65 години семеен живот отпразнуваха този уикенд сем. Рускови, заедно със своите деца, внуци и правнуци. Мария е на 85 години, а нейният съпруг Борис е на 90. Цялото семейство отбеляза здравината, силата и непреходността на 65-годишния съвместен живот.
Баба Мария казва, че никога не е имала сватбено тържество, и че години наред си е мечтаела за това, което днес нейните деца и внуци й подариха в знак на благодарност за положените през годините усилия и лишения в името на семейството.
На церемонията те подновиха своите брачни обети, като замениха старите си пръстени с нови и положиха подписи в знак на съгласие отново да бъдат съпруг и съпруга.
В края на сватбеното тържество беше прочетен и поздравителен адрес от кмета на Община Русе Пламен Стоилов, който пожела на семейство Рускови още много години щастлив семеен живот, в който да продължават да се подкрепят, обичат и уважават.
Когато вълнението премина, баба Мария разказа своята 65 –годишна история на любов и разбирателство и заяви, че няма нищо по-важно от тези две неща, за да съхраниш семейното огнище.
Мария е родом от село Липница, край Ботевград, а Борис от Петревене, Ловешко. Запознават се в Русе през далечната 1950 година, а през 1951 г. вече са съпрузи. На следващата година се ражда първото им дете – Надежда, а четири години по-късно, през 1955 г. и техният син – Милко. Когато попиташ баба Мария кой е първият й спомен с Борис, кое я е накарало да се влюби в него тя категорично казва „Той беше много начетено момче, познаваше из основи класическата литература. Сядахме и се потапях в неговия свят, разказваше ми толкова интересни истории, които ме плениха“. По онова време и двамата били учители, като през 60-те Мария става директор на русенското училище „Ангел Кънчев“, а Борис ръководел училището в Сваленик.
Днес имат 2 деца, 5 внуци и 5 правнука, като още 2 са на път.
На церемонията, по някое време, баба Мария се обръща към своите гости с думите „Благодарна съм, че съдбата ми отреди такова момче, което винаги ме е обичало и подкрепяло. Няма нещо, което да съм поискала и да не съм го получила. Виждате ли тази рокля? –пита децата. Преди години, разхождаме се ние и на витрината на един магазин много харесах този плат (показва роклята си). Борис искаше да влезем да го купим, но аз му казах, че не е нужно и тръгнахме. На следващия ден се прибирам от работа и какво да видя, Борис ми беше купил плата от витрината. Това е моето момче и моята любима рокля.“ – разказва с блясък в очите баба Мария.
