Столетникът Александър Николов от Пловдив, който днес навършва 102 години, разказа в интервю за БТА, че дълголетието си дължи на гена и на здравословния начин на живот. Стоте години преживява, по думите му, в труд и борба.
"Когато навърших стотната година ми каза: "Не си палил цигара, не знаеш какво е никотин и можеш да преминеш към 101-та". Когато навърших 101 година - тя ми каза - "Не си употребявал никога алкохол и можеш да минеш към 102-та година", отговори Александър Николов на въпроса как се стига до такава възраст.
Твърди, че освен, че не пие и не пуши, никога не е преяждал и смята, че векуването си на този свят дължи именно на това, както и на факта, че никога не е постъпвал в болница заради болест.
Днес 102-годишният бай Сандо изкачва по три пъти на ден стълбите до 4-я етаж, обслужва се сам, чете и без очила, използва многото си свободно време да пише спомени.
Роден е на 12 юли 1914 година в град Ниготин на Вардар, Македония. През септември 1918 година с майка си и още трима от братята и сестрите си, докато бащата е на фронта, напускат Македония през Криволак, Гюешево, Кюстендил, Владая и се установяват в Карнобат. Малък е бил, но помни войната, Владайското въстание, комендантството, което ги "разпределя" в едно карнобатско село.
"Трудовата си дейност" започва едва навършил 14 години в Бургас като чирак. Първата книга, която прочита и оставя ярки следи в съзнанието му е "Спартак". Има син и две дъщери, 13 внука и правнука, като най-малкият правнук - Виктор, е на 2,5 години.
Ежедневието му е подредено и знае кое защо прави. Закусва и вечеря в дома си, а на обяд ходи в близкия ресторант. Закуската му е ябълка с мед, сирене и една орехова ядка на всяка хапка, завършва с едно кафе с мляко и 2-3 бисквити.
На обяд хапва нещо готвено в ресторанта, а за вечеря на масата има задължително тахан халва и купичка с мляко с ориз.
"Вечерям до 5-6 хапки тахан - леко ми е, нахранен съм", обобщава столетникът. Той е категоричен, че с непушенето и непреяждането е излекувал 30-годишен гастрит. За болест в болница не е влизал.
Пенсионира се като подполковник в армията. Пенсионер е от 1958 година, но продължава да работи като общественик и като председател на Пчеларското дружество в Пловдив във времето, когато в града са се гледали 3000 кошера и са се произвеждали 60 тона мед годишно.
Убеден е, че дълголетието си дължи и на гена по майчина линия. Майка ми беше много здрава жена, почина на 94 години без да влезе в болница, спомня си бай Сандо. Единият от братята му достига до 89 години, но другите двама умират сравнително рано.
Преди дни бай Сандо събра цялата фамилия за 102-я си рожден ден. Сред 60-те гости бяха синът му, който е на 70 г. и най-малкият правнук Виктор. Подготвил беше и слово - хубави думи за семейството, благодарности на близки и приятели. Напомним им откъде е тръгнал родът им, през какви премеждия са преминали предците им. И този път не устоя на изкушението да рецитира стихотворения - на Ботев и Вазов, на Смирненски, Вапцаров и Гео Милев.
