на безгрижното детство
ме връща с копнеж нощ и ден.
Ти нямаш на София блясъка,
на Варна морето и пясъка,
на дивния Търново хубостта,
ти, мой малък, мой свиден град!
Но имаш дъха на полята ни
и мириса благ на цветята ни,
и тучния плод на земята ни,
ти Левски, мой-най свиден град!
Изгрее ли вечер луната,
звездици безброй заблестят,
тъй нежно звучат в тишината
словата за теб роден град.
Ти нямаш на София блясъка,
на Варна морето и пясъка,
на дивния Търново хубостта,
ти, мой малък, мой свиден град!
Но имаш плода на делата ни,
безгрижния смях на децата ни
и нежната обич в сърцата ни,
ти Левски, мой най-свиден град!
Обичам те град мой прекрасен,
защото съм в тебе роден,
защото съм в тебе израсъл,
защото си всичко за мен!
