Златните години на Холивуд са свързани с чара, таланта и визията на една жена - Марлене Дитрих. Тя символизира фаталната жена в киното.
Марлене Дитрих е родена на на 27 декември 1901 година в Шьоненберг, район на Берлин. Тя е по-малката от двете дъщери на Луис Ото Дитрих и Вилхелмина Елизабет Йозефине Фелзинг. Майката е от заможно берлинско семейство, което притежава фабрика за часовници, а бащата е офицер от полицията.
Луис Ото Дитрих умира през 1911 година и през 1916 година Вилхелмина се жени повторно за неговия приятел Едуард фон Лош, офицер с благороднически произход. Той също умира малко по-късно, след като е тежко ранен по време на Първата световна война.Фон Лош не осиновява официално Мария Магдалене и сестра ѝ Елизабет, поради което те запазват фамилията Дитрих. Още в детска възраст Мария Магдалене слива двете си имена и използва името Марлене.
Бижута на Марлене Дитрих продадени на търг в САЩ
Дитрих започва своята кариера като кабаретна актриса през 20-те години в Берлин, където играе също в театъра и в неми филми. Плътният й, дълбок тембър, магнетичният поглед и изискано поведение са вдъхновение за милиони жени по цял свят.
Ролята на Лола Лола в „Синият ангел" (1930) ѝ донася международна известност и тя заминава за Съединените щати, където се превръща в една от звездите на Холивуд.
Вече прочута кинозвезда в Европа, тя се установява в Холивуд, където в предвоенните 30-те триумфира в „Шанхай Експрес", „Желание", „Русата Венера", „Алената императрица", „Дяволът е жена", „Мароко", „Чуждестранна афера" и се прославя като една от най-скъпо платените актриси на епохата.
Внукът на Марлене Дитрих я нарече злобна и дистанцирана алкохоличка
Дитрих е известна и като противник на немския националсоциализъм - става американска гражданка и по време на Втората световна война подкрепя каузи на Обединените нации. Макар че след войната участва в няколко филма, тя посвещава основното си време от 50-те до 70-те години на сценични представления.
Когато възрастта й напредва, Марлене се скрива от света. Последната и поява във филм е през 1979-та, когато не успява да откаже на Дейвид Бауи и изпява „Просто жиголо".
Това е вече времето, когато в опит да надмогне телесните и душевни болки, които я мъчат, тя се превръща в кълбо от нерви, поддържано само със силни обезболяващи и алкохол. В един момент се оттегля окончателно от света, затваря се в парижкия си апартамент и не пуска никого, освен прислужницата и някои близки хора от семейството.
Твърдят, че в края на живота си Марлене Дитрих казва: "Прекарахме си добре в този живот, да не прекаляваме". И малко по-късно умира от бъбречна недостатъчност.
Нейното излъчване остава неподвластно на времето
