„Боже, искам да отида на „Етър”-а”! Това си казала една сутрин Мария Василева. Тя току-що се е събудила, винаги ляга късно и става рано, а това са първите мисли, дошли в съзнанието й. След което отговорът се появил сам.
„Казах си, че „Етър”-а няма да дойде при мен, затова трябва да запаля колата и да отида аз”, разказва Мария Василева и се усмихва при спомена за случилото се преди три седмици.
Тя не се поколебала да последва този съвет, достигнал до нея чрез утринните мисли.
Още същия ден Мария се озовала в музея и получила потвърждение, че не е сгрешила, тръгвайки по пътя на една от своите мечти.
Оказало се, че екипът на Етнографския музей на открито „Етър” е обявил символична надпревара за домашни занятия. Те се практикували в миналото, преди всичко от жените, а уменията се предавали от майка на дъщеря.
Плетене на гайтан, изработка на Калоферска дантела, плетене с царевична шума, шиене, предене, месене на хляб – вероятно може да се обобщи, че това са част от „уменията да въртиш къща”.
Мария плете гайтан. Облечена е във фустан, отлично запазен, но създаден преди повече от 100 години. Да плете гайтан и да тъче на дървен стан Мария се е научила от леля си.
„Искам да продължа традицията, а ако някой купи – добре. Гайтаните в България имат бъдеще”, вярва Мария. Жената смята, че не е нужно да влезеш в Мол-а, да купиш някаква дреха и да смяташ, че тя има стойност. Ръчно изработеното облекло е много по-ценно. Ако в училищата има униформи, чиито монограми са изработени от гайтан, това ще помогне децата ни да бъдат възпитавани в зачитане и любов към българските традиции.
„Облека ли носията, настроението ми се подобрява. Чувствам се българка”, споделя Мария Василева, една родена в полите на Пирин планина жена, чиито живот е свързан с Габрово.
Наталия Мичева изработва предмети за украса с техниката „сухо плъстене”. Работи се със специални игли, които набиват или вадят вълната, за да се оформи предмет. Вълната е единствен материал, от който се правят украшенията. „Самоука съм. Показваха ми приятели, гледах и в интернет”, разказва Наталия Мичева.
Хлябът, приготвен с квас е хит през последните години. Хората преоткриват колко е вкусен, здравословен и разнообразен. Преди век е стоял на трапезата на всеки българин. С квас са се приготвяли краваите (по-късно козунака), домашните сладки и всяко ястие от тесто.
„Квас може да си захване всеки”, изненадва многобройната публика, дошла да проследи символичната надпревара в ЕМО „Етър” Елица Сотирова от Перник.
„Смесват се равни части брашно и вода и се оставят да престоят няколко дни. Случва се естествена ферментация, както когато си правите киселото зеле или вино. Микроорганизмите, които се намират по повърхността на житото, на ръцете, във водата, във въздуха започват да се хранят. Ако е по-топло ферментацията е по-бърза. Ще разберете, че сместа е готова, когато се появят мехурчета по повърхността и се усети характерен леко кисел мирис. След като вземете малко квас, за да си приготвите хляба, захранвате сместа отново, за да се запази количеството”.
Елица е пристигнала чак от Перник, за да представи приготвен с квас различен вид хляб. В някои самуни е сложила чубрица, в други цвекло. И тъй като тя е творец, като българките от Възраждането, разказва за хляб, направен с тъмна бира и тиква, който има леко карамелен вкус и е чудесен за зимата. Моркови, спанак, круши – всичко това може да се сложи в тестото, като преди това се пасира и прибавя към водата, уверява ни Елица Сотирова.
Днес един хляб се приготвя с мая, в която има само дрожди. Лакто бацилите, които се намират в кваса дават голяма трайност и затова този хляб не мухлясва. Добре е да се яде няколко часа (или дори ден) след като е готов.
Когато работиш дантела, мястото ти не бива да изстива. Това казвали калоферските жени. Този тип домашно занятие е родило и още много мъдри „приказки”. Например, че „докато мъжът работел – изхранвал семейството, през това време съпругата плетяла Калоферска дантела и така построили къщата”.
Разказва ни ги една учителка от Горна Оряховица – г-жа Бонева, която преди 20 години започнала да плете Калоферска дантела и днес нейното майсторство е на завидно ниво.
„Нарича се совалкова дантела и най-малко може да се работи с четири совалки. Стига се и до двеста и петдесет совалки. Холандките плетат и с триста. Българските совалки приличат на вретено, макар с много по-малък размер”.
Дантела започват да плетат през ХVІ век италианките, но много бързо това занятие се разпространява в цяла Европа. Тази дантела не се пере, затова стои много дълго на цилиндъра, върху който се изработва, за да стане като колосана.
В България се смята, че дантелата идва по два пътя. Чрез чорбаджийските щерки, изпратени в пансиони в чужбина. Именно те нарекли дантелата „Брюкселска”.
Друг път на разпространение на плетенето на дантела е след опожаряването на Калофер през Руско-турската Освободителна война. За да спасят своята общност, богатите калоферци решили да съберат пари и да пратят няколко момичета в чужбина да се научат на това занятие. Сумата, обаче, стигнала само за едно момиче – Донка Шипкова, която не заминала в странство, а в софийско училище. Донка усвоила уменията за една година и се върнала в Калофер, за да ги предаде на другите момичета.
„Не можеш да се научиш да плетеш Калоферска дантела като гледаш. Трябва някой да ти покаже”, разкрива г-жа Бонева.
Разбрала го е и нейната ученичка Кремена Димитрова, която след година обучение успяла да изработи едно цветче с размери няколко милиметра. На Кремена й станало ясно защо калоферките в миналото казвали, че „мястото ти не бива да изстива”. Ако жената прояви постоянство, ще се реализира и друга мъдрост - че докато мъжът работи изхранва семейството, през това време жената плете дантела, за да построят къщата.
Дантела по време на символичната надпревара в Етнографския музей на открито „Етър” шие и Димка Боянова от Велико Търново. Само че нейната няма едно име. Някъде я наричат „кене”, другаде - „зарафлък” или „китка”. Шитата дантела може да бъде поставяна за украса навсякъде по дрехите, тя е най-фината.
„Навремето копривщенки като се заженели и не са готови с тази дантела наемали майсторки. Закъснялата с дантелата си мома не плащала, а отивала да жъне на нивата на майсторката”.
От Горна Оряховица в ЕМО „Етър” е дошла Снежана Златарска. Тя плете с царевична шума и прави плъсти. С царевична шума са създавани рогозките в миналото.
„В интернет днес може да се научи как се плете с царевична шума, който иска намира начин”, убедена е Снежана Златарска.
